Дейвид Балдачи
Тотален контрол (24)

24.

— Куентин? — възкликна Сидни изненадано, когато отвори.

Куентин Роу я гледаше през овалните си очила.

— Може ли да вляза?

Родителите й бяха отишли до магазина. Тя въведе Куентин във всекидневната, където след миг влезе и Ейми с Мечо Пух в ръка. Явно й се спеше.

— Здрасти, Ейми — каза Куентин, приклекна и й подаде ръка, но Ейми се отдръпна. Той се усмихна. — И аз бях срамежлив като малък. — Вдигна очи към Сидни. — Вероятно заради това се захванах с компютрите. Те не ти говорят, не те пипат… — Изправи и попита: — Имаш ли време да поговорим?

Сидни се поколеба.

— Нека я сложа да спи, защото е много уморена. Ще се върна след няколко минути.

Сидни излезе с Ейми, а Роу бавно се заразхожда из стаята. Разгледа множеството снимки на семейство Арчър, които висяха на стените или бяха оставени на масата. След малко Сидни се върна.

— Имаш чудесно момиченце — отбеляза Роу.

— Да — кимна Сидни. — Наистина.

— Сега е особено скъпа за теб, нали?

Тя кимна.

— Аз загубих родителите си при самолетна катастрофа, когато бях на четиринайсет — каза той, без да сваля очи от нея.

— О, Куентин…

Роу сви рамене.

— Мина много време. Струва ми се обаче, че мога да разбера какво преживяваш малко по-добре от останалите. Нямам братя и сестри. Останах съвсем сам.

— В това отношение аз имам късмет.

— Да, Сидни, помни това.

Тя въздъхна.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Чай, ако имаш.

След няколко минути седнаха на канапето във всекидневната. Роу подпря чашата с чинийката върху коляното си, отпи и заговори, видимо смутен:

— Най-напред искам да ти се извиня.

— Куентин…

Той вдигна ръка.

— Знам какво ще кажеш, но това не променя нещата. Държах се зле. Онова, което ти наговорих, държанието ми към теб… понякога не мисля какво казвам. Доста често всъщност. Не ме бива в отношенията ми с хората. Понякога изглеждам безсърдечен, но в действителност не съм.

— Знам, Куентин. Отношенията ни винаги са били добри. Всички в „Трайтън“ те уважават. Джейсън също те ценеше. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че за мен е по-лесно да контактувам с теб, отколкото с Нейтън Гембъл.

— За теб и за всички останали — отвърна Куентин бързо. — След като казваш това, трябва да обясня, че напоследък наистина съм под пара. Нейтън се инатеше за сделката със „Сайбърком“ и шансовете да загубим всичко не са никак малки.

— Струва ми се, че Нейтън разбира за какво става дума.

Роу кимна разсеяно.

— Второто нещо, което искам да ти кажа, е, че наистина съжалявам за Джейсън. Просто не биваше да се случва. Джейсън беше единственият човек от фирмата, с когото можех да контактувам. От работата си разбираше не по-малко от мен, но той умееше да се представя добре, което на мен ми липсва.

— Струва ми се, че се справяш чудесно.

Роу се усмихна.

— Така ли? — Въздъхна. — Аз пък мисля, че в сравнение с Гембъл повечето хора приличат на стайни цветя.

— Няма да възразя, но освен това не бих ти препоръчала да го имитираш.

Роу остави чашата.

— Знам, че двамата сме странна комбинация в очите на хората.

— Не може да се оспорва успехът, който сте постигнали.

— Така е — каза Рой с горчивина. — Великата мярка на парите. Когато започнах, имах идеи. Чудесни идеи, но без никакъв капитал. Тогава се появи Нейтън. — Изражението на лицето му не беше радостно.

— Не е само това, Куентин. Ти гледаш към бъдещето. Аз разбирам представата ти за него, доколкото е възможно за технически неграмотен човек. Знам, че тъкмо тази представа е движещата сила на сделката със „Сайбърком“.

Роу удари с юмрук леко свитата длан на другата си ръка.

— Точно така, Сидни. Точно така. Залогът е невероятно висок. Технологията, с която разполага „Сайбърком“, е толкова гениална, толкова революционна, че бих я сравнил с изобретяването на телефона. — Сидни имаше чувството, че Куентин потрепери при мисълта. — Това, което пречи на неограничения потенциал на Интернет да се разгърне изцяло, е фактът, че мрежата е огромна. Нерядко ефективното й използване се оказва невъзможно и за най-големите компютърни специалисти.

— И това ще се промени с технологията на „Сайбърком“?

— Да. Да, разбира се!

— Трябва да призная, че макар и да работя по тази сделка от доста време, все още нямам представа в какво се състои изобретението на „Сайбърком“. Адвокатите рядко разбират от подобни тънкости, особено ако не им е вървяло с точните науки в училище, както на мен. — Сидни се усмихна.

Когато разговорът се насочи към техническата страна, Роу се облегна удобно и сякаш се отпусна.

— Просто казано, „Сайбърком“ са изобретили нещо, което е равносилно на изкуствен интелект. Става дума за специални интелигентни устройства, които първоначално ще се използват за безпроблемна навигация из множеството притоци на мрежата и нейното потомство.

— Изкуствен интелект? Мислех, че такива неща има само във филмите.

— Не е така. Разбира се, изкуственият интелект има своите степени. Засега изобретението на „Сайбърком“ е далеч по-добро от всички останали.

— А как функционира?

— Да предположим, че искаш да намериш всички статии, писани по някоя спорна тема. Трябват ти резюмета на тези статии, всички „за“ и „против“, заедно с аргументите в подкрепа на едното или другото, съответните анализи и така нататък. Ако се опиташ да го направиш сама, като се луташ из лабиринтите на Интернет, ще ти трябва цяла вечност. Както вече ти казах, най-големият недостатък на тази компютърна мрежа е огромният обем информация, който тя съдържа. Хората не са в състояние да се справят с нещо толкова мащабно. Ако успеем да решим този проблем, нещата ще се променят коренно.

— И „Сайбърком“ е постигнала това?

— Със „Сайбърком“ ще поставим началото на безжична сателитна мрежа, напълно съвместима с наш собствен програмен продукт, който скоро ще бъде инсталиран на всички компютри в Америка, а по-късно и по целия свят. С този програмен продукт може да работи всеки. Той пита потребителя точно каква информация му е нужна и евентуално задава допълнителни въпроси, включва се в сателитната система и светкавично преравя всяко кътче на конгломерата от компютри, който наричаме Интернет, докато не сглоби в съвършена форма отговора на всеки зададен въпрос, както и на такива, които потребителят не се е сетил да зададе. Най-хубавото е, че тези интелигентни устройства могат да се приспособяват и да се свързват с всеки съществуващ мрежов сървър. Това е вторият недостатък на Интернет — устройствата често се оказват несъвместими. Всичко това ще става милиарди пъти по-бързо, отколкото би го направил който и да било човек. Все едно да изследваш всички капки вода в реката Нил само за няколко минути. Дори по-бързо. В крайна сметка огромното познание, което нараства експоненциално с всеки изминал ден, ще бъде достъпно за този, на когото е нужно. — Погледна я съсредоточено. — За човечеството. И нещата няма да спрат дотам. Мрежовият интерфейс за Интернет е само малка част от общата мозайка. Наред с това възможностите за шифроване на данни нарастват неимоверно. Представи си какво би станало, ако системата може да реагира гъвкаво на опитите да се разчетат шифровани данни… Не само да не допусне това да стане, но и да засече местоположението на хакера, който ги прави. Представяш ли си интереса на правителствените служби? Ще бъде нов етап в технологичната революция. По този начин ще се предават и обработват данни през следващото столетие. Това ще се отрази на начина, по който строим, по който преподаваме, по който мислим. Представи си компютри, които не са само глупави машини, реагиращи единствено на точни команди, зададени им от човешко същество. Представи си, че започнат да използват пълноценно огромния си капацитет, че сами решават проблеми по начин, който днес е немислим! Тогава много неща ще остареят, включително и голяма част от производствените линии на „Трайтън“. Всичко ще се промени, както двигателят с вътрешно горене е променил ерата на конския впряг, и дори още по-дълбоко.

— Боже! — възкликна Сидни. — А възможните приходи от това…

— Да, да. Ще спечелим милиарди от продажбите на софтуер, таксите за ползване на мрежата… всеки бизнесмен по света ще иска да е в крак с нас. И това е само началото. — Роу определено не се интересуваше особено от тази страна на въпроса. — И при всичко това Гембъл не иска да види, не е способен да разбере… — Стана, разпалено размаха ръце, овладя се и пак седна. — Аз… извинявай, понякога се увличам.

— Няма нищо, Куентин. Разбирам те.

Джейсън се вълнуваше по същия начин за сделката със „Сайбърком“.

— Говорили сме много за тези неща с него.

— А Гембъл ясно си дава сметка какви ще са последствията, ако друга фирма сложи ръка на „Сайбърком“. Мисля, че ще се вразуми и ще се съгласи да представи финансовите данни.

Роу кимна.

— Да се надяваме.

Сидни погледна диамантените обеци на ухото му. Това беше единствената проява на екстравагантност на Роу, при това неголяма. Въпреки че притежаваше неколкостотин милиона, Роу продължаваше да живее както през студентските си години.

— С Джейсън сме говорили много за бъдещето — продължи той. — Беше свестен човек. — Всеки път, когато споменеше името на Джейсън, Куентин се натъжаваше. — Предполагам, че вече няма да работиш по сделката?

— Колегата, който ще заеме мястото ми, е много опитен. Няма да забележите разликата.

— Е, това е добре. — Не изглеждаше убеден. Когато вдигна очи към нея, Сидни имаше чувството, че знае какво се върти в главата му.

— Наскоро имах неофициална среща с Нейтън.

Роу кимна.

— Той спомена за нея.

— Значи знаеш за пътуването на Джейсън?

— Че уж му предлагали работа в друга фирма ли?

— Да.

— Коя фирма? — попита Роу небрежно.

Сидни се поколеба, но реши да отговори.

— „Алегра Порт Текнолоджи“.

Роу изсумтя.

— Веднага щях да разбера, че е лъжа. „Алегра Порт“ ще изпадне от бизнеса до две години. Преди време водеха, но позволиха да ги задминат. Ако се занимаваш с компютри, или трябва да си в крак с времето, или загиваш, това е. Джейсън никога не би отишъл при тях.

— И не е, както се оказа. Там дори не бяха чували името му.

Роу явно вече знаеше за какво става дума.

— А може ли да е било нещо… друго, не знам как точно да се изразя…

— Лично? Друга жена?

Роу замърмори като дете в неловко положение:

— Не биваше да го казвам… не е моя работа…

— Всичко е наред. Аз самата не мога да кажа, че това не ми е минавало през ум. Все пак отношенията ни напоследък бяха по-добри отвсякога.

— Значи не е показал, че нещо става с живота му? Нещо, което да го накара да замине за Лос Анджелис, без да ти каже защо го прави?

Сидни го изгледа враждебно. Нима Куентин се опитваше да изкопчи нещо от нея? Може би Гембъл го бе изпратил, за да научи каквото успее? Когато обаче видя объркването, изписано на лицето му, разбра, че е дошъл при нея по свое собствено желание, за да разбере какво се е случило с неговия служител и приятел.

— Нищо. Всъщност Джейсън никога не говореше с мен за работата си. Нямам представа точно с какво се е занимавал. Ще ми се да не беше така. Тъкмо това неведение ме измъчва най-много.

Замисли се дали да не попита Роу за новата ключалка на Джейсън или за притесненията на Кей Винсънт, но се отказа.

След малко Роу се размърда и наруши неловкото мълчание:

— Донесох нещата на Джейсън, които искаше да вземеш онази вечер. В колата са. Държах се грубо с теб и реших да ти ги донеса лично.

— Благодаря ти, Куентин. Повярвай ми, не оставам с лоши чувства. Всички преживяваме трудни времена.

Роу й благодари с усмивка и стана.

— Трябва да тръгвам. Ще ти донеса кутията. Ако имаш нужда от нещо, обади се.

Роу донесе нещата и се сбогува. Сидни го докосна по ръката.

— Нейтън Гембъл няма да наднича вечно зад рамото ти. Всички знаят много добре кой стои зад успеха на „Трайтън Глоубъл“.

Той я изгледа изненадано.

— Наистина ли мислиш така?

— Не е лесно да скриеш гений.

Роу въздъхна.

— Не знам. В това отношение Гембъл непрекъснато ме изненадва.

Обърна се и тръгна бавно към колата.