Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (18)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ФАБИАН

        Ако си приятел, дай да прочета писмото му!

 

ШУТЪТ

        Добре, уважаеми Фабиане, но ако и ти изпълниш едно мое желание.

 

ФАБИАН

        Съгласен. Какво е то?

 

ШУТЪТ

        Да не настояваш да четеш писмото му.

 

ФАБИАН

        Все едно да подариш някому куче и в замяна да си го искаш обратно.

 

КНЯЗЪТ

        Вий май принадлежите към дома на графинята?

 

ШУТЪТ

        Да, господарю. Ние сме част от домашните й принадлежности.

 

КНЯЗЪТ

        Познаваме се с теб, смешнико. Как си?

 

ШУТЪТ

        Благодаря, господарю: и тъй, и тъй. Добре благодарение на враговете и зле благодарение на приятелите.

 

КНЯЗЪТ

        Обратното ти би желал да кажеш?

 

ШУТЪТ

        Не, господарю, точно така.

 

КНЯЗЪТ

        Защо? Не е възможно.

 

ШУТЪТ

        Много просто, господарю. Приятелите хвалят неискрено моя ум, а враговете ми казват направо, че съм глупак. Тъй че едните ме принуждават да узная себе си, а другите ми помагат да се самоизмамвам. И тъй като в логиката, както и при женските целувки, две „не“ правят едно „да“, колкото повече приятели, толкова по-зле, и обратното!

 

КНЯЗЪТ

        Чудесно просто!

 

ШУТЪТ

        Никак не е чудесно, господарю. И все пак благоволете да бъдете между приятелите ми!

 

КНЯЗЪТ

        И да стана двуличник към тях? Вземи!

 

ШУТЪТ

        Щом вече сте двуличник, поне удвоете я, господарю!

 

КНЯЗЪТ

        И да удвоя греха си?

 

ШУТЪТ

        И тази тук има две лица, но от това звънът й не е по-лош.

 

КНЯЗЪТ

        Дръж, хитрецо!

 

ШУТЪТ

        Чудно, защо при надбягванията винаги се брои така: едно-две-три! И защо трикраките столчета имат по три крака, а камбанарията на „Свети Бенедикт“ звъни винаги тъй: бим-бам-бум!

 

КНЯЗЪТ

        Не, повече сега няма да ми измъкнеш. Виж, ако съобщиш на графинята, че съм дошъл да й говоря, и я доведеш тук, може би това ще събуди още веднъж моята щедрост.

 

ШУТЪТ

        Летя, господарю. Вие приспете сега щедростта си с „нани-на“, та, като отвори после очички, да се усмихне нашироко и да каже: „на ти, на!“ И не мислете, че го правя от алчност — който обича златото, не може да бъде сребролюбив!

 

ВИОЛА

        О, княже, ето този ми помогна!

 

КНЯЗЪТ

        Познат ми е човекът с туй лице,

        макар да си го спомням окадено

        като лика на древния Вулкан^[53]

        от смолни сажди и барутен дим.

        Командваше той кораб, газещ плитко

        и малък по вместимост, но се счепка

        във абордаж тъй дързък и успешен

        със нашата най-горда единица,

        че нейният провал сам викна: „Слава

        на храбростта му!“ Как се казва той?

 

ПЪРВИ СТРАЖ

        Антонио. Това е онзи, който

        плячкоса нашия чудесен „Феникс“

        със стоката от Кандия^[54]. Не друг,

        а той нападна „Тигър“, при което

        Тит, младият ви племенник, остана

        с една нога. Сред бял ден из града

        разхождаше се и дори бе дръзнал

        във кървава разправа да участва.

 

ВИОЛА

        Но, господарю, той извади шпага

        да ми помогне. Ала след това

        такива непонятни думи каза,

        че сякаш бе се помрачил внезапно.

 

КНЯЗЪТ

        Грабителю на кораби, крадецо

        върлуващ по солените води,

        каква безумна наглост те изпрати

        в ръцете на онези, от които

        ти свои кръвни врагове направи

        чрез кървави дела?

 

АНТОНИО

                        Орсино, нека

        ми бъде позволено да отхвърля

        туй прозвище, с което ме нарече.

        Антонио не е разбойник морски,

        макар че е заслужил да го считат

        Орсинов неприятел. От магия

        замаян бях и се намерих тука.

        Тоз момък непризнателен до тебе

        измъкнах аз от пяната ревяща

        на океана. Вече бездиханен,

        го върнах към живота и му дадох

        безкористната си и безгранична

        другарска обич. После пък, изпълнен

        със опасения за него, дръзнах

        да вляза в този град, за който знаех,

        че пълен е с опасности за мен.

        Видях, че го нападат и веднага

        измъкнах шпага, но ме заловиха.

        И ето че, подлецът му с подлец,

        наместо да ме следва във бедата,

        отрече въобще, че ме познава

        и в миг единствен се отдалечи

        от мен на цели двадесет години!

        И туй не стига, но не ми и върна

        онуй, което час преди това

        му бях заел!

 

ВИОЛА

                        Аз нищо не разбирам!

 

КНЯЗЪТ

        А откога дошъл е той в града?

 

АНТОНИО

        От днеска само. А до днеска с него

        три месеца живяхме неразделно.

 

КНЯЗЪТ

        Графинята! Като че ли небето

        с нозе докосва грешната земя!…

        А ти си луд, човече — този момък

        при мене служи вече трети месец!…

        Но отстранете го! За туй по-късно!

 

ОЛИВИЯ

        Какво желание, като изключим

        неизпълнимото, желали бихте

        да ви изпълни, господарю мой,

        покорната Оливия?… Защо,

        Цезарио, не удържахте вие

        на даденото слово?

 

ВИОЛА

                        Но, графиньо…

 

КНЯЗЪТ

        Божествена Оливия, аз дойдох…

 

ОЛИВИЯ

        Какво, Цезарио?… Простете,

 

ВИОЛА

        Щом князът му говори, пажът млъква.

 

ОЛИВИЯ

        Но песента сменете, господарю —

        ухото ми тя дразни като лай

        след музика.

 

КНЯЗЪТ

                        Все тъй жестока значи?

 

ОЛИВИЯ

        Не, само постоянна княже мой.

 

КНЯЗЪТ

        До безчовечност!… О, неблагодарна

        красавице, пред чийто ням олтар

        душата ми възнесла е тъй много

        безплодни въздихания, кажете:

        какво да сторя повече?

 

ОЛИВИЯ

                                Каквото

        желаете и смятате за редно.

 

КНЯЗЪТ

        О, бих последвал примера на оня

        египетски разбойник^[55], който искал

        да отнесе любимата си в гроба —

        в тъй дива ревност нявга има дъх

        на благородство! Но понеже аз

        отгатвам, струва ми се, сечивото,

        което е могло да ме отреже

        от любовта ви, то ще имам милост

        към вас, мъчителко немилостива;

        ала затуй пък този ваш любимец,

        тоз глезеник чаровен, към когото

        и аз привързах се — защо да крия? —

        ще ми плати. Да, аз ще го изтрия

        за погледа жесток, от който той

        измести княза си! Върви, младежо!

        Аз ще пожертвам агнеца си мил,

        но ще се гърчиш от дълбока рана

        ти, гълъбице със сърце на врана!

 

ВИОЛА

        Сто смърти ще умра и още сто,

        ако щастлив ще ви направи то!

 

ОЛИВИЯ

        Цезарио, къде?

 

ВИОЛА

                        След тоз, когото

        със страст, като зеница на окото,

        обичам аз и който ми е мил

        тъй, както досега не ми е бил

        и няма да ми бъде ни за миг

        ни вашият, ни други женски лик.

        И ако лъжа, нека небесата

        на място поразят ме за лъжата!

 

ОЛИВИЯ

        О, колко подлост! О, злочеста аз!

 

ВИОЛА

        Отде нагде? Какво съм ви направил

 

ОЛИВИЯ

        Тъй кратък срок и вече си забравил

        Извикайте отеца!

 

КНЯЗЪТ

                        Да вървим!

 

ОЛИВИЯ

        Къде без мен, съпруже мой любим!

 

КНЯЗЪТ

        Съпруг?

 

ОЛИВИЯ

                Съпруг, и нека го откаже!

 

КНЯЗЪТ

        Цезарио?

 

ВИОЛА

                        Не съм! Тя бърка, княже!

 

ОЛИВИЯ

        На низък страх недей, мой скъпи, дава

        високия ти дух да задушава!

        Не бой се ти, бъди, какъвто си,

        и личността ти ще се извиси

        до този, от когото се боиш!

 

        Елате, отче! Въпреки че бяхме

        решили да таим това, което

        откъсна се от клона неузряло,

        аз моля ви: подробно разкажете

        какво пред вас в параклиса свещен

        извършихте над тоз младеж и мен!

 

СВЕЩЕНИКЪТ

        Те дадоха си свят обет за обич,

        скрепен от сплетените им ръце,

        подписан със тържествена целувка

        и затвърден чрез пръстени годежни.

        И тоз обред извършен бе във мое

        присъствие. Часовникът ми казва,

        че оттогава съм пътувал само

        два кратки часа в друма към смъртта.

 

КНЯЗЪТ

        Ах, пале хитро, дявол да те вземе,

        бих искал да узная аз след време,

        когато посребрее твоят косъм,

        дали ще се въртиш все тъй на осем

        и няма ли от хитрост преголяма

        да се намериш в собствената яма!

 

ВИОЛА

        Кълна ви се!…

 

ОЛИВИЯ

                        Не, клетвите си сдръж

        Бъди, макар изплашен, малко мъж!

 

СЪРАНДРЮ

        За бога, лекар! За мен и за сър Тоби!

 

ОЛИВИЯ

        Какво е станало?

 

СЪР АНДРЮ

        Този човек ми разцепи главата! И на сър Тоби също е пукната! Помощ! Бих дал четирсет лири да съм си вкъщи!

 

ОЛИВИЯ

        Но кой е сторил всичко туй?

 

СЪР АНДРЮ

        Пратеникът на княза, този Цезарио! Ние го мислехме за страхливец, а той се оказа въплътен дявол!

 

КНЯЗЪТ

        Моят пратеник Цезарио?

 

СЪР АНДРЮ

        Хиляди дяволи, той бил тук! Вие, господине, ми пукнахте главата, без да съм ви направил нищо, и ако съм ви направил нещо, то е било, защото сър Тоби ме подучи!

 

ВИОЛА

        Кой? Аз? Та аз не съм ви и докоснал!

        Измъкнахте вий шпага без причина,

        но аз ви отговорих най-учтиво!

 

СЪР АНДРЮ

        Ако да пукнеш главата някому е учтив отговор, то вие наистина бяхте най-учтив към мене. За вас едно пукване на глава, изглежда, нищо не е!

 

        Ето го и сър Тоби! Вижте само как куца! Но ако не беше пиян, той щеше да ви научи!

 

КНЯЗЪТ

        Какво се случва тука, господине?

 

СЪР ТОБИ

        Случва се това, че ме нареди и това е! Ей, глупако, да си виждал нейде този тъпак, Дик — лекаря?

 

ШУТЪТ

        Той е спиртосан като дърво, сър Тоби, и то от цял час. Към осем сутринта вече се беше изцъклил.

 

СЪР ТОБИ

        И той е едно говедо и при това смуче като гъба. Не мога да ги търпя тези дърти пияници!

 

ОЛИВИЯ

        Подкрепяйте го! Кой ги нарани?

 

СЪР АНДРЮ

        Аз ще ви помогна, сър Тоби. Тъкмо ще ни лекуват заедно.

 

СЪР ТОБИ

        Ти ли ще ми помагаш бе, магарешка главо? И с цицина отгоре! Той щял да ми помага! Мухльо неден! Мижитурка и шушумига!

 

ОЛИВИЯ

        Да се превърже и след туй в леглото!

 

СЕБАСТИАН

        О, мила, извинявам се, задето

        раних роднината ви, но да беше

        мой кръвен брат, бих бил принуден пак

        да сторя същото в самозащита.

        От погледа ви схващам, че дълбоко

        съм ви засегнал. Моля ви за прошка

        във името на клетвата годежна,

        която разменихме преди малко.

 

КНЯЗЪТ

        Еднакъв лик, походка, глас у двама —

        като че ли е зрителна измама!

 

СЕБАСТИАН

        Антонио, мой мили, де се губи?

        Ах, как измъчиха ме часовете,

        прекарани без теб!

 

АНТОНИО

                        Себастиан,

        нима сте вий това?

 

СЕБАСТИАН

                        А кой да бъда?

 

АНТОНИО

        Но как успяхте да се раздвоите?

        На ябълката двете половини

        не са така еднакви! Кой от вас

        е истинският?

 

ОЛИВИЯ

                        Непонятно чудо!

 

СЕБАСТИАН

        Като че виждам себе си отсреща,

        а брат аз нямам, ни съм бог могъщ,

        та тук и там да бъда вездесъщ!

        Сестрица бе ми дадена една,

        но я погълна сляпата вълна.

        О, кой сте вий? Каква роднинска връзка

        ни свързва? Как се казвате? Отде сте?

 

ВИОЛА

        От Митилин съм и баща ми беше

        Себастиан. Себастиан — и брат ми.

        Облечен като вас, той неотдавна

        във водната си гробница се спусна

        и ако духовете са способни

        да вземат лик и дреха, ти си дух,

        дошъл, за да ни плашиш!

 

СЕБАСТИАН

                                Да, аз дух съм,

        ала облечен в плътната обвивка,

        получена от майчиното лоно.

        А вий да можехте да сте жена

        понеже всичко друго съответства,

        прегърнал бих ви в сълзи и бих казал:

        „Добре дошла, Виола, сестро моя,

        изплувала от бездната!“

 

ВИОЛА

                                Баща ми

        на челото си имаше една

        кафява луничка!

 

СЕБАСТИАН

                        И моят също!

 

ВИОЛА

        И се помина точно във деня,

        на който вашата Виола беше

        навършила тринадесет години.

 

СЕБАСТИАН

        Да, точно тъй! Издъхна той, когато

        сестра ми за тринадесети път

        празнуваше рождения си ден!

 

ВИОЛА

        О, въпреки че само тез одежди

        отделят ни от сигурната радост,

        не ме прегръщай още, докато

        съвпадане по време, място, случки

        не ти докаже, че съм таз, която

        ти е сестра и казва се Виола.

        Затуй след малко ще те заведа

        при оногова, у когото скрити

        са женските ми дрехи. Той пред двора

        като певец представи ме, а после

        помежду този княз и тази дама

        по странен начин моята съдба

        до днеска се въртя и колеба.

 

СЕБАСТИАН

        Излиза, че природата, графиньо,

        ви е подлъгала, но често тя

        по път околен стига своите цели

        и, бога ми, не губите вий нищо:

        за девственица тя ви бе сгодила

        и девственик ви дава в мъжка сила!

 

КНЯЗЪТ

        Защо се колебаете? Кръвта му

        е благородна. Мисля, че и аз

        охотно ще участвам в този случай

        на корабокрушение щастливо.

 

        Не ми ли каза ти хиляда пъти,

        че никоя жена не ще обикнеш

        тъй, както мене?

 

ВИОЛА

                        И хиляда клетви

        под туй ще сложа и ще ги опазя

        тъй, както куполът небесен пази

        светилото, делящо нощ от ден!

 

КНЯЗЪТ

        Ръка ми дай тогаз и да вървим!

        Бих искал да те видя в женски дрехи.

 

ВИОЛА

        Оставих ги у капитана, който

        изведе ме до този бряг. Но той

        разбрах, че е попаднал зад решетки

        по донос на Малволио, тоз ваш

        домоуправител.

 

ОЛИВИЯ

                        Ще се погрижа

        веднага да го пуснат… Нека дойде

        Малволио!… Но спомням си сега:

        горкият се побърка напоследък!

 

        По-луда лудост, обладала мене,

        изтри в ума ми лудостта, която

        обхванала бе него… Как е той?

 

ШУТЪТ

        Доколкото състоянието му позволява, още хвърля къч срещу Велзевула. Написал е писмо до вас. Трябваше да ви го предам тази сутрин, но посланието на един смахнат не е слово Божие, тъй че не е толкоз важно кога ще бъде предадено.

 

ОЛИВИЯ

        Отвори го и чети!

 

ШУТЪТ

        Творба на маниак в уста на глупак — голяма полза ще добиете.

 

                „Кълна се, госпожо!…“

 

ОЛИВИЯ

        Защо крещиш? Да не си полудял?

 

ШУТЪТ

        Не, госпожо, но чета лудост. Ако искате добре да разберете смисъла на писмото, трябва да го чуете в точното му звучене.

 

ОЛИВИЯ

        Не, не, чети го, както трябва!

 

ШУТЪТ

        Но тъкмо така трябва да се чете такова писмо. Моля ви да склоните внимание и дадете слух на моето изпълнение!

 

ОЛИВИЯ

        Прочети го ти, Фабиан!

 

ФАБИАН (чете)

                „Кълна се, госпожо, от вас бе извършена неправда срещу мене и светът ще узнае за нея! Вие наредихте да ме хвърлят в мрак и ме предадохте във властта на вечно нетрезвия си вуйчо, макар аз да владея своите мисли и чувства не по-зле от вас! Разполагайки с вашето собственоръчно писмо, посредством което вие ме подбудихте да се представя в известния вам вид, аз ще съумея да защитя своята поругана чест и да хвърля върху името ви петното, което то е заслужило. Мислете за мене, както желаете, но почитта, която ви дължа, остава вън от моето внимание, бидейки то уязвено от нанесеното ми несправедливо оскърбление. Подпис: Зле малтретираният от вас Малволио.“

 

ОЛИВИЯ

        Той сам ли го е писал?

 

ШУТЪТ

                                Да, госпожо.

 

КНЯЗЪТ

        Не се усеща дух на лудост в него.

 

ОЛИВИЯ

        Пуснете го и нека дойде тук!

 

        О, княже, ако вие сте решили

        наместо мъж да станете мой брат,

        аз каня ви да слеем двете сватби,

        и то за моя сметка в моя дом.

 

КНЯЗЪТ

        Приемам с радост вашата покана.

 

        А тебе… вас освобождавам вече

        от службата при мен, несъвместима

        със пола ви и ниска за рода ви.

        Но тъй като наричахте ме вие

        тъй дълго „господарю“, то от днеска —

        това е моята ръка — бъдете

        владетелка над своя господар!

 

ОЛИВИЯ

        А пък за мен сестра!

 

КНЯЗЪТ

                        Това навярно

        е вашият безумец?

 

ОЛИВИЯ

                        Да, горкият!

        Здравейте, как се чувствате сега,

        Малволио?

 

МАЛВОЛИО

                Онеправдан, госпожо!

        Онеправдан от вас!

 

ОЛИВИЯ

                        От мен? Защо?

 

МАЛВОЛИО

        Защото трудно вий ще отречете,

        че вий сте писали това писмо.

        Опитайте се, напишете нещо

        с друг стил и почерк или заявете,

        че тоз печат не ви принадлежи!

        Не сте способна вие на лъжи

        и трябва да ми кажете тогава

        защо ми дадохте тъй явни знаци

        за благосклонност и със цел каква

        подлъгахте ме да се облека

        в чорапи жълти, стегнати накръст,

        и все усмихнат да говоря с вас,

        а гордо — към сър Тоби и слугите!

        И после бих желал да знам защо

        в килера позволихте да ме хвърлят,

        свещеник да ми водят и от мене —

        един човек със принципи — да сторят

        най-смешния палячо, който нявга

        е бил осмиван? Питам ви, защо?

 

ОЛИВИЯ

        Малволио, повярвайте: тез думи

        не са написани от мен, макар да

        напомнят почерка ми. Чувствам вече

        във всичко туй ръката на Мария.

        Да, спомням си: тя първа съобщи ми,

        че бил сте заболял. А след това

        вий сам се появихте тъй усмихнат

        и тъй облечен, че ще разберете…

        Но успокойте се; като открием

        виновните за таз шега обидна,

        вие сам ще бъдете във свойто дело

        ищец и съдник.

 

ФАБИАН

                        О, добра госпожо,

        изслушайте ме, моля, и дано

        кавги и крамоли не помрачат

        таз радост, на която съм свидетел.

        В надежда, че ще бъде тъй, признавам,

        че аз и Тоби заедно скроихме

        тоз план срещу Малволио, чиято

        надменна сухота не се търпеше.

        Мария — но подсторена от Тоби —

        написа и подхвърли му писмото,

        а Тоби пък в замяна на това

        ожени се за нея. И макар че

        вкусът на таз шега бе малко тлъст,

        тя трябва да извика смях, не мъст,

        ако добре вредите прецените,

        които са си сторили страните.

 

ОЛИВИЯ

        Как зле са те осмели, бедни глупчо!

 

ШУТЪТ

        Така си е: „На едни то се пада по наследство, други го придобиват, а към трети то само снизхожда.“ Признавам, господине, и аз имах малка роля в тази комедия. Отец Топас — това бях аз. Но няма значение. „Ти си луд, шуте! Мозъкът ми е здрав като твоя!“ Спомняте ли си? „Господарко, защо насърчавате този глупав нахалник? Щом престанете да му се смеете, той се сбръчква като празен мехур.“ Пумпалът на времето си отмъщава за всичко!

 

МАЛВОЛИО

        Но ще платя и аз на всички вас!

 

ОЛИВИЯ

        Наистина жестока подигравка!

 

КНЯЗЪТ

        Стигнете го и посмекчете някак

        яда му! Той не ни е казал още

        къде е арестуван капитанът.

        Когато го узнаем, ще настанат

        за всички тука златни тържества.

        Но докато усмихне се това

        чудесно време, нова сестро моя,

        ний ще останем в твоя дом със тоя,

        когото с мъжко име аз наричам,

        но вече малко иначе обичам…

        Цезарио, все още ти си мъж,

        но чувствам как по чудо изведнъж,

        смениш ли тези пажески доспехи

        със прелестта на булчинските дрехи,

        ще зазвучи към тебе в сватбен зов

        виолата на моята любов!

 

ШУТЪТ (пее)

                „Човек, когато е момче,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                играта само го влече,

                а пък дъждът вали, вали…

 

                Човек, когато стане мъж,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                момата вика: «Мене дръж!»,

                а пък дъждът вали, вали…

 

                Човек, когато хлътне в брак,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                надзърта все към чужди праг,

                а пък дъждът вали, вали…

 

                Човек, когато стане стар,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                бутилката му е другар,

                а пък дъждът вали, вали…

 

                Животът тъй е, то се знай,

                хей-хо, дъждът вали, вали…

                но нека с туй да сложим край,

                а утре пак — добре дошли!“