Обикновено ми е приятно да чета Вонегът.
Разбира се, любимият ми роман е Синята брада. Но той е леко нетипичен за автора, по-късен и по-стегнат.
Бог да ви поживи, мистър Роузуотър четох преди около 25 години като младеж, но напълно бях забравил.
Заглавието ми се видя подкупващo и след четивната сатира Котешка люлка, реших да препрочета…
Оказва се, че самият автор цени високо тази си книга.
Може.
На мен ми вървя мъчително, претенциозно и безинтересно, а с приключването на последното изречение остави чувство за напълно изгубено време.
Наистина неприятно.
Да допълня…
Разбира се, че напълно бях забравил книгата след първия прочит. Просто няма нищо за запомняне.
Поставянето й от самия Вонегът сред най-добрите му произведения ми се струва че трябва да се приема за самоирония. Една от неговите особени шеги.
Абсолютно съгласен съм с предните два коментара. И аз бях силно разочарован от книгата. Нищо от типичния Вонегът нямаше. Доста слабо представяне. За себе си лично виждам „хубавите“ идеи, които е опитал да прокара в книгата, но като че ли, ако това беше разказ, щеше да звучи по-добре. Излишна разтегливост има според мен. Съвсем наскоро я четох и вече трудно си спомням как свършваше, четенето и при мен беше мъчително и водеше до чувството, че „сега мога да прекарвам доста по-пълноценно времето си с нещо друго“. От уважение сякаш към Вонегът я дочетох. Още много критики мога да изсипя, но кой съм аз, просто един читател. Но това е мнението на един обичащ Вонегът читател.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.