Читателски коментари от kalachko_89s

Смело заявявам — НАЙ-ТЪПАТА книга Вонегът (казвам го като човек, който безумно обича писателя, книгите и характерния му стил). Разочарован е лека дума, потресен бях от безсмислието на тази книга. Силно изненадан бях, че може автор като Вонегът да напише чак толкова слаба книга. В „цветница“ той прави самооценка на книгите си по 6-тобалната система и за тази си е писал 3, като според мен леко си е бутнал едно рамо в оценката :D Вижда се, че е имал някаква добра, но неясна дори за самия него идея, която докрая не му се е избистрила. Оплитал се е все повече и повече, докато накрая се е удавил в глупостите си. Загубено време отвсякъде е тази книга, пълен срам е, всичко това го пиша с голяма болка в сърцето за любимия Вонегът.

Ааа, забравих да добавя:

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО!

или

Така е то (както забелязах, че е в настоящия превод)

Това беше първата ми книга на Вонегът и тя ме караше на моменти да онемявам от майсторството му. Често в онези дни си повтарях, че „толкова завладяваща книга не съм чел“. Оставах безмълвен пред галантните му преходи във времена и пространства. Истинско майсторско изпълнение. Каквото и да кажа ще е малко, възхищението ми от тази книга е огромно. И ще подкрепя един от коментарите по-горе — този начин на представяне на войната ми хареса в хиляди пъти повече пред Хемингуей и „За кого бие камбаната“, където умрях от скука и простота.

Абсолютно съгласен съм с предните два коментара. И аз бях силно разочарован от книгата. Нищо от типичния Вонегът нямаше. Доста слабо представяне. За себе си лично виждам „хубавите“ идеи, които е опитал да прокара в книгата, но като че ли, ако това беше разказ, щеше да звучи по-добре. Излишна разтегливост има според мен. Съвсем наскоро я четох и вече трудно си спомням как свършваше, четенето и при мен беше мъчително и водеше до чувството, че „сега мога да прекарвам доста по-пълноценно времето си с нещо друго“. От уважение сякаш към Вонегът я дочетох. Още много критики мога да изсипя, но кой съм аз, просто един читател. Но това е мнението на един обичащ Вонегът читател.

Не знам защо, но на мен тази книга не ми хареса толкова, колкото „На Изток от Рая“ и „За мишките и хората“. Сякаш нещо ми се губи, докато кратката повест „За мишките и хората“ ме плени от начало докрай и ме накара да „зачета“ Стайнбек като цяло. Истински шедьовър, героите му са толкова истински и непринудени, в тази също са такива, но по някакъв начин ме дразнеха, нямам идея защо. Единственият приятен образ беше на брадатия доктор, който редовно пиеше бира. Нищо не ми донесе за жалост.