Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (40)

39.

Ескадрата разрушители на адмирал Мейсън удари с пълна сила цяла планета. Планетата беше родният свят на таанците Хийт. Докато първите аларми се включат, нажежените носове на корабите вече пореха атмосферата.

Екипажите на противовъздушната отбрана, свикнали повече да позират по церемонии и да полират медни инструменти, се втурнаха презглава към бойните станции, като се мъчеха да си припомнят процедурите по засичане и обстрелване на реални цели. Никои от екипажите загубиха ценни минути в търсене на офицерите, у които беше кодът за зареждане на бойните ракети.

Цивилните отговорници по противовъздушната отбрана затършуваха из чекмеджетата в търсене на лентите си за ръка и каските и запрелистваха отдавна раздадените им брошури, за да разберат какво точно се иска от тях.

Предупреждението за нападението заля като вълна хиляди канали, след това беше отменено, а след това препотвърдено. Работниците на Хийт се втурнаха като подплашени овце към убежищата, които до този момент бяха единствено обект за насмешки след поредната тренировка, която се възприемаше като още един начин да си навлечеш неприятности с полицията, ако не изпълняваш заповедите и незабавно.

На трите ескадри прихващачи край столицата, по-добре запознати с осигуряването на церемониален ескорт на кораби с високопоставени персони, им отне цели петнадесет минути, за да се вдигнат във въздуха.

Докато излети първата ракета и открие огън първото оръдие, разрушителите вече бяха напуснали атмосферата с включени на пълна мощност двигатели АМ2.

Рейдът беше старателно замислена еднократна операция. Флотилията на Мейсън, екипирана с всички известни електронни клопки, заредена с допълнителни резервоари и използваща таански кодове, разшифровани след разгрома при Дюрер, се промъкваше в продължение на седмици през Таанската империя.

Вечният император направи две изявления. Първото всъщност го направи разрушителят на Мейсън „Бърк“, като изстреля една изработена с любов чудовищна ракета.

Беше тънка като игла, с фини стабилизатори при главата и опашката. Задвижващата с АМ2 степен беше заимствана от торпедо „Кали“ и почти моментално изстреля ракетата до максималната й скорост. Бойната глава с тонове неядрен експлозив се намираше доста зад конусовидния нос, който представляваше солидна маса Империум X.

Шест отделни насочващи системи, използващи всичко от инерционна навигация до предвоенни карти на улиците на столицата, обезпечаваха гаранцията, че ракетата няма да пропусне целта си.

И тя не я пропусна, а удари право в центъра на помещенията на Таанския съвет. Без да последва нищо особено.

Командващият охраната на двореца успя да се надигне от земята, където се беше стоварил от първоначалния шок, да се съвземе и да се ухили широко на заместника си.

— Смотаните имперци. Цялата тази гюрултия, заради един калпав снаряд…

Който експлодира.

Ракетата беше проникнала на триста метра под земята, като бе нагънала конусовидния си нос от Империум X, преди да задейства детонаторът.

Дълбоката подземна експлозия образува кратер.

Оригиналният проект на ракетата беше еони години древен и забравен като любопитна бележка под черта след настъпването на епохата на чудовищните ядрени мощности. Създателят й, някой си Барне Уолис, я описваше като „земетръсна бомба“ — неточно, макар и впечатляващо определение. По-точно бомбата беше предвидена да „се замаскира“ — да навлезе дълбоко под земята, без да разруши повърхността й. След което да се взриви.

Повече би й подхождало определението „трап на бесилка“.

Защото се получи тъкмо това. Целият дворец на Таанския съвет пропадна в „трапа на бесилката“.

Всичко, което остана от него, беше една отвратителна дупка, запълнена с каменни отломки от най-величествения символ на таанската власт.

Наредено бе ударът да се нанесе в ранните часове на деня, тъй че пострадаха само няколко таански благородници, и то от низшите нива. Беше унищожена не само дворцовата комуникационна система, но изчезнаха и резервните предавателни станции под двореца.

Целта на Императора не беше ударът да ликвидира членовете на Таанския съвет. Предпочиташе да останат живи и здрави — и обезпокоени как да обяснят на таанците, че немислимото — имперски удар върху самата Хийт — не само е било проектирано, но и осъществено. Искаше да останат живи и здрави и да си дадат сметка, че може да ги ликвидира, когато си пожелае. Дори фанатици от типа на тези, които управляваха Таанската империя, можеха да се впечатлят от подобно недвусмислено доказателство.

Второто изявление направиха останалите разрушители на Мейсън — прелетяха над града и изсипаха от търбусите си хиляди малки детонатори.

Бомбен килим.

Императорът може и да беше казал на Суламора, че ще се опита да спечели без масови кланета. Но театралната реч, която произнесе един цикъл след началото на войната, може би отговаряше по-точно на случая — в нея той обеща на таанците, че някой ден ще подпали небето им.

В сърцето на Хийт избухна огнена стихия. Центърът на града и всичко в него се стопи. Хората по улиците, които вече така или иначе вероятно бяха обречени от радиацията, генерирана при взрива на ракетата, изчезнаха. Паветата потекоха като река. Кислородът беше изсмукан дори от оборудваните с филтри бомбоубежища. Езерцата, фонтаните и едно голямо езеро се изпариха за секунда. Огнената стихия, издигаща се на хиляди метри към небето, предизвика торнадо с диаметър почти километър, което завихряше трупове и чакъл със скорост над 200 км/ч.

Оцелелите от пожара противопожарни служби, агенции за борба с бедствията и болници бяха погребани в огромната апокалиптична приливна вълна.

Градският център на Хийт горя почти цяла седмица.

Жертвите достигнаха половин милион.

Второто изявление на Императора беше наистина красноречиво.