Уилям Шекспир
Ромео и Жулиета ^[0] (14) (Трагедия)

Шеста сцена

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Дано небето освети с усмивка

тоз обред наш, та бъдещият ден

с печал за него да не ни плати!

 

РОМЕО

Дочул те Бог! Но даже и най-тежка

печал да дойде, няма да натегне

над радостта, с която ме изпълва

една минутка с моята любов!

Свържи ръцете ни със благослов,

пък нека прави с нас каквото ще

смъртта, убийцата на всяка обич,

нали ще съм изрекъл: „Тя е моя!“

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Тез бурни чувства имат бурен край.

Умират те в триумфа си върховен,

тъй както огън и барут загиват

в целувката си! Знаеш, че медът

поради свойта прекомерна сладост

най-бързо става гаден за небцето.

Люби със мярка! Стар закон това е:

по-кротката любов по-дълго трае.

А, ето я и нея! Как танцуващ

е ходът й, като че ли не стъпва

по камъка! Да, влюбените могат

да яздят върху нишките въздушни,

лениво носени от синевата

на лятото! О, суета сърдечна,

как лека си и как недълговечна!

 

ЖУЛИЕТА

Добра ви вечер, мой духовни отче!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео за нас двама, дъще моя,

ще ти благодари.

 

ЖУЛИЕТА

                        Тогаз и нему

ще кажа „добър вечер“, да не би

да бъде в много благодарността му.

 

РОМЕО

О, Жулиета, ако твойта радост

прелива като моята и имаш

дар повече от мен да я опишеш,

то подслади с дъх нежен този въздух

и разкажи със говора си пеещ

за туй неописуемо блаженство,

което аз от теб и ти от мене

изпитваме сега един до друг!

 

ЖУЛИЕТА

Едно богато чувство се гордее

със свойта същност и не чувства нужда

от никакви слова. Бедняк е, който

знай бройката на своето богатство.

А моята любов е толкоз много,

че аз не бих могла да преброя

дори и половината от нея!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Вървете с мен, вървете с мен, за Бога!

Да ви оставя тук сами не мога.

Като ви гледам, нужно е по-бърже

светата наша църква да ви свърже!