Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Trou de l'enfer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008–2009)

Издание:

Издателска къща „АБАГАР-МК’90“, София

Издателство „АБАГАР“, Велико Търново, 1992

Редактор Красимир Петров

Художник: Димитър Стоянов

Техн. редактор Елена Тонкова

Коректор Ива Данева

ISBN 954-8004-24-0

ISBN 954-427-033-7

История

  1. — Добавяне

LXX
САМУЕЛ ПРЕБЛЕДНЯВА

По времето, когато всичко това ставаше в Ашафенбург, в подземната стая на замъка Самуел разкриваше пред седемте начина и средствата, с които бе организирал своя опит за убийство.

— Часът е десет и нещо, господа — каза Самуел. — В този момент Наполеон е мъртъв, империята е рухнала, а Германия свободна.

Седемте мълчаха.

— Защо мълчите? — продължи Самуел. — Нима не одобрявате това, което съм направил?

— Фридрих Стапс също се пожертва — отговори един от седемте.

— Що за предразсъдъци? — отговори Самуел, повдигайки рамене. — Генералите не са за това да стрелят с пушки. Впрочем, нима вашето Провидение си послужи с по-различни средства? Нима и то не прави с всички нас това, което аз направих с Трихтер. Всички ние служим на неговите цели и то не се колебае да ни убие, когато нашата смърт му се стори необходима за идеята. Аз пожертвах моя приятел Трихтер. От един пияница направих мъченик. Не смятам, че е загубил от това. Хайде, без детински скрупули. Доволни ли сте?

— Средствата ти — най-после каза ръководителят — стоят между теб и твоята съвест. Ако ти действително си освободил Германия, за нас ще бъде от значение само крайният резултат, а ти ще станеш герой за родината и за Съюза на добродетелите. Кога ще разберем със сигурност?

— Човекът от Некар всеки момент ще дойде. Да го изчакаме.

Те зачакаха с голямо вълнение.

В един часа звънецът иззвъня.

— Той е — извика Самуел и отиде да отвори.

Пътникът от река Некар бавно влезе и погледна мрачно.

— Какво има? — попитаха всички.

— Ето какво видях — отговори той. — Изпълних стриктно нарежданията, който Самуел Гелб ми предаде от ваше име. Не оставих Трихтер, докато не предаде прошението на Наполеон. Императорът го покани да влезе с него в двореца.

— Чудесно! — каза Самуел.

— Почакай — каза пътникът. — Тъй като не видях да излиза Трихтер, започнах да обикалям двореца и да се оглеждам откъде мога да се промъкна, когато видях двама души, които излизаха от задната врата с една покрита носилка в ръце и се насочиха към болницата. Проследих ги за момент. Покривалото на носилката се повдигна и видях да се подава една ръка. Познах ръкавицата на Трихтер. Разпитах портиера на болницата. Каза ми, че умрелият е трябвало да бъде погребан още същата вечер.

— Трихтер е мъртъв! — прекъсна го Самуел, като пребледня.

Пътникът продължи:

— Върнах се към двореца. В момента, когато пристигнах, видях как императорът се качи в каретата на императрицата и всички поеха за Вюртсбург сред всеобщия възторг и одобрение на тълпата.

След тези думи настъпи дълго мълчание.

— Достатъчно — каза ръководителят на пътника от Некар. — Можеш да си вървиш.

Пътникът поздрави и излезе.

— Самуел Гелб — каза ръководителят. — Господ е по-силен от теб. Ти успя да убиеш само своя приятел. Ако можем да ти дадем съвет, то е да се скриеш на сигурно място и по възможно най-бързия начин.

И като се обърна към маскираните си другари, добави:

— Ние също, господа, ще бъде разумно да се разпръснем.

Седемте излязоха, като оставиха Самуел безмълвен, сякаш поразен от гръм.