Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (11)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ВИОЛА

        Да пази бог тебе и музиката! Ти май живееш на гърба на свирката си.

 

ШУТЪТ

        Не, господине, на гърба на черквата.

 

ВИОЛА

        Защо? Да не си клисар случайно?

 

ШУТЪТ

        Не, но домът ми е на гърба на черквата, тъй че може да се смята, че живея на гърба й.

 

ВИОЛА

        Тогаз би могло да се каже също, че кралят спи с просякинята, ако тя нощува край някой ъгъл на двореца му; или че черквата се крепи на твоята свирка, ако си я забравил, подпряна на зида й.

 

ШУТЪТ

        Би могло, разбира се. Каквито времена са настанали, господине! Всяко изречение може да се обърне като велурена ръкавица. Сега опакото става лице като нищо!

 

ВИОЛА

        Да, някои тъй подмятат ту насам, ту натам думите, че те олекват съвсем.

 

ШУТЪТ

        И понеже и имената са думи, бих искал сестра ми изобщо да не бъде кръстена.

 

ВИОЛА

        Това пък защо?

 

ШУТЪТ

        Защото, ако мнозина й подмятат името, току-виж, станала лека жена. Освен това, откак ги постегнаха напоследък^[33], думите станаха още по-изврътливи — истински мошенички!

 

ВИОЛА

        Изясни се, ако може.

 

ШУТЪТ

        Там е работата, господине, че за това трябва пак да се употребяват думи, а те, както казах, са станали така фалшиви, че просто не ми се ще да имам вземане-даване с тях.

 

ВИОЛА

        Ясно. Виждам, че си голям веселяк и пет пари не даваш за нищо.

 

ШУТЪТ

        Не е точно така, господине, но, виж, за вас наистина не давам. И ако затова казвате, че не давам пет пари за нищо, то следва, че вие сте нищо, тъй че ставайте невидим моментално!

 

ВИОЛА

        Слушай, ти не си ли шутът на графинята?

 

ШУТЪТ

        Не, господине. Графинята няма шут при себе си, тъй като още не е омъжена. Виж, когато се омъжи… Защото съпрузите приличат на шутовете, както херингите — на сардинките, тоест те са по-големи риби от тях. Щом искате да знаете, аз съм не шут на графинята, а неин домашен словоизопачител.

 

ВИОЛА

        Неотдавна те видях при княз Орсино, весели глупчо!

 

ШУТЪТ

        Глупостта, господине, е като слънцето — трябва да свети навсякъде и би ме натъжило, ако тя навестяваше вашия господар по-рядко, отколкото моята господарка. Впрочем забелязах, че и вашата мъдрост се въртеше около него.

 

ВИОЛА

        А, щом се залавяш и с мене, бягам! Дръж, това е за тебе!

 

ШУТЪТ

        Дано боговете не те забравят при следващото разпределение на бради!

 

ВИОЛА

        Честна дума, ще ти призная, че жадувам за една брада, макар че не искам да поникне на моето лице… Дали господарката ти си е у дома?

 

ШУТЪТ

        А дали, ако това си намери една лика-прилика, двете няма да се размножат?

 

ВИОЛА

        Веднага, стига да ги събереш и да ги пуснеш да работят.

 

ШУТЪТ

        Бих взел занаята на сводника Пандар^[34], само и само да дам на този Троил една Кресида.

 

ВИОЛА

        Разбрах те. Бива те да просиш.

 

ШУТЪТ

        Никак даже. Тази Кресида заради неверността и — казват — била стигнала до просия, тъй че аз си изпросвам една просякиня. Голяма печалба! Господарката е вкъщи. Ще й съобщя отде идете. Кой сте и какво искате не ме засяга. За малко да кажа: „надхвърля моя кръгозор“, но изразът много се изтърка напоследък.

 

ВИОЛА

        Не, тоз приятел е отличен шут,

        а за това е нужен доста мозък:

        той трябва в миг да знае на кого,

        кога и за какво да се надсмее,

        а не като сокол недообучен

        към всяка перушинка да полита.

        Това изисква дарба: не случайно

        се случва често именно в шегата

        мъдрецът да изтърси глупостта

        и ум да звънне в шутовски уста!

 

СЪР ТОБИ

        Привет, господине!

 

ВИОЛА

        Поздрав, рицарю!

 

СЪР АНДРЮ

        Dieu vous garde, monsieur!

 

ВИОЛА

        Et vous aussi, votre serviteur^[35]!

 

СЪР АНДРЮ

        Вярвам ви, господине. Аз също съм на услугите ви.

 

СЪР ТОБИ

        Бихте ли желали да посетите дома ни! Моята племенница изрази готовност да ви приеме, ако имате дело с нея.

 

ВИОЛА

        Никакво дело! Напротив, отношенията ни са отлични. Тъкмо тя е целта на моето пътешествие.

 

СЪР ТОБИ

        В такъв случай, господине, съветвам ви да раздвижите краката си.

 

ВИОЛА

        Те не са схванати, господине, и не мога да схвана защо да ги раздвижвам.

 

СЪР ТОБИ

        За да се приближите към дома ни и се явите пред графинята.

 

ВИОЛА

        Веднага, щом един приближен на графинята ми го казва. Но май са ни изпреварили.

 

        О, най-изискана и съвършена графиньо, нека небето ръси ухания над вас!

 

СЪР АНДРЮ

        Този момък разбира от галантности. „Ръси ухания“ — добре беше казано!

 

ВИОЛА

        Поръчката, която нося, графиньо, няма глас освен за снизходителния слух на благоразположеното ви ухо.

 

СЪР АНДРЮ

        „Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.

 

ОЛИВИЯ

        Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!

 

        Подайте ми ръка, красиви момко!

 

ВИОЛА

        Пламтящ от чувството за дълг, мадам!

 

ОЛИВИЯ

        А как е името ви, кавалере?

 

ВИОЛА

        Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.

 

ОЛИВИЯ

        Слуга? И мой? Светът е сив, откакто

        преструвката нарече се учтивост!

        Не, вие сте слуга на княза, момко.

 

ВИОЛА

        Слугата на слугата ви, графиньо,

        е ваш слуга.

 

ОЛИВИЯ

                        За княза аз не мисля

        и бих желала неговите мисли

        да бъдат празни вместо пълни с мен.

 

ВИОЛА

        Пък аз, графиньо, съм дошъл пред вас

        да отстоявам неговото право.

 

ОЛИВИЯ

        За неговото право нито дума!

        Виж, дело ако водехте за друг,

        бих слушала защитното ви слово

        като небесна музика!

 

ВИОЛА

                                Графиньо!…

 

ОЛИВИЯ

        Не, моля ви! След първото вълшебство,

        извършено от вас във този дом,

        изпратих ви аз пръстен, при което

        успях — боя се — да се злепоставя

        пред себе си, слугата си и вас

        със туй, че ви принудих, нещо чуждо

        да вземете, прибягвайки до хитрост.

        Какво ли сте помислили! Навярно

        завързали сте бедната ми чест

        към стълба насред цирка и по нея

        насъскали сте лаещите мисли

        на своята безжалостна душа!…^[36]

        Но зная, за слушател като вас

        тез думи стигат. Чувствам си сърцето

        покрито вместо с плът с прозрачно було.

        С какво ще ми отвърнете?

 

ВИОЛА

                                Със туй, че

        ви съжалявам искрено.

 

ОЛИВИЯ

                                Това е

        все пак известна стъпка към любов.

 

ВИОЛА

        Не, ни най-малко. Както всеки знае,

        човек изпитва жал и към врага си.

 

ОЛИВИЯ

        Добре, да се усмихваме отново!

        О, бедността умее да е горда!

        Какво най-сетне! Вярно, губя кръв,

        но ме разкъсва не чакал, а лъв!

 

        Загубеното време ни упреква.

        Не бойте се, не ще ви отвлека.

        Но щом у вас узреят ум и сила,

        жена ви ще пожъне хубав мъж.

        Свободен сте.

 

ВИОЛА

                        Тогава вдигам котва!

        Приятно забавление, госпожо!

        Не ще ли пратите по мене нещо

        за моя господар?

 

ОЛИВИЯ

                        Постойте миг!

        Какво във същност мислите за мен?

 

ВИОЛА

        Че смятате се не каквото сте.

 

ОЛИВИЯ

        Щом аз съм друго, вий тогаз какво сте?

 

ВИОЛА

        И аз не съм каквото ви изглеждам.

 

ОЛИВИЯ

        Защо не сте какъвто ви желая!

 

ВИОЛА

        Дали ще бъде по-добре? Възможно —

        какъвто съм, превърнахте ме в шут!

 

ОЛИВИЯ

        О, как дори обидата изглежда

        красива върху тези два корала,

        извити от презрителния гняв!

        По-лесно престъпление се крие,

        отколкото любов. Напразно ние

        потулваме я в тайник съкровен.

        Нощта на любовта е като ден.

        Цезарио, в моминство, чест и име,

        във всичко туй, което ний цениме,

        кълна ти се: обичам те така,

        че на страстта от бурната река

        повлечена, сама към тебе ида,

        забравила разсъдък и обида!

        Но туй, че ти издадох свойта жажда,

        не бива твоя отклик да охлажда.

        Навярно ти се виждам твърде смела,

        но бих на твое място предпочела

        пред друг несигурен любовен лов

        една приета сигурна любов.

 

ВИОЛА

        Пред вас кълна се с двете си ръце,

        че тези мои тяло, дух, сърце

        преди и днес, и в бъдни времена

        не ще владее ни една жена…

        като не смятам себе си… но вече

        от доста време времето изтече.

        От днес натам не ще ви нося аз

        покъртващия плач на своя княз.

 

ОЛИВИЯ

        Но все таки минавай! Току-виж,

        едно сърце успял си да смекчиш.