Дейвид Балдачи
Тотален контрол (29)

29.

Майката на Сидни тръгна към пътната врата, за да види кой е дошъл, а в това време Пол Брофи дискретно се оттегли в кухнята. ФБР? Започваше да става интересно. Докато се чудеше дали да се обади на Голдман, Брофи видя телефонната слушалка, оставена край телефона. Беше се обадил Хенри Уортън. За какво ли говореха? Ако успееше да разбере, несъмнено щеше да вдигне акциите си пред Голдман.

Приближи тихо до вратата и се ослуша. Другите все още бяха край пътната врата. Върна се бързо до телефона, взе слушалката и я долепи до ухото си. Чу гласовете, ужасно познати. Челюстта му увисна, а очите му се разшириха. Реагира веднага — извади диктофона от джоба си и записа разговора между Сидни и съпруга й.

Пет минути по-късно Бил Патерсън отново почука на вратата на дъщеря си. Когато Сидни най-накрая отвори, изражението й го изненада. Очите й все още бяха зачервени и уморени, но в тях съзря светлина, каквато не бе виждал след смъртта на Джейсън. Изненада се от това, което забеляза на леглото — почти пълен куфар. Без да сваля очи от него, Бил Патерсън каза:

— Сидни, дойдоха двама души от ФБР. Искат да говорят с теб. Не знам защо.

— ФБР? — Тя изведнъж се олюля и се наложи баща й да я улови за лакътя.

— Сидни, какво се е случило? — попита той силно разтревожен. — Защо ти е този куфар?

— Всичко е наред, татко — успя да се овладее тя. — Просто… трябва да отида някъде след службата.

— Да отидеш? Къде? Защо?

— Татко, моля те. Не сега, в момента не мога да ти обясня.

— Но, Сид…

— Моля те.

Най-накрая той се примири, разочарован и изпълнен с нещо много близко до страха.

— Добре, Сид.

— Къде са агентите?

— Във всекидневната. Искат да говорят с теб на четири очи. Опитах се да ги отпратя, но напразно. Нали знаеш какво е ФБР?

— Всичко е наред, татко. Ще говоря с тях. — Сидни се замисли. Погледна към телефона, а след това и часовника си. — Заведи ги в кабинета и им кажи, че ще бъда при тях след две минути.

Сидни отиде до леглото, затвори куфара и го мушна отдолу. Баща й видя какво прави и гъстите му вежди се повдигнаха.

— Сигурна ли си, че знаеш какво вършиш?

— Да — отговори тя веднага.

Джейсън Арчър беше закопчан за стола с белезници. Кенет Скейлс се усмихваше и държеше пистолета, насочен към главата му. Зад гърба му се разхождаше още един човек.

— Добре се справи по телефона, Джейсън — каза Скейлс. — Би могъл да имаш блестящо бъдеще в киното. Жалко само, че не ти остана никакво бъдеще.

Джейсън го изгледа свирепо.

— Кучи син! Ако направиш нещо на жена ми или дъщеря ми, ще те разкъсам на парчета, кълна се!

Скейлс се усмихна още по-широко.

— И още как. А ще ми обясниш ли как ще го направиш?

Удари го по челюстта с дръжката на пистолета. Вратата на малката стая, в която бяха, се отвори леко. Джейсън се съвзе от удара, видя кой влиза в стаята и изръмжа. Изведнъж се хвърли напред заедно със стола. Стигна до краката на новодошлия, но Скейлс и помощникът му успяха да го уловят и да го проснат на пода.

— Мамка ти! Ще те убия! — изкрещя Джейсън на посетителя.

Онзи влезе, затвори вратата зад гърба си и се усмихна. Поставиха Джейсън отново на стола и залепиха устата му с дебела лепенка.

— Отново ли сънуваш кошмари, Джейсън?

Бил Патерсън заведе двамата агенти в кабинета и се върна в кухнята при Пол Брофи и жена си. Погледна към телефона и се учуди — слушалката беше поставена на мястото си. Брофи проследи погледа му и каза:

— Аз го затворих.

— Благодаря.

— Няма защо. — Брофи отпи кафе и доволен от себе си, опипа диктофона във вътрешния си джоб. — ФБР… — промърмори след малко. — Какво ли искат?

Патерсън сви рамене.

— Не знам. Сидни също не знае. — Личеше, че се тревожи за дъщеря си. Бръчките на челото му бяха станали още по-дълбоки. — Изглежда, днес никой няма намерение да се съобразява с нормите за приличие.

Седна на масата и взе вестника, за да го прегледа. Понечи да каже още нещо, но в този момент видя заглавието.