Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Четвърто действие

Първа сцена

В килията на брат Лоренцо.

Влизат Брат Лоренцо и граф Парис.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

В четвъртък? Много скоро, господине!

 

ПАРИС

Тъй иска тъстът ми, а аз не ща

на бързането му да преча с бавност.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Но казвате, че вам не е известно

какво тя мисли. Туй не е добро.

 

ПАРИС

Тя тъй без мярка плаче за Тибалт,

че нямах как за обич да продумам.

Венера, отче, мъчно се усмихва

в почернен дом. Но нейният баща,

боейки се, че младата й скръб

добива застрашителни размери,

разумно пожела да спре потопа

на сълзите й, който се надига

в самотността и може би ще спадне

в задружния съпружески живот.

Сега узнахте, отче, защо трябва

да ускорите нашата венчавка.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО (настрани)

Бих искал да не зная защо трябва

да я забавя!… Ето я и нея!

 

Влиза Жулиета.

 

ПАРИС

Добрутро, моя прелестна невясто!

 

ЖУЛИЕТА

Такава ще ви бъда пред олтара.

 

ПАРИС

В четвъртък и това ще стане, драга!

 

ЖУЛИЕТА

Ако е писано.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Виж, туй е вярно!

 

ПАРИС

На изповед ли идеш при отеца?

 

ЖУЛИЕТА

Не искайте да ви се изповядвам!

 

ПАРИС

Признай пред него, че обичаш мен!

 

ЖУЛИЕТА

Отдавна знае той кого обичам.

 

ПАРИС

Щастливецът съм аз, нали е тъй?

 

ЖУЛИЕТА

Ако е тъй, добре е да го чуе

отецът не пред вашето лице.

 

ПАРИС

Но твоето лице повяхва в сълзи!

 

ЖУЛИЕТА

Сълзите няма да му навредят —

то никога не е било красиво.

 

ПАРИС

С тез думи ти обиждаш го по-тежко

отколкото уврежда го плачът ти!

 

ЖУЛИЕТА

Обида няма в истината, графе,

и аз си му я казвам във лицето.

 

ПАРИС

Но то след малко няма да е твое!

 

ЖУЛИЕТА

То и сега не ми принадлежи!…

Свободен ли сте вече, благи отче,

или да дойда пак подир вечерня?

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Свободен съм, умислена ми дъще.

Ще извинявате, любезни графе!…

 

ПАРИС

Опазил Бог, да ви попреча с нещо

на святата беседа! Жулиета,

в четвъртък сутринта ще ви разбудя.

От мен вземете таз целувка свята!

 

Излиза.

 

ЖУЛИЕТА

Ах, бързо, отче, затвори вратата

и тук ела, да плачеш с мен, нещастна,

без помощ, без надежда, без утеха!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

О, Жулиета, зная твойта мъка.

И моята глава не я побира!

Узнах, че твоят татко е решил

да те венчае с графа във четвъртък!

 

ЖУЛИЕТА

Не казвай, че го знаеш, щом не знаеш

да кажеш как да го предотвратя!

Ако във твоя разум няма помощ,

кажи, че в мойта твърдост има разум,

и аз ще си помогна с този нож!

Бог двете ни сърца във обич сплете,

ти в брачна връзка свърза ни ръцете;

и знай, пресвети отче, че преди

ръката ми нов подпис да постави,

преди сърцето ми да се отметне,

туй тук предателството им ще спре.

Затуй от своя многодетен опит

дири съвет, че инак между мен

и невъзможното тоз хладен съдник

без бавене ще разреши въпроса,

от който твойта възраст и изкуство

не са могли да ми посочат изход.

Не се бави! Жадувам да изчезна,

щом ползата от теб е безполезна!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не бързай, дъще! Виждам лъч надежда,

но нейният успех е свързан с план

отчаян като случая, от който

той сам е излаз: щом намериш сили

да се убиеш, за да не приемеш

венчилото с граф Парис, вероятно

ще имаш смелостта да се подложиш

на нещо друго, близко до смъртта.

Готова ли си? Ако да, кажи ми,

и мисля, че ще имам лек за теб.

 

ЖУЛИЕТА

О, заповядай ми, и аз ще скоча

от най-висока кула; изпрати ме

в свърталището на крадци среднощни;

мушни ме във гнездо на пепелянки;

с верига прикови ме към стръвница;

спусни ме в костница, догоре пълна

с пищяли и със черепи беззъби,

или във пресен гроб, под общ саван

с покойника; да, всички тез неща —

които нявга, само споменати,

са ме изпълвали със страх — сега,

кажи ми само, и ще ги извърша

без колебание, за да остана

съпруга на любимия си мъж!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тогава чуй: иди си у дома,

кажи на свойте, че приемаш графа

и дай си весел вид. А вечерта

пред сватбата ви — тоест утре вечер —

предлог си намери да си самичка,

когато ще си лягаш, и недей

да пускаш дойката да спи при теб.

Дръж тази стъкленичка и в леглото

изпий й съдържимото до капка!

Щом сториш го, по всичките ти жили

ще протече студен и сънен ток;

размереният удар на сърцето

ще се забави; пулсът ти ще спре;

ни дишане, ни топлина ще казват,

че жива си: трендафилът на твойте

страни и устни ще повехне в миг

до цвят на пепел и ще се затворят

прозорците на твоите очи

като при смърт; във трупна вкочанялост

ще бъдат крайниците ти — и тъй ще спиш

четирсет и два часа, след което

като от сладък сън ще се събудиш.

Така, на утрото, когато дойде

женихът да те вземе, ти ще бъдеш

все още мъртва, и по обичая

в разкошни дрехи и в открит ковчег

ще те положат в гробницата древна

на Капулетите. А дотогава

аз вече ще съм писал на Ромео

за плана ни и той ще дойде тук,

за да присъствува със мен на твойто

пробуждане и да те отведе

във Мантуа преди зори. Така

лекът ми от срама ще те опази,

ако не се пречупи твърдостта ти

от нерешителност и женски страх.

 

ЖУЛИЕТА

О, дай го! Дай! За страх не говори!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вземи го! Тръгвай и бъди безстрашна!

Пък аз ще пратя по един монах

писмо във Мантуа до твоя мъж.

 

ЖУЛИЕТА

Любов, ти дай ми свойта сила скрита,

а силата ще ми даде защита!

Прощавай, отче!

 

Излизат.