Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Trou de l'enfer, 1851 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Добриана Добрева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2008–2009)
Издание:
Издателска къща „АБАГАР-МК’90“, София
Издателство „АБАГАР“, Велико Търново, 1992
Редактор Красимир Петров
Художник: Димитър Стоянов
Техн. редактор Елена Тонкова
Коректор Ива Данева
ISBN 954-8004-24-0
ISBN 954-427-033-7
История
- — Добавяне
LXX
САМУЕЛ ПРЕБЛЕДНЯВА
По времето, когато всичко това ставаше в Ашафенбург, в подземната стая на замъка Самуел разкриваше пред седемте начина и средствата, с които бе организирал своя опит за убийство.
— Часът е десет и нещо, господа — каза Самуел. — В този момент Наполеон е мъртъв, империята е рухнала, а Германия свободна.
Седемте мълчаха.
— Защо мълчите? — продължи Самуел. — Нима не одобрявате това, което съм направил?
— Фридрих Стапс също се пожертва — отговори един от седемте.
— Що за предразсъдъци? — отговори Самуел, повдигайки рамене. — Генералите не са за това да стрелят с пушки. Впрочем, нима вашето Провидение си послужи с по-различни средства? Нима и то не прави с всички нас това, което аз направих с Трихтер. Всички ние служим на неговите цели и то не се колебае да ни убие, когато нашата смърт му се стори необходима за идеята. Аз пожертвах моя приятел Трихтер. От един пияница направих мъченик. Не смятам, че е загубил от това. Хайде, без детински скрупули. Доволни ли сте?
— Средствата ти — най-после каза ръководителят — стоят между теб и твоята съвест. Ако ти действително си освободил Германия, за нас ще бъде от значение само крайният резултат, а ти ще станеш герой за родината и за Съюза на добродетелите. Кога ще разберем със сигурност?
— Човекът от Некар всеки момент ще дойде. Да го изчакаме.
Те зачакаха с голямо вълнение.
В един часа звънецът иззвъня.
— Той е — извика Самуел и отиде да отвори.
Пътникът от река Некар бавно влезе и погледна мрачно.
— Какво има? — попитаха всички.
— Ето какво видях — отговори той. — Изпълних стриктно нарежданията, който Самуел Гелб ми предаде от ваше име. Не оставих Трихтер, докато не предаде прошението на Наполеон. Императорът го покани да влезе с него в двореца.
— Чудесно! — каза Самуел.
— Почакай — каза пътникът. — Тъй като не видях да излиза Трихтер, започнах да обикалям двореца и да се оглеждам откъде мога да се промъкна, когато видях двама души, които излизаха от задната врата с една покрита носилка в ръце и се насочиха към болницата. Проследих ги за момент. Покривалото на носилката се повдигна и видях да се подава една ръка. Познах ръкавицата на Трихтер. Разпитах портиера на болницата. Каза ми, че умрелият е трябвало да бъде погребан още същата вечер.
— Трихтер е мъртъв! — прекъсна го Самуел, като пребледня.
Пътникът продължи:
— Върнах се към двореца. В момента, когато пристигнах, видях как императорът се качи в каретата на императрицата и всички поеха за Вюртсбург сред всеобщия възторг и одобрение на тълпата.
След тези думи настъпи дълго мълчание.
— Достатъчно — каза ръководителят на пътника от Некар. — Можеш да си вървиш.
Пътникът поздрави и излезе.
— Самуел Гелб — каза ръководителят. — Господ е по-силен от теб. Ти успя да убиеш само своя приятел. Ако можем да ти дадем съвет, то е да се скриеш на сигурно място и по възможно най-бързия начин.
И като се обърна към маскираните си другари, добави:
— Ние също, господа, ще бъде разумно да се разпръснем.
Седемте излязоха, като оставиха Самуел безмълвен, сякаш поразен от гръм.