Абсолютно съгласен съм с предните два коментара. И аз бях силно разочарован от книгата. Нищо от типичния Вонегът нямаше. Доста слабо представяне. За себе си лично виждам „хубавите“ идеи, които е опитал да прокара в книгата, но като че ли, ако това беше разказ, щеше да звучи по-добре. Излишна разтегливост има според мен. Съвсем наскоро я четох и вече трудно си спомням как свършваше, четенето и при мен беше мъчително и водеше до чувството, че „сега мога да прекарвам доста по-пълноценно времето си с нещо друго“. От уважение сякаш към Вонегът я дочетох. Още много критики мога да изсипя, но кой съм аз, просто един читател. Но това е мнението на един обичащ Вонегът читател.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.