Катрин Каултър
Тайната на Валантайн (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Джеси усърдно се молеше да не вали, но не смяташе, че Бог ще я чуе. Това все пак беше Балтимор и повечето хора тук вярваха, че в някои от по-капризните си настроения Бог оставяше небесата да се разтворят над главите им точно когато десетина минути преди това слънцето е прогаряло синевата.

Беше хладно, въздухът тежеше, а нощта бе по-черна и от най-тайните мисли на грешник. Джеси се загърна в своето мъжко сако и се приведе над розовите храсти, за да може да надникне в голямата бална зала на Бланчард. Почти веднага забеляза Джеймс, защото беше по-висок от повечето мъже там. Когато се разсмя, той отметна глава назад и откри загорелия си врат. Джеси се почуди какво ли го развеселяваше толкова. Тя самата никога не се беше смяла така, или поне не чак толкова спонтанно и невъздържано.

Бяха я поканили на този бал, но тя отказа — както винаги правеше. Този път обаче отказа чак след като майка й я беше изгледала на няколко пъти от главата до петите. Накрая й се беше ухилила с онази нейна усмивчица с присвити устни, която нямаше нищо общо с веселото настроение. Не че майка й не искаше и тя да изкара една развлекателна вечер. Но чисто и просто знаеше, че ако се появи облечена като Гленда и се опита да се прави на дама, Джеси ще се направи за смях, ще направи за смях цялото си семейство и най-вече майка си.

Не, нямаше да се получи. Майка й беше права. И все пак… Момичето въздъхна и се прилепи по-близо до прозореца. Тя знаеше, че това ще бъде решителната вечер. Беше дочула как Гленда планираше вечерта заедно с майка им.

Не, не би могла да ги остави да предадат Джеймс Той заслужаваше много други неща, не и това да има до себе си Гленда през останалата част от съзнателните си дни на тази земя. Щеше да бъде съвсем различно, ако сам искаше Гленда, но той категорично беше заявил, че никога няма да се ожени за нея. Не, нямаше да позволи майка й и Гленда да му сервират такъв номер.

А, ето че и Гленда се появи. Беше се запътила право към Джеймс. Ама че странна работа — тя го фиксираше в кръста, не в лицето.

Джеси видя как Джеймс накрая погледна към Гленда, усмихнато й кимна, а след това отново се обърна към Даниел Реймънд, адвоката, който помагаше на клетата Алис Белмонд да сложи ред в живота си.

Но сестра й нямаше да се остави да я отпратят току-така. Джеси добре познаваше всички признаци за това. Тя вирна брадичка, изпъчи гърди напред и ето че пак се появи, втренчила поглед право в кръста на Джеймс. После протегна меката си бяла ръка и я постави върху черния ръкав на Джеймс. Той се намръщи и се обърна да я погледне.

Само след миг Джеймс каза нещо на Даниел Реймънд и придружи Гленда до дансинга. Свиреха валс. Ето, това беше моментът.

Джеси се отдръпна от розовите храсти и бързо изтича към красивия стар бряст в средата на градината на имението. Изкатери се по него, после се вкопчи в един дебел дълъг клон и го възседна. Не биваше обаче да оставя краката си провиснали — можеха да я видят. Тя се изпъна по корем по дължината на клона.

Почака известно време.

После почака още малко.

Валсът трябваше отдавна да е свършил. Гленда беше имала достатъчно време, за да почувства, че й прималява поне десетина пъти. Но Джеси се боеше да помръдне. Ами ако вече бяха в градината, но не достатъчно близо, за да може да ги чуе? Ами ако дойдат под дървото и погледнат нагоре? Ще я спипат. Щеше да припадне само при тази мисъл.

Лявото й стъпало изтръпна. Тя вдигна крака си и го разклати. Нямаше голяма полза. Усети как се свлича и се вкопчи в клона, като при това одраска бузата си.

Чу гласове, сграбчи здраво клона и се затаи. О, Боже, те май бяха почти под самото дърво. Но Гленда не беше там. Бяха двама души, а в единия от тях позна Джеймс.

Спореха за нещо.

— Слушай, Уиндам, аз ще я купя нея цялата и ти нямаш думата в случая.

Джеси разпозна гласа на Мортимър Хаки — дебел, дрезгав глас. Познаваше го като човек със зъл прав, който беше успял да се сдобие с пари по доста мистериозен начин. Той имаше един жокей, който винаги използваше камшика си към всеки друг състезател, ако го доближи дори и малко на надбягванията.

— Защо изобщо излязох с тебе тук, не знам — каза Джеймс. — Нямам какво повече да ти кажа, Хаки. Тя ще се научи сама да си управлява фермата, затова забрави тая работа.

— Ти, копеле мръсно, ти няма да се бъркаш! Ами че аз мога дори да се оженя за тази мъничката! Алън ми каза, че не струвала в леглото, но това не ме интересува. Ще притежавам конеразвъдната ферма.

— Казвам ти го за последен път, Хаки. Остави Алис на мира! Ако още веднъж чуя, че й досаждаш, ще те направя на кайма.

— Заплашваш ме, а, префърцунен хлапако, с тоя твой гаден, надут английски фасон!

Гласът му беше толкова разярен, че Джеси направо си изкара акъла. Само веднъж го беше чувала да говори така — с един жокей, който току-що беше загубил надбягване. Тогава само с един замах на камшика бе разцепил лицето му. Тя успя да измъкне пистолета от джоба на мъжкото си сако. После се изтегли назад върху клона, опря се о ствола на дървото, и спусна крака от двете му страни, за да може по-ясно да наблюдава мъжете под себе си. Онова, което видя, почти я накара да обезумее от страх.

Мортимър Хаки беше извадил пистолет на Джеймс и го размахваше под носа му.

— Никой не знае, че си дошъл тук, Уиндам. Аз добре се огледах. Исках да бъда сигурен, че никой не ни е забелязал. Сега му чуй. Знам всичко за теб и Алис Белмонд. Ти си бил в леглото й и затова горкият ми приятел Алън спеше с всяка балтиморска курва. Но ще те накарам да се откажеш от нея. Ти не си човекът, когото ще оставя да ми пречи. Няма да те бия, Уиндам, само ще пръсна жалкия ти мозък.

— Аз съм спал с Алис? Тъпо копеле!

Хаки рязко насочи пистолета си право към сърцето на противника си. В този миг Джеймс скочи върху него, сграбчи ръката му и я изви нагоре. Изтрещя остър изстрел. Цял водопад от листа се посипаха по земята. Двамата мъже се бяха вкопчили един в друг, въргаляха се разярено и размахваха безполезно юмруци — всеки се опитваше да вземе надмощие над другия. Джеси напрегнато наблюдаваше Джеймс. По-едър и по-млад от двамата, той успя да забие юмрук в корема на Хаки. Хаки изрева пронизително, отскочи назад и се освободи за миг. После вдигна пистолета и хруптейки от омрача, каза:

— Ти, малък отвратителен мърльо, ти ли…

— Джеймс! Къде си? — Това беше гласът на Гленда. Джеймс не помръдна, но Хаки трепна и отклони вниманието си само за миг. Джеймс изкрещя:

— Не се приближавай, Гленда!

Хаки отново насочи пистолета си към него и се изсмя:

— Ти, малко копеленце, тебе аз ще те…

Джеси се прицели и стреля. Чу се изненадано скимтене, последвано от стенание. Пистолетът я ритна и тя се преметна назад. Отчаяно се опита да се вкопчи в клона, но само ожули до кръв пръстите си. Джеси изпищя и се строполи на земята.

Джеймс едва успя да вдигне глава по посока на неочаквания изстрел, когато Джеси падна с трясък право върху него, поваляйки го по гръб на земята.

Мортимър Хаки се надвеси над тях, с пистолет, увиснал в ръката му:

— Боже мили, Джеси Уорфийлд! Ти се опита да ме очистиш, отвратително, гадно момиченце! Уцели ме в проклетото ми стъпало. Заслужаваш направо да те…

Джеймс почти беше загубил съзнание, но някак си се държеше. Той се уплаши, че Хаки ще застреля Джеси и се приготви да се преметне върху нея.

В същия миг отново се чу гласът на Гленда:

— Джеймс!

Тогава се обади и госпожа Уорфийлд, която взе да мъмри дъщеря си на висок глас:

— Слушай, миличката ми, не трябва да излизаш тук с Джеймс. Знаеш ли какво говорят вече всички? Разбираш какво ще означава това, нали? Я почакай за момент, Гленда. Нещо не е съвсем наред тук. Къде е скъпият Джеймс?

Те бяха само на няколко метра разстояние. Джеси тръскаше главата си, за да я проясни. Джеймс се опитваше да си поеме дъх под нея, но лежеше, без изобщо да помръдва. Тя се уплаши, че може да е в безсъзнание. Успя да си отвори устата и тихо изсъска:

— Господин Хаки, най-добре е да се махате оттук. Не можете да убиете и двама ни. А пък идват и други хора. Не исках да ви прострелям в стъпалото. Всъщност се бях прицелила в ръката ви.

Мортимър Хаки бясно изруга, срита Джеймс по крака, а Джеси в ребрата и се изнесе през задната част на градината.

Джеси се отдръпна леко назад и взе да потупва Джеймс по лицето:

— Джеймс, събуди се. Съжалявам, че паднах върху теб. Моля те, събуди се. Не ми се сърди, моля те…

Джеймс примигна и отвори очи. Джеси лежеше върху него, гърдите й се притискаха върху неговите, а лицето й беше толкова близо, че той усети топлия й дъх върху устата си. Ако не беше толкова тъмно, щеше да може да преброи луничките по носа й.

— Ти направо ме уби — каза той. — Добре ли си?

— Просто съм малко като разглобена, струва ми се. Само минутка, и се махам от теб.

— Няма защо да бързаш. — Той вдигна ръце и нежно я отмести малко по-назад. Болеше го десният крак, а голяма част от тежестта й беше точно върху него. — Чувствам те за първи път като жена, Джеси.

— Ами че аз съм си жена. О, разбирам какво имаш предвид, искаш да кажеш, Божичко…

— О, не, само не ми разигравай тия сцени на девическа свенливост. Поеми си дъх и просто се измъкни от мен.

— Чух Гленда и майка ми.

Джеймс така и не успя да я отмести и на сантиметър повече, още по-малко пък да я махне изцяло от себе си и от градината изобщо.

— О, небеса! — измуча потресена госпожа Уорфийлд. — Гленда, с него е твоята сестра, не ти. Мили Боже, та тя лежи върху него! Как е било възможно да се случи подобно нещо?

Върху тях се изсипа още един грачещ тембър:

— Джеймс, мило мое момче, какво правиш тук с Джеси върху теб? Целува ли те, гали ли те?

Джеймс не можеше да повярва на ушите си. Това беше майка му. Миг след това чу и други гласове зад тях. Гласовете на поне пет — шест човека. Тогава омаломощен, затвори очи. Не можеше да повярва, че всичко това е истина.

Изпаднала в изстъпление, Гленда се разкрещя:

— Джеси Уорфийлд, ти си една мръсна кучка! Махай се веднага от Джеймс! Той е мой! Никога няма да бъде твой. Не мога да повярвам, че му се оставяш да те има точно тук, в градината. Та ти дори не си облечена в рокля.

— Е, да… Поршия Уорфийлд замислено сложи ръка върху устните си. — Изглежда, че това безобразие обърква много сериозно нещата. Но ти не се тревожи, Гленда, мила, всичко пак ще се уреди.

— О, Боже — Джеймс събра сили само за тези две думи.

 

 

Джеси беше натъртена и ранена, но все пак, мислеше тя, не чак толкова, колкото Джеймс. Тя държеше чаша горещ чай между дланите си и бавно сърбаше, за да се стопли. Джеймс пиеше коняк и гледаше втренчено в някаква неопределена точка.

Бяха ги настанили в гостната на госпожа Уиндам — много хубава стая, мислеше Джеси, но я дразнеха единствено тези нюанси на прасковен цвят. По канапетата — брокат със светъл прасковен цвят, по столовете — коприна с тъмен прасковен цвят. Навсякъде — оттенъци на праскова. Градската къща на госпожа Уиндам се намираше точно до тази на Бланчард, затова беше съвсем естествено всички да се съберат тук. На Джеси й се искаше единствено да умре. Отново погледна към Джеймс. Той гледаше така втренчено към решетката на камината, сякаш искаше да я изяде, или може би просто да я сдъвче и да я изплюе върху някого — навярно върху нея.

Баща й, майка й и Гленда бяха тук, но за нейно огромно удоволствие в момента мълчаха.

Госпожа Уиндам беше седнала на канапенцето точно срещу Джеси. Изглеждаше дълбоко замислена.

Гленда грациозно притича през стаята и разпервайки полите си, коленичи до стола на Джеймс:

— Не трябва ли доктор Хулахан да те види, Джеймс?

— Не — отвърна Джеймс, без да я погледне. — Той сигурно оправя стъпалото на Хаки. Нали там го простреля, Джеси?

— Да, струва ми се. Той те изрита с лявото си стъпало.

— Той и теб те изрита. В ребрата ли беше?

— Да, но само малко ме боли, нищо повече.

— Оливър, готов ли си вече да слушаш?

Оливър Уорфийлд се потърка по челюстта:

— Не знам какво да кажа, Джеймс. Видях Джеси, просната отгоре върху теб. Видях я и да те целува.

— Не ме е целувала.

— Тя плъзгаше пръстите си по цялото ти лице. Всички видяха това. Е, добре. Кажи, каквото имаш да казваш.

— Имах спор с Мортимър Хаки. Заплашваше, че няма да остави на мира Алис Белмонд. Намерението му е да се ожени за нея и да вземе конеразвъдната ферма. Но иска аз да не си пъхам носа в тази работа. В един момент спорът ни стана доста разгорещен. Нямах никакво намерение да излизам с него в градината, но го направих. Излишно беше да предизвикваме сцени посред балната зала на Бланчард. Това щеше да стигне до ушите на Алис и тя щеше да се обиди много. Ето защо излязохме да се обясняваме в градината. Когато той ми извади пистолет, аз скочих върху него. Пистолетът отхвръкна нанякъде и ние се сбихме. Фраснах го в корема, но той успя отново да докопа пистолета. Тъкмо тогава се чу друг изстрел и веднага след това Джеси полетя с трясък от бряста, стоварвайки се право върху мен. Това беше всичко.

Оливър Уорфийлд облекчено въздъхна, но жена му продължи своето разследване:

— Не разбирам обаче ти, Джеси, защо си била там. Нали нямаше да ходиш на забавата у Бланчард? Защо си носела пистолет? И защо си била горе на онова дърво?

Всички гледаха към нея, Джеймс също. Цялата изтръпнала, тя се втренчи в ожулените си пръсти. Искаше й се слее с прасковения килим в гостната на госпожа Уиндам. Тя погледна към Джеймс и в този момент той усети, че не иска да разбира истинската причина, поради която е била горе на онова проклето брястово дърво с пистолет у себе си, не и точно пред тези хора тук. Той бързо каза:

— Тогава се почудих защо изведнъж в градината се оказаха толкова много хора. Чух Гленда да ме вика. Чух и вас, госпожо Уорфийлд, да питате дъщеря си къде съм.

— А, да, ами… нямаше нищо, просто така, наистина — изпелтечи госпожа Уорфийлд и с изтънял глас помоли: — Бих искала още малко чай, Уилхелмина.

— Ето значи какво било-о — бавно каза Уилхелмина Уиндам и се вторачи в своята приятелка от детинство.

— Ти ми нареди да дойда в градината и да доведа приятелите си, защото си имала чудесна изненада за всички нас, и най-вече за мен. Боже мой, ти всъщност си ни искала там като свидетели. Предупредих Гленда, че ти умееш добре да си кроиш плановете и да заговорничиш, Поршия, но този път номерът не мина. Ти си искала ние всички да видим Гленда и Джеймс заедно. Цялата работа е била само един заговор, а ти не си ми казала нито дума за това.

— Не!

— Да, Поршия. Само погледни Гленда. Цялата е почервеняла, а на челото й сякаш е изписано „Виновна“. Но Хаки и Джеси провалиха всичко. Сега Джеси е обезчестена, а синът ми изглежда като прелъстител на девственици, което само ще го направи още по-романтичен и привлекателен в очите на всяка глупачка. Искам да признаеш, че ти и Гленда сте се наговорили помежду си да го принудите с тази уловка да се ожени за Гленда. Ако просто го бяхте обсъдили с мен, аз можех да ви помогна да предвидите всички възможни пречки. Но вие не го направихте и ето, сега сами виждате какъв е резултатът.

Този път Джеси не издържа. Въпреки всичките си наранявания, тя успя да си изправи на крака.

— Това е абсурдно! Аз не съм обезчестена. Освен това съм последната девственица, която Джеймс би опитал да прелъсти. Всички вие знаете, че това беше просто една глупава бъркотия. Аз си отивам у дома. Татко, ще ме придружиш ли?

— Лицето ти е доста издраскано — каза Джеймс и също бавно се надигна. — Гледай хубаво да го измиеш.

— Добре. И не се тревожи за Хаки. Утре на надбягването той ще участва с оня неговия тригодишен кривокрак кон и аз ще се погрижа жокеят му да свърши в прахоляка.

— Джеси, ти си гледай твоята работа. Е, приключихме ли вече с цялата тая история?

— Искам все пак да знам какво е правила там Джеси? — обади се госпожа Уорфийлд, вече изправена на крака, и впила поглед в дъщеря си. — Защо беше там, Джеси? Но този път — истината.

Още в следващия миг Джеймс беше скочил на крака:

— За мен вече всичко е минало. Пет пари не давам защо Джеси се е криела в онзи бряст, но се радвам, че беше там. Мисля, че тя ми спаси кожата, защото Мортимър щеше да ме застреля. Сега си тръгвам. Дами, Оливър, лека нощ.

— Не знам, Джеймс — обади се с несигурен глас майка му, — но може би ще е по-добре да изчакаш малко.

— Аз ще се прибирам, татко — каза Джеси и с един скок се озова до вратата въпреки виковете на майка й зад гърба й.

Джеймс стоеше до нея:

— Хайде, Джеси, аз ще те изпратя до вас. Това е най-малкото, с което мога да ти се отплатя за това, че простреля Мортимър в стъпалото.

 

 

Яздейки един до друг надолу по Шари Стрийт, те прекосиха Уотърлу Роуд, после продължиха по Калвърт Стрийт. Изведнъж заваля — тежки, студени потоци от дъжд. Небето беше по-черно и от кофа с въглища. И двамата носеха шапки, но от тях нямаше голяма полза. Водните струи шибаха странично и плющяха по голите им вратове. Внезапен порив на вятъра отвя старата шапка на Джеси право в една канавка и водата, я отнесе нанякъде. Тя бързо протегна ръце към главата си, но вече беше късно.

— О, Боже! Това беше единствената шапка, която изрових от сандъците.

Джеймс й подаде своето бомбе.

Но тя поклати отрицателно глава и той си го нахлупи обратно. Яздеха разтреперани от студ — всеки от двамата тихичко ругаеше дъжда и се чудеше какво ли си мисли другият в този момент, докато накрая Джеймс изплю камъчето:

— Джеси, защо се беше качила на бряста?

— За да те спася.

— Е, да, ти наистина ме спаси. Но все пак защо се беше скрила горе още преди това?

— За да те спася.

Той отвори уста, за да си поеме дълбоко дъх и се нагълта с дъжд.

— Аха, така и помислих. Значи си знаела какво ми кроят Гленда и майка ти?

— Да, и то защото ги подслушвах… за твое щастие, Джеймс. Така че недей пак да ме мъмриш толкова жестоко.

— Няма. Ако не ме беше спасила от Мортимър и от евентуална гибел, тогава какво мислеше да направиш, Джеси? Да застреляш Гленда, когато се отпусне безпомощно в ръцете ми или се вкопчи в панталоните ми, за да ги разкопчае?

— Щях да стрелям в земята близо до вас. Гленда не може да понася изстрели и подскача до небето само ако някой гръмне по-наблизо. Тя щеше да се втурне като бясна обратно към балната зала.

— Но защо искаше да ме спасиш от Гленда?

Тогава тя се извърна и го погледна. Косата над лицето й беше сплъстена, а по гърба и раменете й се спускаха дебели мокри кичури. Устните й бяха посинели от студ. Видът й беше толкова ужасен, колкото и неговото настроение.

— Просто трябваше да го направя — приключи тя накрая с отговорите и смуши Бенджи с петите на ботушите си. Той покорно се понесе напред, защото сам нямаше търпение за сухо сенце и сух подслон.

Джеймс извика след нея:

— Студено ми е и съм мокър. Пък и всичко ме боли. Сто на сто, и ти се чувстваш така. Но нека да направим една уговорка, Джеси. Утре, след надбягванията, аз и ти ще си поговорим, за да изясним всичко това.

— Няма да стане.

— Какво каза?

— Няма нищо за изясняване, Джеймс. Просто забрави за случилото се. Не искам пак да ми се налага да те спасявам, така че внимавай утре с всички ония злобни жокей.

Тя го остави и препусна встрани, а скоро след това свърна по широката красива алея на конеразвъдната ферма „Уорфийлд“ — надписът беше поставен над вратата на големия портал в началото на алеята, с букви, изработени от желязо.

Той не ускори крачката на Димпъл, симпатичната стара кобила от неговите юношески години. Тя обичаше да се движи с постоянно темпо. Дъждът едва ли й харесваше повече, отколкото на него, но тя беше навъртяла достатъчно години и знаеше, че ако не спира да се движи, ще стигне достатъчно бързо до дома си.

Джеймс не знаеше какво го очаква през следващите два дни. Иначе щеше да поеме директно на север и повече никога да не се върне.