Читателски коментари (за „Кланица пет “ от Кърт Вонегът)

Това беше първата ми книга на Вонегът и тя ме караше на моменти да онемявам от майсторството му. Често в онези дни си повтарях, че „толкова завладяваща книга не съм чел“. Оставах безмълвен пред галантните му преходи във времена и пространства. Истинско майсторско изпълнение. Каквото и да кажа ще е малко, възхищението ми от тази книга е огромно. И ще подкрепя един от коментарите по-горе — този начин на представяне на войната ми хареса в хиляди пъти повече пред Хемингуей и „За кого бие камбаната“, където умрях от скука и простота.