Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twelfth Night, or What You Will, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влизат Оливия и Мария.

 

ОЛИВИЯ

        Изпратих да го викнат. Ако дойде,

        какво могла бих да му дам в подарък?

        По-лесно се купува младостта,

        отколкото изпросва… Как го казах!

        Дано не ме е чула!… Но къде е

        Малволио! За моя дом в тъга

        приляга тоз безрадостен слуга,

        скъперник на усмивки. Да, Мария,

        повикай тук Малволио!

 

МАРИЯ

        Той иде, господарко, само че е в много особено състояние. Струва ми се, мадам, че не е с всичкия си!

 

ОЛИВИЯ

        Какво говориш? Да не би да буйства?

 

МАРИЯ

        Напротив, господарко. Усмихва се непрекъснато. Не би трябвало да оставате сама с него — сигурна съм, че се е побъркал!

 

ОЛИВИЯ

        Не се плаши! Извикай го да дойде!

 

Мария излиза.

 

        Той все усмихнат, все печална аз —

        съмнявам се кой по е луд от нас!

 

Влиза отново Мария, следвана от Малволио.

 

        Какво има, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        Сладка ми господарко, хе-хе!

 

ОЛИВИЯ

        Защо се смеете? Извиках ви по сериозен въпрос.

 

МАЛВОЛИО

        А на мене мислите, че ми е до смях с тези връзки? Ако знаехте как възпрепятстват кръвообращението! Но какво от това? Щом те радват нечий взор, както казва простолюдието: „Трай, бабо, за хубост.“ Или по песничката: „Ах, всичко ще направя, на теб да се понравя!“ Хе-хе!

 

ОЛИВИЯ

        Не разбирам! Какво ви е, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        Розово в душата, макар да съм жълт в нозете! Изпратеното е получено и желанията — изпълнени. Мисля, че можем да разпознаем нечие изящно римско писмо[42].

 

ОЛИВИЯ

        Не искате ли да си легнете, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        Да си легна? Да, сладка! С тебе, нали?

 

ОЛИВИЯ

        Да ви помага бог! Човече, защо току се усмихвате и пращате въздушни целувки?

 

МАРИЯ

        Какво ви е, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        И кой ме пита! Славеят да отговаря на свраката!

 

МАРИЯ

        Защо се държите с такава смешна дързост пред господарката ни?

 

МАЛВОЛИО

        „Но ти не се плаши от величието.“ Добре беше казано.

 

ОЛИВИЯ

        За какво величие говорите, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        „На едни то се пада по наследство.“

 

ОЛИВИЯ

        Как?

 

МАЛВОЛИО

        „Други го придобиват.“

 

ОЛИВИЯ

        Но какво приказвате?

 

МАЛВОЛИО

        „А към трети то само снизхожда.“

 

ОЛИВИЯ

        Господ да ви пази!

 

МАЛВОЛИО

        „Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи?“

 

ОЛИВИЯ

        Моите жълти чорапи?

 

МАЛВОЛИО

        „И кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст?“

 

ОЛИВИЯ

        Накръст?

 

МАЛВОЛИО

        „Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш.“

 

ОЛИВИЯ

        Аз да ви желая?

 

МАЛВОЛИО

        „Ако не, остани си там долу, с дружбата на слугите.“

 

ОЛИВИЯ

        Но той е слънчасал! Или има мозъчно възпаление!

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГА

        Господарко, младият пратеник на княз Орсино пристигна. Едва успях да го убедя да дойде. Той очаква вашите заповеди.

 

ОЛИВИЯ

        Кажи му, че идвам.

 

Слугата излиза.

 

        Мария, някой да се погрижи за този приятел! Може

        би вуйчо Тоби. Бих дала половината си зестра, за да не му се случи нищо!

 

Излиза, следвана от Мария.

 

МАЛВОЛИО

        Охо! Почнахте ли да ме ухажвате? Не друг, а сър Тоби ще се грижи за моето здраве! В пълно съгласие с писмото! Тя ми го праща нарочно, за да се държа неучтиво с него. Там изрично се казваше: „Отхвърли скромната си обвивка! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата… езикът ти да говори високо по държавни въпроси… порази всички с разни чудатости“ и по-надолу се уточняваше държането ми: израз — мрачен, осанка — величава, говор — тежък, облекло — като на високопоставено лице, и така нататък. Пипнах я, но бог го поиска и богу трябва да благодаря. А сега, като излезе, какво каза? „Нека някой се погрижи за този приятел.“ Приятел! Не „Малволио“, не „домоуправител“, а „приятел“! Всичко така съвпада, че вече не съществува ни сянка от съмнение, нито намек за сянка от съмнение, никакво препятствие, никакво подозрително или несигурно обстоятелство! Нищо, което би могло да застане между мен и пълното осъществяване на моите въжделения. Но от Господа е всичко, нему да благодарим!

 

Влиза отново Мария със сър Тоби и Фабиан.

 

СЪР ТОБИ

        Къде е, в името на всичко свято! Ще говоря с него, ако ще цял легион дяволи да са напуснали ада, за да се набутат в душата му! Къде е той?

 

ФАБИАН

        Ей го! Ей го! Какво ви се е случило, господине?

 

СЪР ТОБИ

        Какво ти става, драги?

 

МАЛВОЛИО

        По-далече от мене, моля ви! Не ме възпрепятствайте да се насладя на самотата си!

 

МАРИЯ

        Чувайте какъв е дрезгав гласът на беса, който говори в него! Какво ви казвах! Сър Тоби, господарката ми ви моли да се погрижите за него!

 

МАЛВОЛИО

        Аха, нима?

 

СЪР ТОБИ

        Тихо, тихо! Мълчете! Трябва да се отнасяме много внимателно с него. Оставете го на мене! Как си, Малволио? Как се чувстваш? Дръж се, приятелю! Не се давай на Сатаната, този враг человечески!

 

МАЛВОЛИО

        Давате ли си сметка какво говорите?

 

МАРИЯ

        Как се дразни само, когато говорим лошо за Нечистия! Дано не е съвсем обладан!

 

ФАБИАН

        Да отнесем пикоч от него на знахарката.

 

МАРИЯ

        Още утре! Господарката ми каза, че за нищо на света не иска да го загуби.

 

МАЛВОЛИО

        Така ли, госпожице?

 

МАРИЯ

        О, Боже Господи!

 

СЪР ТОБИ

        Мълчи, моля ти се! Не така! Тъй се гневи, не виждаш ли! Остави го на мене!

 

ФАБИАН

        Внимателно трябва. Като с памук. Демонът в него е така злобен, че трябва да му се действа само с добро.

 

СЪР ТОБИ

        Хайде сега, гълъбче! Кажи какво ти е, пиленцето ми!

 

МАЛВОЛИО

        Господине!

 

СЪР ТОБИ

        Ела, ела! Пили-пили! Кът-кът-кът! Хайде сега, не приляга на един разумен човек да си играе на шикалки с Лукавия. Гони го, черния, пъди го, опашатия!

 

МАРИЯ

        Накарайте го да се моли, сър Тоби! Нека си каже веруюто!

 

МАЛВОЛИО

        Аз ли, безсрамнице?

 

МАРИЯ

        Ето, не ще да чуе за нищо свято!

 

МАЛВОЛИО

        Вървете да се обесите всички. Напуснете хоризонта ми, празни, жалки твари! Нямам нищо общо с вас! Ще си говорим пак!

 

Излиза.

 

СЪР ТОБИ

        Възможно ли е?

 

ФАБИАН

        Ако беше театър, бих казал, че е нагласено и невероятно!

 

СЪР ТОБИ

        Заразата на номера ни проникна вдън душата му!

 

МАРИЯ

        Само че сега вървете след него, защото тя може да изскочи на открито и да замирише!

 

ФАБИАН

        Няма. Ще го направим да полудее наистина.

 

МАРИЯ

        И къщата ще се умири.

 

СЪР ТОБИ

        Ще го вържем и заключим в някой тъмен килер. Моята племенница вярва, че той е луд, така че можем да продължим забавата си за наше удоволствие и негово назидание, докато тя сама не се задъха и не ни накара да го съжалим. Тогава ще разкрием играта, а тебе ще провъзгласим за дипломирана лечителка на душевни болести. Но вижте кой иде!

 

Влиза сър Андрю.

 

ФАБИАН

        Още един палячо за карнавала!

 

СЪР АНДРЮ

        Ето предизвикателството. Прочетете го. Цялото е огън и жупел!

 

ФАБИАН

        Сигурно пари тогава!

 

СЪРАНДРЮ

        И още как, честна дума! Прочетете го и ще видите!

 

СЪР ТОБИ

        Дай!

 

Чете.

 

                „Хлапак, какъвто и да си, ти си само едно нищожество…“

 

ФАБИАН

        Силно и дръзко!

 

СЪР ТОБИ (чете)

                „…Не се учудвай, нито се удивлявай, че те наричам така, защото аз обяснения няма да ти давам!…“

 

ФАБИАН

        И това е добре — законът не може да се хване за нищо.

 

СЪР ТОБИ

                „…Ти посещаваш графиня Оливия и тя се държи пред мен любезно с тебе, но ти лъжеш като разпран, защото аз не те предизвиквам за това, а за друго!…“

 

ФАБИАН

        Кратко и съвършено… безсмислено!

 

СЪР ТОБИ (чете)

                „…Ще те изчакам, когато се връщаш, и ако съдбата реши да ме убиеш, тогава…“

 

ФАБИАН

        Добре!

 

СЪР ТОБИ (чете)

                „…ти ще ме убиеш като куче и негодник!…“

 

ФАБИАН

        И тука сте на завет от закона. Добре.

 

СЪР ТОБИ (чете)

                „…Сбогом и дано бог прости греховете на една от нашите души! Може би той ще ги прости на моята, но аз се надявам на по-добро и затова пази се! Твой приятел или заклет враг според поведението ти. Подпис: Андрю Чикчирик.“

 

        Чудесно! Ако и това не го предизвика, аз ще го следизвикам сам! Отивам да му го предам!

 

МАРИЯ

        Сега му е времето. Той тъкмо беседва с господарката и след малко ще си тръгне.

 

СЪР ТОБИ

        Върви, сър Андрю! Издебни го като пристав при ъгъла на градината. Щом го зърнеш, вади шпагата и ругай зверски, колкото сила имаш, защото често една ужасна ругатня, ревната със страховит глас, доказва по-убедително мъжката смелост от най-смелото дело. Върви!

 

СЪР АНДРЮ

        Ти дай ми да ругая на мене!

 

Излиза.

 

СЪР ТОБИ

        Няма да го предам, разбира се. От обноските на оня младок си личи, че има развит ум и добро възпитание; службата му между княза и племенницата ми го потвърждава. Такова глупашко писмо няма да изплаши човек като него — той веднага ще подуши, че има работа с тъпак. Не, аз ще му предам предизвикателството устно и ще опиша нашия Чикчирик в такава светлина, че оня — младостта е доверчива — ще си го представи невероятно яростен, ловък, смел и кръвожаден. Двамата тъй ще се изплашат един от друг, че само като се видят отдалече, ще се смразят взаимно като горгони[43]!

 

ФАБИАН

        Ето го и него с племенницата ви! Да ги изчакаме да се разделят. После ще го настигнем.

 

СЪР ТОБИ

        Тъкмо дотогава ще си съчиня едно по-страхотно предизвикателство.

 

Сър Тоби, Фабиан и Мария излизат.

Влизат отново Оливия и Виола.

 

ОЛИВИЯ

        Разкрих се много пред сърце от камък

        и чувствувам честта си унизена.

        В мен нещо тук осъжда тази слабост,

        но тя е силна и се подиграва

        на укорите.

 

ВИОЛА

        Знам тези признаци на болестта

        от онзи болен, който ме изпраща.

 

ОЛИВИЯ

        Носи от мен туй малко медальонче.

        Това е моят образ. Тук съм няма

        и няма със слова да ти досаждам.

        Не го отблъсквай! Утре пак ела!

        Каквото ми поискаш — вън от тез

        неща, които влизат във разрез

        със честността, — веднага ще го сторя!

 

ВИОЛА

        Тогава дайте своята любов

        на господаря ми!

 

ОЛИВИЯ

                        Но аз на теб

        я дадох вече — няма да е честно!

 

ВИОЛА

        О, аз ще ви простя.

 

ОЛИВИЯ

                        Ще видим утре…

        Лукавия под твойта външност млада

        отнесъл би душата ми във ада!

 

Излиза.

Влизат отново сър Тоби и Фабиан.

 

СЪР ТОБИ

        Да ви пази Бог, господине!

 

ВИОЛА

        И вас също, сър!

 

СЪР ТОБИ

        Вадете веднага каквито оръжия имате! Не зная какво зло сте му сторили, но пострадавшият, кипящ от ярост и жаден за кръв, ви дебне като тигър зад ъгъла на градината! Изтеглете шпагата си и бъдете нащрек, защото противникът ви е бърз, ловък и смъртоносен!

 

 

ВИОЛА

        Тук има някаква грешка, господине! Аз нямам вражда с никого. Паметта ми е чиста от какъвто и да било спомен за нанесено оскърбление.

 

СЪР ТОБИ

        Нещата обаче стоят иначе и вие сам ще се убедите в това. Ако цените живота си, пазете се, повтарям! Вашият враг има на своя страна всички предимства, които дават младостта, силата, ловкостта и гневът!

 

ВИОЛА

        Но кажете ми, сър, какъв е той?

 

СЪР ТОБИ

        Рицар от тези, получили шпагата си за салонни битки на килимно полесражение. Но истински дявол в личните свади! До днес е развел вече три души от телата им. А сега яростта му е такава, че може да бъде успокоена само от смъртен гърч и надгробна плоча! „Или той ще умре — казва, — или аз ще го убия!“

 

ВИОЛА

        Ще се върна в дома на графинята и ще поискам охрана от нея. Не обичам да се бия. Чувал съм, че някои нарочно измислят предлози, за да изпитват чуждата храброст. Този човек навярно е от тях.

 

СЪР ТОБИ

        Не, господине! Неговата ярост е предизвикана от действителна обида. Вървете и му дайте нужното удовлетворение! Не се опитвайте да се криете в дома освен ако желаете да се сблъскате с мене, при което опасността за вашата кожа не ще бъде по-малка! Повтарям, напред, и вадете шпагата си, защото инак ще трябва да се откажете от правото да я носите на бедрото си!

 

ВИОЛА

        Всичко това е толкоз неучтиво, колкото и чудно! Умолявам ви, бъдете тъй добър да узнаете от рицаря каква обида съм му нанесъл! Ако е имало нещо, било е извършено по невнимание, в никакъв случай не нарочно!

 

СЪР ТОБИ

        Добре! Фабиан, останете с господина, докато се върна!

 

Излиза.

 

ВИОЛА

        Моля ви се, господине, какво знаете за всичко това?

 

ФАБИАН

        Знам, че рицарят е разгневен срещу вас до кръвна мъст. Подробности не са ми известни.

 

ВИОЛА

        Но, моля ви се, що за човек е той?

 

ФАБИАН

        Ако съдите за него по външността му, не обещава ужаса, който ще изпитате, когато пусне в действие храбростта си. Но това е най-умелият, жесток и кръвожаден противник, който бихте могли да си намерите в цяла Илирия. Ако желаете, да тръгнем към него… Ще се опитам да уредя спора ви по мирному.

 

ВИОЛА

        Ще ви бъда много признателен. Предпочитам да имам работа със свещеници, отколкото с рицари. Не ме засяга какво ще говорят за мен.

 

Излизат.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

 

СЪР ТОБИ

        Казвам ти, той е истински сатана! Досега не съм срещал такава мъжка харпия[44]. Опитахме две-три пробни хватки с шпаги в ножниците и той ми показа едни такива опасни финти, че не ти е работа! А пък гардът му парира тъй сигурно, както твоят крак стъпва на земята. Казват, че бил учител по фехтовка на персийския шах!

 

СЪР АНДРЮ

        Треска да го тресе! Не искам да имам вземане-даване с него!

 

СЪР ТОБИ

        Да, но той не ще да се помири, Фабиан едва го сдържа!

 

СЪР АНДРЮ

        Чума да го хване! Ако знаех, че е такъв майстор на шпагата, за нищо на света нямаше да го викам на двубой! Я му кажи да уредим работата по мирному! Ще му дам коня си.

 

СЪР ТОБИ

        Ще опитам. Ти стой тук и заеми горда осанка. Всичко ще свърши без кръвопролития.

 

Настрани.

 

        Само дето аз ще яхна кончето ти, както сега яхам тебе.

 

Влизат отново Фабиан и Виола.

 

        Дава си коня, ако уредим спора без бой. Убедих го, че оня е въплътеният ужас.

 

ФАБИАН

        И точно така е — той е в ужас от него! Блед като платно и задъхан, сякаш мечка го гони!

 

СЪР ТОБИ (към Виола)

        Няма изход, господине. Бил дал клетва да се бие. Но изглежда, че вече не намира обидата така страшна и се закле, че ако кръстосате шпагата си с неговата, за да се спази формата, нямало да ви стори зло.

 

ВИОЛА (настрани)

        Божичко, помогни ми! Още малко и ще им разкрия колко много ми липсва, за да съм мъж!

 

ФАБИАН

        Ако е много яростен, отстъпвайте!

 

СЪР ТОБИ

        Няма изход, сър Андрю. Той казва, че законът на честта го задължавал да кръстоса шпагата си с твоята, но ми даде дума на войник и благородник, че няма да ти нанесе рана. Хайде, вземай позиция!

 

СЪР АНДРЮ

        Божичко, само да не ме излъже!

 

ВИОЛА

        Вярвайте, правя го срещу волята си!

 

Изваждат шпагите си.

Влиза Антонио.

 

АНТОНИО

        Веднага спрете! Рицарю, назад!

        На мястото на този момък млад,

        какъвто да е спорът между вас,

        ще давам или диря сметка аз!

 

Изважда шпагата си.

 

СЪР ТОБИ

        Кой, вий ли, господине? Кой сте вие?

 

АНТОНИО

        Тоз, който за приятелство ще стори

        дваж повече, отколкото говори!

 

СЪР ТОБИ

        Щом сам си тикате носа, добре!

 

Двамата се сражават.

 

ФАБИАН

        Спрете, сър Тоби! Стражата!

 

Влизат Стражи.

 

СЪР ТОБИ

        Пак ще си говорим след малко!

 

ВИОЛА

        Моля ви, господине, скрийте шпагата си!

 

СЪР АНДРЮ

        С удоволствие, господине! И обещаното си е обещано: ще видите, не е плашлив и слуша юздата.

 

ПЪРВИ СТРАЖ

        Това е той! Познавам го. Задръж го!

 

ВТОРИ СТРАЖ

        Антонио, във името на княза

        те арестувам!

 

АНТОНИО

                        Имаш грешка, драги!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

        Не, ни на йота! Разпознах те мигом,

        макар и да не си с пиратска кърпа.

        Води го! Той си знае, че го знам!

 

АНТОНИО

        Принуден съм да им се подчиня…

 

Към Виола.

 

        За вас бях тръгнал, а намерих тях!

        Сега ще отговарям пред съда;

        но вий какво ще правите, когато

        бедата кара ме да си поискам

        кесията? За вас ми е по-мъчно,

        отколкото за мен… Защо мълчите?

        Главата горе!

 

ВТОРИ СТРАЖ

                        Хайде! Да вървим!

 

АНТОНИО

        Тогаз ще ви поискам само малко

        от своите пари.

 

ВИОЛА

                        Какви пари?

        За помощта, която тъй учтиво

        оказахте ми, и зарад бедата,

        в която се намирате, на, ето,

        от скромните ми средства ще ви дам

        назаем една част. Не съм богат,

        това е половината от всичко,

        което имам.

 

АНТОНИО

                        Как? Не ща да вярвам!

        Нима от мене ще се отречете?

        Възможно ли е моите услуги

        въздействие да нямат върху вас?

        Недейте ме в бедата изкушава,

        че, току-виж, оказал съм се толкоз

        безволен, че самичък да изтъкна

        как много ми дължите!

 

ВИОЛА

                                Аз не помня

        да съм ви длъжен и не ви познавам.

        Неблагодарността е според мене

        по-лоша от пиянството, лъжата,

        бъбривостта… от всичките пороци,

        които тровят слабата ни кръв.

 

АНТОНИО

        О, небеса!

 

ВТОРИ СТРАЖ

                        Човече, губим време!

 

АНТОНИО

        Две думи! Аз измъкнах този момък

        от челюстите страшни на смъртта

        и после го лекувах с нежна обич,

        не, с обожание към туй лице,

        което обещаваше — тъй мислех —

        неземна добродетел!…

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                                Всичко туй

        не ни засяга. Времето тече!

 

АНТОНИО

        Но колко грозен идол се оказа

        туй мое божество! Себастиан,

        опозори ти дивната си външност!

        Но тялото не знае грозота;

        тя само на духа ни е черта

        и няма друг сакат човек освен

        тоз, който е със дух осакатен.

        Добро и хубост заедно вървят,

        а хубавото зло е празен съд,

        изписан от Лукавия!

 

ПЪРВИ СТРАЖ

                                Той май че

        се е побъркал!… Тръгвай! Стига думи!

 

АНТОНИО

        Водете ме!

 

Излиза със Стражите.

 

ВИОЛА

        Словата му изглеждаха такива,

        че сякаш яростта му бе правдива!

        Като че ли си вярваше! О, Боже!

        Не, не, не вярвам! Ах, да ще да може

        наистина тоз доблестен пират

        да ме е взел за родния ми брат!

 

СЪР ТОБИ

        Ела, рицарю! Хайде, Фабиан! Струва си да си пошепнем по този повод някоя и друга мъдра мисъл.

 

ВИОЛА

        Той каза точно тъй: „Себастиан!“

        А брат ми беше двойник мой излян —

        погледна ли се в свойто огледало,

        лицето му аз виждам оживяло;

        а и нали уших си за утеха

        еднаква като неговата дреха!

        Дано сте се смилили, вихри диви!

        Вълни, дано били сте милостиви!

 

Излиза.

 

СЪР ТОБИ

        Подло и безчестно хлапе! И пъзливо като заек! Подлостта му си пролича от това как се отрече от приятеля си, когато оня изпадна в беда. А за страхливостта му Фабиан да ти каже!

 

ФАБИАН

        Страхливо, и то прекалено. Просто направило си е кумир от страха!

 

СЪР АНДРЮ

        Сто хиляди дяволи, ще го стигна и пребия от бой!

 

СЪР ТОБИ

        Пребий го, но без да вадиш хладно оръжие!

 

СЪР АНДРЮ

        Да не съм рицар, ако…

 

Излиза.

 

ФАБИАН

        Елате да погледаме развитието на събитието!

 

СЪР ТОБИ

        Обзалагам се на колкото щеш, че пак ще излезе в морето дупка!

 

Излизат.

Бележки

[42] Римско писмо — елегантно закръглен начин за писане, смятан по-изящен от „секретарското“ писмо на Шекспировите съвременници.

[43] Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък.

[44] Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.