Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Наследството (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Valentine Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Бард“, 1996

Превод: Анжела Лазарова-Петрова, 1996

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 1996

История

  1. — Добавяне

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Джеймс?

— М-м-м?

— Много жени ли умират при раждане?

Той спря да се рови в шията й, облегна се назад и затвори очи:

— Да, много. Но с теб това няма да стане, Джеси, кълна ти се. Казах ти, че след смъртта на Алиша аз прочетох всички книги за износването и раждането на деца, които можах да намеря. Говорих подробно за тези неща с Джордж Рейвън. Ако той беше тук, когато й започнаха болките, тя едва ли щеше да си отиде. Не се притеснявай.

— Може би аз изобщо няма да забременея, защото съм яздила коне през целия си живот.

— Откъде ти хрумна тази невероятна глупост? Чула си го от майка ти, нали?

— Да. Тя казваше, че сигурно съм съсипала женските си органи.

— Но все пак имаше девствена ципа.

— Имах — каза тя с невероятно доволен вид, точно като Фред, след като причакваше Клоринда и си открадваше поредната целувчица. — Е, това поне е успокоение. Може би и всичко останало си е наред. Надявам се. Защото наистина обичам жребчета, а също и Чарлз и Антъни.

Мисълта, че тази малка бариера между тях беше рухнала, го накара да потръпне от страст. Направо усети как част от него отново се втвърди и желанието така безумно го налегна, че насмалко не пръсна семената си още в същия миг. Той я притисна до гърдите си и пак започна да я целува по шията. Тя седеше на скута му в едно голямо кресло в спалнята. Да, това беше тяхната спалня, така й беше казал той, когато дойдоха тук след вечерята. Тя нямаше да спи сама в съседната стая.

Джеси, която не знаеше нищо за това как точно трябва да спят двама съпрузи, само важно кимна с глава:

— Да, всъщност предпочитам да спя с теб. Никога преди не съм спала с друг човек. Това си е такова преживяване. — Тя сбръчка чело. — Знаеш ли, Джеймс, мисля, че татко и мама не спят в едно и също легло.

— Пак започваш да дърдориш празни приказки, Джеси.

— Съжалявам. Нервно ми е, Джеймс. Аз съм по нощница и ти знаеш, че не нося гащи. Ти пък си по халат и под него нямаш нищо. Това направо ме влудява.

Той се усмихна и я целуна. Прегърна я плътно до себе си и каза:

— Права си — доста е изнервящо. Никога преди не съм и мислил, че може да ми се прииска да ти направя нещо друго, освен да те бия на състезание. А ето че току-що развързах тази толкова красива панделка и ми се иска да пъхна ръка вътре, за да докосна гърдите ти. Та ти си мека и нежна като корема на Селина, след като си я сресала. Знаеш ли, Джеси, днес на масата в трапезарията не можах да те огледам цялата, видях само онези най-важните, най-стратегическите части от тебе. Позволи ми да разтворя тази нощница.

Той развърза още три панделки и разтвори тънкия муселин чак до стъпалата й. Загледа се в нея, нищо друго, само я гледаше и не откъсваше очи дълго време. Нежно положи ръка върху ханша й, обърна я към себе си и започна да я целува. Остана изненадан и страшно доволен, когато усети нейните ръце да развързват колана на халата му.

— Искам да усещам гърдите ти върху тялото си — каза той под топлите й устни. — Боже мой, Джеси, това е невероятно!

Ето че пак, мислеше тя, усети същите трепети — онези странни, остри тръпки, които я прорязваха ниско в стомаха, дори и сега, когато само беше притиснала гърдите си в неговите. Тя се размърда малко и двамата изстенаха заедно.

Той се засмя. Не можеше да не го направи, защото, в края на краищата, той беше човекът с опит от тях двамата, той беше този, който не трябваше така лесно да се предава, да се лигави по нея и да вие като хрътка към луната само защото зърната й докосваха космите по гърдите му.

— Харесват ми краката ти — каза той, докато с мургавите си ръце галеше бялата й плът. Усещаше здравите й мускули и се възхищаваше на дължината на нейните крака.

— Благодаря ти. Мога ли и аз да видя краката ти, Джеймс?

— Можеш. И без това така няма да издържа повече, Джеси.

Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото. Смъкна нощницата й и я притисна, докато тя легна по гръб. Тя го гледаше втренчено и притеснено — позна това по бузите й, които бяха станали червени почти колкото косата й. Той се измъкна от своя халат с намерението да я остави да го погледа до насита, но не успя да го стори. Приведе се и легна с цялата си дължина върху нея, а краката й останаха разтворени под него.

— Няма вече девствена ципа, Джеси — сега ще остане само удоволствието за теб.

Той се надигна и застана на колене, вдигна я за дупето с големите си ръце и я приближи към устните си.

Усети я как се сковава. Спря се за миг и погледна към лицето й. Тя изглеждаше невероятно смутена. След миг облиза устните си с език.

— Не знаех, че има подобно нещо, Джеймс.

— Е, аз пък знам. А сега се наслаждавай на удоволствието.

— Не мога. Прекалено смущаващо е.

Почуди се дали щеше да провали всичко и насмалко не се разсмя на своето нетърпение. Това й беше за първи път, а той не направи почти нищо, за да смекчи нейното ужасно смущение. Просто беше застанал между краката й и лекичко я беше вдигнал с ръце. Искаше му се просто да я поеме с устни, и така беше направил. Сега обаче щеше да му се наложи да намали темпото. Той се измъкна встрани и легна до нея. Целуна я веднъж, втори път, после още веднъж.

Галеше я и я подготвяше, с надеждата да я поотпусне след първоначалната си директна атака. Когато тя сложи ръце на гърба му и започна да гали раменете му, да мачка гърдите му, той се почуди как беше възможно в един момент да бъде такъв разумен човек, а в следващия — истински хищен звяр.

Знаеше, че тя вече е готова за него, и вече не можеше да издържа само да я гали. Просто не можеше да издържа. Влезе в нея бързо и рязко, със силен натиск и усети как плътта й се пригоди за него. Но все още беше стегната, така невероятно стегната, че той направо се побърка.

Изпразни се дори още по-силно от онзи миг, на масата в трапезарията. Беше си мислил, че подобно облекчаване е възможно сигурно само веднъж в един брак — когато мъжът отнема девствеността на своята жена — да, опияняващо нещо беше точно този момент. Но ето че това не беше съвсем вярно. Сърцето му биеше така силно, че той го усещаше по цялото си тяло. Усещаше ръцете й — загрубели почти колкото неговите, да се плъзгат нагоре-надолу по гърба му.

Не й беше доставил достатъчно удоволствие. И този път.

Не му се искаше отново да й се извинява, или поне не още. Трябваше да възвърне нормалната си мисъл и да поговори с нея. Да й обясни, че не винаги е такъв егоистичен мръсник, че понякога мъжът просто губи контрол над себе си и излиза от рамките на нормалното си поведение и че точно това се беше случило сега. Не знаеше обаче как да започне да й го обяснява, след като я познаваше още от четиринадесетгодишна и доскоро дори не се беше замислял как би изглеждала без дрехи. Да, ще й обещае, че следващия път ще се погрижи за нея. Не че тя, започна той да осъзнава смътно, докато умората го налягаше, ще вземе да разбере за какво изобщо ставаше дума. Та какво разбираше тя от удоволствие?

Нищо, абсолютно нищо. Той тихичко изруга, когато се смъкна от нея, после легна по гръб и веднага дръпна завивките върху себе си.

Джеси дълго време остана да лежи така, втренчена в тавана, който беше боядисан в приятен бял цвят. Корнизът около тавана беше красиво направен, с тези резби с плодове и лозови листа. Ето вече два дни, откакто беше омъжена. Джеймс лежеше до нея като отсечен пън, хъркаше и от време на време потрепваше, изтегнат върху по-голямата част от леглото. Той имаше хубави стъпала — и двете стърчаха изпод завивките. Тя бавно стана и отиде до легена, за да се измие.

Разходи се до прозорците, дръпна бледозлатистите пердета и погледна навън. Нямаше луна, която да осветява двора. Той изглеждаше мрачен и някак заплашителен. Тя се върна обратно при леглото и застана там за момент, вторачена в своя съпруг. Почуди се къде всъщност трябваше да спи тя самата. За няколкото минути, през които я нямаше, той се беше излегнал върху цялото легло, с разперени ръце и крака. Усети, че сама се усмихва. Беше му харесало това, което направи с нея.

Абсолютно сигурна беше, че е така. Почувства се щастлива от този факт. Леко докосна с пръсти брадичката му, носа, челото му. Той беше единственият мъж, когото тя истински познаваше, единственият мъж, който беше станал част от нея. Беше готова да му даде всичко, което поиска от нея.

— Джеси, какво правиш извън леглото?

Тя така силно се стресна, че подскочи.

— О, Боже, ти си буден, Джеймс? Не съм до теб, защото до теб просто няма такова място, на което да легна.

— Права си. Заел съм изцяло проклетото легло. Ела тук, Джеси. Искам да те целуна.

После щеше да поиска да й прави и онези, другите неща. Е, така да бъде тогава. Тя го обичаше.

Беше тъмно като в рог. Джеймс веднага усети, че Джеси се отпускаше малко повече в тъмното, не беше толкова смутена. Добре, този път щеше да изпипа работата отвсякъде. Този път тя щеше да получи истинско удоволствие. Когато я целуна по корема, тя вече потръпваше, петите й бяха впити в дюшека, а пръстите й се ровеха в косата му. Той вдигна глава за миг и каза:

— Джеси, сега ще те целувам и ще те галя. Искам просто да се отпуснеш.

— Добре — послушно отвърна тя и подскочи, когато усети езикът му да се плъзга навън и навътре в пъпа й.

Когато накрая той я разтвори с пръсти, когато най-сетне положи език върху „нея“, тя вече съвсем беше забравила всичките си притеснения. Само повдигна бедра, усетила топлия му дъх върху себе си, и започна бясно да се огъва. Докато я целуваше, той й говореше, шепнеше й страстни думи. Тя не разбираше всичко, което й казваше, но думите му я възбуждаха, и най-вече начинът, по който ги произнасяше. Когато пъхна пръст в нея, тя направо обезумя. Усещането беше страхотно, неочаквано, невероятно и на нея й се искаше то никога да не свършва. Усети се, че извика. Продължи да вика и просто не можеше да спре. А онова нещо не спираше и не спираше… Тя не се усещаше, че дишаше запъхтяно, че стискаше косата му, че впиваше нокти си в раменете му.

Джеймс й достави всичкото удоволствие, на което беше способен. Когато усети, че страстта започна да затихва, той забави ритъма и взе да я гали, да я успокоява, да я отпуска. Беше прекрасно. Сега тя цялата беше негова, цялата, без остатък. Той й се ухили в тъмното:

— Е, Джеси, какво ще кажеш за секса?

Тя изстена:

— Умирам. Не си чувствам костите. Никога няма да мога повече да стана. Няма повече да мога дори да помръдна.

— Добре, ето това иска да чуе всеки мъж от съпругата си.

После той се вдигна над тялото й и влезе в нея, а тя беше хлъзгава и влажна, беше обвила ръце около него и движеше бедрата си, за да го усети още по-навътре в себе си, при което той свърши само за няколко минути.

— Аз съм добър съпруг — промърмори той, преди да заспи, сложил глава на възглавницата до нея.

— Това всъщност беше нещо, което никога не съм очаквала — отвърна Джеси в мрака.

Тя го целуна по ухото, по брадичката. Измъкна се изпод него и се притисна плътно до тялото му. „Беше хубаво, помисли си тя, беше наистина нещо много хубаво.“ Прегърнати, двамата се унесоха в сън.

 

 

Джеймс беше мислил, че дори оръдейни залпове не са в състояние да го събудят, заспи ли веднъж, но се оказа, че не беше прав. Писъкът на Джеси направо прониза мозъка му. Само след миг, с разтуптяно сърце, той се ококори. Джеси отново изпищя и този път, вече буден, той разбра, че това беше вик на болка и страх. Той поклати глава и се надвеси над нея. Тя сънуваше. Започна да я разтърсва, докато накрая тя отвори очи и изкрещя:

— Не! Махнете се от мен! Господин Том, не ме пипайте така. Не, не, спрете! — тя отново изпищя, този път с доста слаб гласец, и рязко подскочи.

— Джеси, събуди се, ти сънуваш кошмар. — Той я разтърси, но тя не се събуди. Само изстена пак и взе да хленчи, без да престава да се дърпа от него. — Хайде, събуди се, това е само лош сън.

— Джеймс?

— Спри да трепериш така, ти просто сънуваше кошмар. Вече всичко свърши.

— Да, свърши. — Тя се отпусна омаломощена назад, върху възглавницата си.

Съмняваше се, че наистина беше успял да я събуди, но поне беше прекъснал съня й. Той разплете плитката й и прокара пръсти през вълничките, които останаха по косата й. Тя не помръдна. Косата й беше невероятно гъста и къдрава. Той я разстла върху бялата възглавница.

Да, тя имаше прекрасна коса за момиче, което познаваше прекалено отдавна, за да е възможно да я приема като съпруга, като партньорка, като жена, в която отчаяно искаше отново да проникне. И все пак знаеше, че ще трябва да изчака. Някъде около обяд щеше отново да я накара да крещи от удоволствие.

Докато се унасяше за втори път, Джеймс се питаше: „Кой, по дяволите, беше този Том? Какво й беше направил той?“

 

 

— Джеси, събуди се!

Тя изпъшка и се дръпна от ръката върху рамото й, от този настоятелен глас над нея.

— Хайде, събуди се. Едва ли някога през живота си си спала толкова до късно. Събуди се.

Тя дръпна завивките над главата си. Джеймс я отви пак. Тя усети как леглото потъна, когато той седна до нея.

— Джеси — каза той, като я целуна по бузата, по ухото и приглади назад от лицето й буйно накъдрената й коса.

Тя отвори очи и го погледна. Той беше толкова красив, беше й толкова скъп, та й се струваше, че няма да го понесе. Не, разбира се, че ще може. Припомни си удоволствието, което й беше дал в тъмнината на нощта. Сега беше ден и й беше трудно да го гледа, като знаеше, че и той знае какво й беше направил.

Джеймс обаче й се хилеше над главата с чувството на солидно мъжко задоволство. Имаше дори победоносно изражение. Той се чувстваше чудесно, добре отпочинал и изпълнен с усещането за прекрасна ситост. Приведе се над нея и приглади веждата й с върха на пръста си.

— Днес по някое време пак ще ти направя същото. Какво ще кажеш? Нищо? Добре, Джеси. Да те поставя в притеснено положение е удоволствие, което никога не успявах да постигна, докато накрая не прекарах език надолу по белия ти корем и още по-надолу…

— Джеймс.

Той се приведе и я целуна.

— Добро утро — каза той и я целуна по върха на носа, по лявото ухо и по брадичката. — Какво е станало с теб, че още спиш? Изтощих те, нали? Ти трябва да се чувстваш изпълнена с енергия, Джеси, не да се разлагаш в леглото до обяд.

Новата Джеси обаче взе връх и му се усмихна:

— След като ме научиш на всичко за тия брачни работи, тогава и аз ще мога да те тормозя.

— Има още много да учиш, Джеси. Ще ми трябва доста повече време, отколкото си представяш, за да мога да те науча на всеки нюанс, на всяко малко движенийце, което носи различен вид удоволствие.

Очите й се разшириха:

— О — промълви тя.

— Излъгах те. Не е вече обяд. Просто исках да закусим заедно, за да можем да обсъдим какво ще правим днес. Едва седем часът е. Аз вече се изкъпах и облякох. Харлоу ще ти качи малко топла вода. Искаш ли госпожа Катсдор да ти помогне?

Тя не искаше да й помага никой друг, освен Джеймс. Не знаеше обаче как да го помоли да й изтрие гърба. На вратата той се обърна към нея:

— Джеси, кой е господин Том?

Тя се втренчи в него и повтори името така тихо, че той едва я чу:

— Господин Том?

— Да, кой е той?

Джеси изведнъж се затвори в себе си. Очите й придобиха отнесено изражение и Джеймс усети, че нейните мисли, каквито да бяха в този момент, се рееха някъде много надалеч.

— Не знам — отвърна Джеси с хладен тон. — Спомням си, че преди много време сънувах този човек, но после сънищата престанаха. Странно наистина, Джеймс. Не бях сънувала господин Том вече години. Защо ли го направих миналата нощ?

Той не знаеше какво да й отговори. Познаваше я от шест години, но никога не беше чувал тя или човек от семейството й да говорят за някой си господин Том.

 

 

Денят се точеше безкрайно бавно, всяка една минута сякаш просто пълзеше. Джеймс почти не можеше да повярва, че все още не е обяд — времето, през което беше решил да я заведе отново в леглото.

Слънцето печеше над главите им. Джеси избърса потта от челото си. Тя поглеждаше съпруга си през няколко минути и когато той отвръщаше на погледа й, веднага разбираше какво точно е намислил. Тя знаеше и друго — че няма дори грам бельо под дрехите. Тръкна с още по-голяма сила коня и той се опита да отскочи от нея. Джеймс се разсмя и тя размаха юмрук към него.

Те почистваха конете цяла сутрин в топла дружеска атмосфера, защото вече от толкова дълго време споделяха интереса си към конете и надбягванията. Двамата се чувстваха спокойно в конюшнята, знаеха как да се държат, какво трябва да правят. Чувстваха се спокойно и един с друг. В края на краищата бяха станали другари по съдба много по-преди да станат съпрузи. Джеси започна да си тананика.

Не й хрумваше да си помисли дори, че Джеймс би могъл да я обича само защото му харесваше да прави любов с нея. Не, за нея беше по-важно това, че те бяха приятели. В Йорк предстоеше състезание и Джеймс възнамеряваше да участва в две надбягвания с Бертрам.

Точно преди обяд Джеси поязди Селина, като изпита всичките й умения. Тя остана изненадана от мекия бяг на кобилата и превъзходната й издръжливост. У нея сигурно имаше и друга кръв, освен арабска. Никой чистокръвен арабски кон не можеше да притежава такава твърдост и жилавост като Селина.

Когато Джеси се върна в конюшните, тя разбра, че Джеймс нямаше да язди в събота. Той седеше на земята, държеше глезена си с една ръка и ругаеше като бесен Клотилд, една от червеникавокафявите кобили.

Два часа по-късно Джордж Рейвън пристигна в „Кандълторп“, повикан от Харлоу, сина на госпожа Катсдор.

— Здравей, Джеси. Какво се е случило с Джеймс? Харлоу не успя две думи да върже на кръст, за да ми обясни.

— Глезенът му. Не мисля, че е счупен, но не исках да рискувам в преценката си. В края на краищата вие сте лекарят.

Тя му се усмихна с най-милата си усмивка, защото Джордж Рейвън, по-нисък от Джеси и много слаб, без съмнение беше най-красивият мъж, когото тя бе виждала през живота си. Нищо чудно, че Маркъс все се оплакваше от неговите посещения при дукесата.

— Кон ли го е ритнал?

— Да, Клотилд. Съвсем сериозно си мисля, че тя му се смееше, докато той седеше на земята и я ругаеше.

— Хайде да видим как е той.

Джеймс беше отказал да отиде в спалнята си. Той се беше излегнал в едно красиво канапе от син брокат в гостната, а ритнатия си крак беше подпрял върху купчина възглавници. Беше нещастен и в ужасно настроение. Вече минаваше обяд, а ето че той седеше тук с адски болки в глезена, Джеси стоеше облечена с всичките си дрехи и за него нямаше никакви изгледи скоро да я заведе в леглото. Е, какво пък, по дяволите!

— Трябваше да се сетя, че Джеси няма да издържи и ще прати да те викнат. Защо не ми каза, че си направила тази глупост, Джеси? Мълчиш, а? Защото знаеш, че щях да ти зашия една здрава плесница, да те вземат мътните!

— По приказките му личи, че вече е добре. Хайде, Джеймс, остави Джеси на мира. Женени сте едва от три дни. Тя е постъпила съвсем правилно. Хайде сега, дай ми да видя колко силно те е ритнала Клотилд.

— Проклета кобила! Трябваше само да й дам очистително. Зигмунд я държеше, докато аз нахално извършвах неприятната процедура, но тя се отскубна от него и се нахвърли върху мен.

— Значи е била доста ядосана.

— Тя дори за миг не се замисли какво прави. Просто ритна с копито и здравата ме цапардоса. Зигмунд току-що изпрати да ме осведомят, че сега се чувствала просто чудесно. Изглежда, че освобождаването на злобата помага за другия й проблем. Дяволска кобила. Ох! По-леко, проклети мъчителю.

— Съжалявам. Джеси е права. Глезенът не е счупен, слава Богу, но, Джеймс, през следващите два дни ще трябва да оставиш всяка работа. Гледай да не стъпваш на този крак. Гледай да седиш колкото се може повече и дръж глезена си нависоко. Ето, тук ще оставя един мехлем, който Джеси трябва да втрива в глезена. Той няма да помогне кой знае колко за болката или за отока, но ще те накара да се почувстваш малко по-добре.

— В събота ще участвам в едно надбягване.

— Точно тази събота няма да участваш. Не, не, не ми се оплаквай и не ми хленчи. Гледай да не натоварваш глезена и си почивай. Джеси, ще се погрижиш ли да го държиш седнал през по-голямата част от времето?

— Разбира се, макар че той е в състояние да ни продъни главите с цветистите си ругатни.

Джордж Рейвън повдигна учудено едната си вежда. В този момент Джеси само си представи как Маркъс го е изгледал ядосано и му е казал да ходи „да се шиба“. Тази дума, както веднъж й беше разказала дукесата, предизвикала страхотно слисване в къщата, когато тя гласно взела да се чуди какво ли може да означава. „Трябваше само да видиш изражението на Баджър в този момент, беше казала тя през смях. Помислих си, че направо ще хвърли супника със супата му от костенурка по главата ми.“

Доктор Рейвън невярващо заекна:

— Ти ругаеш пред булката ти, която е тук само от три дни?

Джеймс изсумтя:

— Трябвало е да я чуеш как тя ругаеше, когато беше само на четиринадесет години.

— Прав е — обади се Джеси. — Един ден безкрайно дълго го слушах, а накрая се възхитих на словесната му дарба и после за всяка мръсна дума разпитах поотделно всички коняри в Балтимор. Дори баща ми не можеше да се мери с него.

— Ами какво ще кажеш за майка ти?

— Не ставай такава гад, Джеймс, само защото не ти е добре. А, госпожа Катсдор, идвате тъкмо навреме.

Джордж Рейвън капна три капки лауданум в една чаша с лимонада и я подаде на Джеймс:

— Изпий това и спри да мърмориш. Няма да те приспи, но ще притъпи острата болка в глезена ти.

Джеймс изпи цялата чаша, избърса уста с ръка и каза:

— Ето, чакам. Все още боли.

Джеси реши просто да не му обръща внимание.

— Що се отнася до майка ми — продължи тя пред Джордж Рейвън, — тя ме е учила на други неща.

— Като какви например?

Лекарят изгледа първо единия, после другия. Двамата се чепкаха като деца. Естествено, Джеймс не беше в състояние да предприеме каквото и да било в този момент, но Рейвън очакваше Джеси, младоженката, да чупи ръце притеснено, да се върти грижовно около него и да го дарява с нежни ласки — изобщо да се държи като много влюбена младоженка. Но не, тя и той се държаха като хора, които се познаваха от много отдавна, като хора, които дори не бяха особено влюбени един в друг. Каква ли всъщност беше истината за цялата работа? Нито графът, нито дукесата бяха изтървали дори една единствена любопитна подробност пред него или пред неговата собствена нова съпруга, Роуина. Доктор Рейвън се усмихна и се изправи. Роуина щеше безкрайно да го утешава, ако той самият се нарани.

— Джордж, разкарай се вече оттук с твоите съвети.

— О кей, Джеймс. Джеси, ти само се погрижи той да не се движи много насам-натам. Дръж го само на стола и в леглото — е, не точно това исках да кажа. Но никакви валсове. Никаква езда. Ще дойда да те видя в събота, Джеймс. Но не на надбягванията в Йорк.

— Заповядайте за обяд, доктор Рейвън. Защо не доведете също и Роуина?

Когато Джеси се върна в гостната след няколко минути, Джеймс я изгледа от горе до долу и започна:

— Ще ти кажа нещо, Джеси, и повече няма да го повтарям. Забранявам ти да се обличаш като момче и да яздиш Бертрам в събота.

Тя му се ухили лукаво точно като грешник, който току-що е пребъркал джобовете на свети Петър.

— Не се съмнявам, че ще мога да спечеля някоя и друга гвинея за нас, Джеймс. „Кандълторп“ е много добре уреден, но на нас все пак ни трябват пари за „Маратон“. Отвътре той изглежда като стар хамбар. Колко бих могла да спечеля в Йорк?

— Не много, така че най-добре ще е да забравиш за това.

— Може би достатъчно поне за едни нови тапети в гостната.

— Джеси…

— Имаш много интересен вид, Джеймс, точно като някой меланхоличен поет — Шели, да речем, но той беше тъмен, нали?… С този вдигнат крак, с тази къдрица, дето е провиснала над челото ти, и така, както си се отпуснал в стола, ти…

— Обещай ми. Не искам Зигмунд истерясал да влети в стаята ми, след като открие, че ти си изчезнала заедно с твоите бричове и Бертрам.

— Предполагам, че ще взема Зигмунд с мен. Нали разбираш, просто няма да знам къде да отида и той ще ми бъде нещо като водач.

— Искаш да ме накараш да те вържа за този стол ли? И наистина ще го направя, Джеси, ако не ми дадеш тържествено обещание още в този миг. Кажи го, Джеси. Кажи: „Заклевам се, че в събота няма да отида в Йорк“.

Тя му се ухили безочливо, с онази безочлива физиономия на отдавнашната хлапачка. Прииска му се с такава сила да влезе в нея, че да я заболи дори повече, отколкото сега го болеше проклетият му глезен. Никога преди не си беше давал сметка, че под своите дрехи новата Джеси си оставаше пак старата Джеси.