Не знам защо, но на мен тази книга не ми хареса толкова, колкото „На Изток от Рая“ и „За мишките и хората“. Сякаш нещо ми се губи, докато кратката повест „За мишките и хората“ ме плени от начало докрай и ме накара да „зачета“ Стайнбек като цяло. Истински шедьовър, героите му са толкова истински и непринудени, в тази също са такива, но по някакъв начин ме дразнеха, нямам идея защо. Единственият приятен образ беше на брадатия доктор, който редовно пиеше бира. Нищо не ми донесе за жалост.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.