Александър Дюма
Адската дупка (19)

XIX
ГОРСКАТА КАЛУГЕРКА

Юлиус пришпори коня си, озова се веднага пред оградата и погледна нежно и с признателност Кристиане.

— Благодаря! — каза й той.

— Грози ли ви опасност? — попита Кристиане.

— Вече не. Вашата молитва ни спаси. Господ не можеше да ни откаже закрилата си. Нашите молитви достигнаха до него чрез вас.

Той слезе от коня. На свой ред и Самуел пристигна и поздрави Кристиане, която го посрещна учтиво, но студено. Тя извика малкия прислужник и му нареди да отведе конете в конюшнята и да занесе куфарите в стаите.

След това влязоха в къщата.

Гретхен, онова диво момиче, беше там и се чувстваше малко неловко. Беше облечена с празничните си дрехи. Дължината на полата й пречеше да ходи, чорапите я стягаха, не можеше да ходи с обувки. Тя хвърли на Самуел враждебен поглед, а на Юлиус се усмихна тъжно.

— А господин Шрайбер? — попита Самуел.

— Баща ми ще дойде — отговори Кристиане. — Но на излизане от параклиса бе извикан настрани от… от едно момче от селото, което искаше да му каже нещо важно. Става въпрос за човек, който живо ни интересува.

Кристиане погледна усмихната Гретхен, чийто поглед говореше, че тя не разбира.

В този момент влезе пасторът, забързан, весел, и срещна гостите си като стари познати.

Чакаха само него, за да седнат на масата. Този втори обед бе по-оживен и по-сърдечен от първия. По стара немска традиция Гретхен също бе там.

Самуел, който сега вече гледаше със съвсем други очи на невинната Кристиане, искаше да се хареса и беше оживен и чаровен. Той разказа всички подробности за дуела, като се изключат, разбира се, причините и поводите за него. Не спомена нито за замъка Хайделберг, нито за прозореца на Лолоте. Но накара Кристиане да се засмее при сцената в синия салон и да трепери при сцената в планината Кайзерщул.

— Боже мой! — обърна се тя към Юлиус. — Ами ако въпреки всичко имахте този Дормаген за противник?

— О, щях да съм мъртъв, няма съмнение в това — отговори Юлиус, като се смееше.

— Какъв жесток и престъпен предразсъдък са тези дуели, на които си играят нашите студенти! — възкликна пасторът. — Не говоря само като свещеник, но и като човек. И мога да ви поздравя, господин Юлиус, че не сте по-находчив в тези смъртоносни срещи.

— Значи господин Самуел е по-добър по фехтовка от вас? — попита Кристиане, без сама да знае защо задава този въпрос

— Не мога да отрека — отговори Юлиус.

— За щастие не би могло да има дуел между побратимени приятели. — обади се Самуел.

— А ако има такъв — добави Юлиус, — това ще бъде дуел на смърт, от който ще оживее само един от нас, а при такъв дуел е възможно шансовете да бъдат изравнени.

— Вярваш ли в случайността? — попита спокойно Самуел. — В случая с мен грешиш. Не зная дали защото избягвам да играя хазарт на пари, но всеки път, когато съм си опитвал късмета, съм печелил, така че внимавай! Имате чудесно вино, господин Шрайбер. Това е Либфраумилх, нали?

Не знаем поради какви мисли и от какви предчувствия, но при спокойно изречените зловещи думи на Самуел Кристиане неволно потрепери и пребледня. Може би Самуел забеляза това.

— Това е тема, която не е много весела — каза той. — Донеси от горе нещо по-забавно, Юлиус.

Юлиус разбра Самуел, изчезна за момент и скоро се върна с играта за Лотарио и книгата за пастора.

Радостта на Лотарио беше огромна. Безгранично възхищение обзе неговото лице и той остана вцепенен, зашеметен от подобно чудо. Уви, именно като дава такива радости на децата, животът като че ли се издължава на хората.

Пасторът бе не по-малко весел и по детски щастлив като внука си. Той обсипа с благодарности Юлиус, упреквайки го, че се е разорил. Това беше прекалено скъпо за възможностите на един студент.

Юлиус бе малко засрамен, че си присвои благодарностите за едно внимание, което друг бе проявил вместо него, и искаше да отдаде дължимото на Самуел, но Кристиане му благодари с поглед. Нямаше как да върне този поглед на Самуел.

Той премълча, за да запази за себе си тази усмивка.

Минаха в градината, за да пият кафе. Гретхен, която бе запазила предизвикателното си поведение към Самуел, също дойде и застана зад стола на Кристиане.

— Сега, Гретхен — каза пасторът, като сипваше в чашата си горещо кафе, — трябва да поговоря с теб.

— С мен ли, господин пастор?

— Именно с теб, и то за сериозни неща. Смешно ли ти е? Ти не си вече дете, Гретхен. Знаеш ли, че скоро ще навършиш осемнадесет години.

— Е, господине?

— На осемнадесет години за едно момиче идва време да помисли за бъдещето. Не можеш да прекараш живота си с козите.

— С кого искате да го прекарам?

— С един честен човек, който ще бъде твой съпруг.

Гретхен поклати глава, като се смееше.

— Кой ще е този, който ще ме иска за жена?

— Това не е толкова невъзможно, дете мое. В крайна сметка, ако се представи случай?

Козарката придоби сериозен вид.

— Сериозно ли говорите?

— Казах, че трябва да поговорим за сериозни неща.

— Тогава, ако ми говорите сериозно, и аз ще ви отговоря сериозно. Е, добре, ако някой ме иска за жена, ще му откажа.

— Защо?

— Защо ли, господин пастор? Ами на първо място, защото когато покръстихте майка ми, тя ме посвети на Дева Мария.

— Това е против волята ми и противно на нашата религия, Гретхен. Волята на майка ти не би могла да те ангажира и ако нямаш други причини…

— Има и други, господи пастор. Това, че никога не бих могла да завися от никого и от нищо. Това е, че съм свикнала да живея без покрив над главата си и без воля над моята воля. Ако се омъжа, трябва да оставя козите си, билките, гората, скалите. Трябва да стоя в някое село, да ходя из улиците, да живея в къща. Вече достатъчно страдам в стаята през зимата и достатъчно се измъчвам с тези дрехи в неделя. Ах, ако само прекарате някоя лятна нощ като мен на открито, под звездите, на легло от мъх и цветя, което добрият Бог сам оправя всяка сутрин! Нали има набожни хора, които цял живот са затворени в манастири. Е, добре, моята обител е гората. Ще бъда горска монахиня. Принадлежа на самотата и на Дева Мария. Не искам да принадлежа на някакъв мъж. Сега ходя там, където искам, правя това, което ми харесва. Ако се омъжа, ще трябва да правя това, което се харесва на мъжа ми. Може би това ще ви се стори надменно, но в мен има омраза към света, който похабява и петни всичко, което докосне. Може би това е, защото съм виждала толкова много бедни цветя да умират, когато ги откъснат и смачкат. Никога няма да се оставя да ме докоснат. Струва ми се, че бих умряла. Хайде, господин пастор, не от егоизъм, а от майчинска любов майка ми ме е обрекла. Тя не го направи с мисъл за греховете, а като си спомни за своите страдания. Любовта на мъжете е оскърбителна и жестока. Младите още необяздени коне бягат, щом някой се приближи до тях. Аз съм като див кон и не искам да бъда обяздена.

Гретхен говореше с толкова горд и решителен глас на диво целомъдрие и на неподкупна свенливост, че Самуел прехвърли огнения си поглед от Кристиане на нея.

Той я погледна право в очите.

— О — каза й той, — ако вместо селянин ви се представи някой по-висшестоящ? Ако например аз поискам ръката ви?

— Вие? — каза тя, като се колебаеше дали да отговори.

— Да, аз! Знаеш ли, че съм способен на това.

В този момент той действително го мислеше.

— Ако това е така — каза тя след кратко мълчание, — още по-малко бих приела. Казвам ви, че ненавиждам селата не защото обичам градовете! Казвам, че мисълта за мъж буди негодувание у мен, не е мисълта за вас тази, която би ме съблазнила.

— Благодаря ти за комплимента, ще си спомням за него — каза Самуел, като се смееше със своя заплашителен смях.

— Размисли, Гретхен — побърза да каже пасторът. — Идва възраст, когато вече нямаме крака, за да се катерим по върховете и канарите. Впрочем, когато чуеш името на достойното момче, което те обича и иска да те направи своя жена, може би ще промениш решението. С приятелката си Кристиане пак ще поговорите.

Разговорът свърши дотук. Но след няколко минути Гретхен, която се чувстваше неудобно на място, където й бяха говорили за женитба, изчезна, без да каже дума. Пасторът отново започна да прелиства своята книга. Лотарио, който веднага след като станаха от масата, се върна към своята играчка, се заливаше от смях.

Кристиане остана сама с гостите.