Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Romeo and Juliet, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 73 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Ромео и Жулиета

Издателска къща „Пан“

ISBN 954-657-503-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Трета сцена

В килията на брат Лоренцо.

Влиза Брат Лоренцо.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Излез, излез, уплашени човече!…

Скръбта се влюби в чара ти, Ромео,

нещастието се венча за теб!

 

Влиза Ромео.

 

РОМЕО

Разказвай, отче! Казвай: на какво

осъден съм? Каква злина незнайна

подава ми ръка за запознанство?

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Да, ти премного се сдружи с бедите.

Съдът на княза каза свойта дума.

 

РОМЕО

И ме изпраща пред съда на Бога?

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

По-мека е присъдата, която

изрече той: изгнание, не смърт.

 

РОМЕО

Изгнание? Смили се! „Смърт“ кажи!

Изгнанието е за мен по-страшно,

о, сто пъти по-страшно от смъртта!

Изгнание! Това не казвай само!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

В изгнание, но само от Верона,

а този свят е пъстър и широк!

 

РОМЕО

О, не! Извън Верона няма свят,

а само скръб, чистилище и ад!

„Изгнание от този град“ — туй значи

„изгнание от този свят“, или

друг начин да се каже „смърт“. С туй свое

„изгнан си“ ти главата ми отсичаш

със златна брадва, радостно усмихнат

на удара й, който ме убива!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

О, смъртен грях! О, зла неблагодарност!

За твоето деяние законът

предвижда смърт; но благият ни княз

направи изключение от него

и замени с изгнание смъртта,

а ти, слепец, не виждаш милостта му!

 

РОМЕО

Мъчение — каква ти милост! Дето

е Жулиета, там за мен е раят,

и в него има право да живее

и да я вижда всяко куче, котка,

нищожна мишка; а Ромео — не!

На по-голяма почит са мухите,

които се роят край всяка мърша,

отколкото Ромео. Да, те могат

да кацат върху бялото вълшебство

на нейната ръка и да крадат

нектара свят на скромните й устни,

които сякаш двойно руменеят

от свян, че се целуват една друга!

Мухите могат, а Ромео — не!

Ромео е в изгнание. Мухата

върти се покрай нея, а пък мене

ме гонят, както гони се муха!

Изгнан съм аз, а пък мухите имат

свободен достъп във града! И казваш,

изгнание и смърт не са едно?

О, нямаше ли ти по-меко средство

да ме убиеш — остър нож, отрова —

освен това „в изгнание“? Таз дума

и в ада срещат с вой! Ах, как можа

ти, божият служител, мой учител,

наставник, изповедник, утешител,

да ме разкъсаш с грозния й звук!

„В изгнание!“

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                Стой! Чуй ме, луди момко!

 

РОМЕО

„В изгнание“ — пак туй ще кажеш, зная!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не, като лек за него ще ти дам

на злите мъки сладостното мляко,

което философия зовем.

В изгнание ти с нея…

 

РОМЕО

                                Ето пак

„в изгнание“! По дявола! Дали

таз твоя философия ще може

да ми направи нова Жулиета,

да отмени съда или града

да пренесе в изгнание със мене?

Като не може, дръж си я за теб!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Изглежда, лудите са без уши!

 

РОМЕО

Когато здравите са без очи!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Не мога ли все пак да поговоря

за твойто положение?

 

РОМЕО

                                Не можеш!

За да говориш, трябва да го чувстваш.

Да беше млад и влюбен в Жулиета,

и току-що венчан, да бе убил

роднината й; и да те изпращат,

пламтящ от страст, в изгнание — тогава

могъл би да говориш и да скубеш

косите си и, проснат на земята —

така! — за гроба си да взимаш мярка!

 

Чука се.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Ромео, ставай! Някой чука! Скрий се!

 

РОМЕО

Не, никога! Освен ако мъглата

на моите въздишки ме закрие!

 

Чука се.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Чуй, чукат!… Кой е?… Вдигай се, Ромео!

Ромео, ще те хванат!… Ида!… Ставай!

Чука се.

Върви в читалнята ми!… Ида!… Боже,

какви детинщини!… Минутка само!

Чука се.

Кой чука толкова? Какво ви трябва?

 

ДОЙКАТА (отвън)

Пуснете ме! Дошла съм по поръка

на мойта господарка Жулиета!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Добре дошла тогаз!

 

Влиза Дойката.

 

ДОЙКАТА

                        Кажете, отче,

Ромео де е? Де е господарят

на господарката ми?

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

                        Ей го, проснат,

пиян от своите собствени сълзи.

 

ДОЙКАТА

Тогава той със нея се покрива

така във всичкото, че ще й влезе

във положението и ще дойде!

О, сродна мъка! Сходство на скръбта!

И тя, горката, също като него

реве и хълца, хълца и реве!…

Вдигнете се! И дръжте се по-твърдо!

Какъв омекнал! Може ли чак толкоз!

Не бива мъж да спада изведнъж

пред трудността, така де!

 

РОМЕО (става)

                                Дойко, дойко!

 

ДОЙКАТА

Недейте! Всички ще отдъхнем в гроба!

 

РОМЕО

За Жулиета ли приказваш ти?

Как тя посрещна станалото? Казвай:

не ме ли смята загрубял убиец,

задето радостта ни опетних

със кръв за нея сродна? Как е? Где е?

Какво невестата ми тайна казва

за нашата разкъсана любов?

 

ДОЙКАТА

Какво ще каже! Плаче, та се къса —

в постелята се тръшка, скача пак,

пищи: „Тибалт!“ и после с вик: „Ромео!“

се просва възнак!

 

РОМЕО

                        Сякаш това име,

изстреляно от смъртоносна цев,

я е убило, както този, който

нарича се с туй име, и уби

роднината! Кажи ми, отче мой,

кажи ми, във коя презряна част

на тялото ми обитава туй

злокобно име, за да го измъкна

от крепостта му!

 

Измъква шпагата си.

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Какво си ти? На вид изглеждаш мъж,

но си плачлив като жена, а буйстваш

със дивото безумие на звяр!

Приличаш и на трите, а това

е неприлично и не ти прилича!

Учудваш ме! Кълна се в своя орден,

че смятах те за по-благоразумен!

Не стига, че уби Тибалт, сега

посягаш и на себе си и с туй

желаеш да убиеш и жената,

живееща единствено чрез тебе!

Въставаш срещу род, земя, небе,

щом — рожба и на трите — се опитваш

да разрушиш единството им в теб!

Позор и срам! От тях ти надарен си

най-щедро с красота, любов и ум,

но като стар лихварин ги използваш

по начин, който знай, не прави чест

на тези красота, любов и ум!

Ти красотата си превръщаш в кукла

от мъртъв восък, като тъй отнемаш

от нея качествата на мъжа;

клетвопрестъпна става любовта ти,

като убиваш крехката онази,

която се закле да любиш нежно;

умът ти, най-подир, венецът, който

краси любов и красота, избухва,

зле ползван, във ръцете ти подобно

барутница на неумел войник

и ти загиваш, сине мой, разкъсан

от своето оръжие! Стани!

Стани, човече! Твойта Жулиета

е жива, а за нея преди малко

ти бе умрял от страх. Върви ти, значи!

Тибалт те диреше да те убие,

но ти уби го. Значи, пак върви ти!

Законът, който готвеше ти смърт,

смекчи сърцето си. Върви ти пак!

Цял дъжд от щастие над теб се сипе,

съдбата те ухажва, пременена

в най-скъпите си дрехи, а пък ти

се цупиш като глезена девойка

и бягаш от късмета си! Пази се,

такива като теб завършват зле!

Качи се, както казахте си днеска,

във стаята на своята жена

и утеши я! Само че внимавай,

да не поставят стражата, преди

да си излязъл от града, защото,

преварят ли те, няма да достигнеш

до Мантуа. Когато бъдеш там,

ще потърпиш, додето разгласим

женитбата ви, усмирим враждата,

измолим милосърдие от княза

и те извикаме да се завърнеш

със радост многократно по-голяма

от мъката, с която заминаваш!…

Ти, жено, тръгвай! Нека Жулиета

направи тъй, че всички да си легнат

по-рано днес — скръбта ще ги приспи.

Ромео ще пристигне, тъй кажи й.

 

ДОЙКАТА

О, Боже, бих стояла цяла нощ

да слушам мъдрости! Голямо нещо

е туй, учеността!… Ще кажа, значи,

на господарката да ви очаква.

 

РОМЕО

Кажи й! И кажи й, че готов съм

да чуя справедливия й съд.

Дойката тръгва и пак се връща.

 

ДОЙКАТА

Уф, старост! Този пръстен е от нея.

Вземете го! И не губете време!

 

Излиза.

 

РОМЕО

С каква надежда този дар ме огрява!

 

БРАТ ЛОРЕНЦО

Върви! На добър път! Повтарям: трябва

таз вечер преди стражата да бъдеш

извън града или пък утре рано

да се измъкнеш преоблечен. Тръгвай!

Докато чакаш в Мантуа, по твоя

прислужник ще ти съобщавам всичко,

което става тук! На добър час!

Е, хайде! Дай ръка, че става късно!

 

РОМЕО

Цял час тъй аз стоял бих на колене,

ако не бе едно небе пред мене!

Прощавай, отче!

 

Излиза.