Читателски коментари от i_m_i

Четете, ако имате достатъчно свободно време, защото няма да можете да оставите „Картата на времето“! Има изненадващи обрати и нищо не е такова, каквото изглежда. Езикът е издържан във викторианските традиции, има много реални исторически персонажи, а Хърбърт Уелс е главно действащо лице и в трите книги.

Чели сме Фани Попова-Мутафова, сравнявахме… нищо общо. Нейните книги са доста наивни и посредствени, разликата с тези на Дончев е огромна, и като език, и като идеи, и като образност. Как пък досега никакво доказателство за авторството ѝ няма, само вресливи коментари по форуми „една жена каза“.

И аз не харесвам Дан Симънс и каквото съм прочела негово, ми е било тегаво, включително „Хиперион“. А по мои наблюдения доста хора не смеят да си кажат мнението за утвърдена класика, да не би да почнат да ги питат те пък какво по-интересно са прочели.

Така че за да е образователен и интересен коментарът ми, на първо време в жанр научна фантастика се сещам за велики и нескучни книги като „Играта на Ендър“, „Пикник край пътя“, „Дюн“, „Една нощ през самотния октомври“…

След прочитането на тази книга ще станете специалисти по синдрома на Аспергер, за който преди това може и да не сте чували. Джейкъб ми стана любимец със всичките си странности. Книгата е оригинална, забавна, без да е лековата, и много увлекателна. Краят обаче е твърде претупан.

Забавна и разтоварваща, идеална за лятната почивка.

Ако бяхте прочели предговора към Забавната библия, щяхте да сте наясно, че Таксил уж се покаял и се завърнал в лоното на католическата църква, за да провери колко мистични глупости може да напише, без поповете да го заподозрат. Напротив, посрещали са със възторг и най-невероятните му измислици за девойки, сгодени за адски демони, които той спасил и т.н., дори папата му е дал аудиенция.

Избухнал страшен скандал, когато Таксил и неговите съратници публично разказали как в продължение на години са публикували пълни измислици.

Всъщност това е бил един ранен вариант на НеНовините, който доказва пълната липса на критично мислене на религиозните хора.

Сравнението между Кинг и Райли е смешно. Пълният цитат е: „Ще ми се, докато четете разказ, да ви накарам да се смеете или да плачете… или и двете едновременно. С други думи — желая сърцата ви. Ако пък целта ви е да научите нещо, запишете се я на курс, я в училище.“ Кинг е добър психолог, умее да въздейства върху емоциите и е истински майстор в това да забравиш, че четеш книга и героите не са реални личности, докато книгите на Матю Райли са напълно посредствени и не мога да се освободя от чувството, че се е надявал да бъдат филмирани и да вземе едни големи кинти, и затова е написал нещо твърде подобно на сценарий за хора, „изключващи мозъците си“.

Наистина ми напомня за „То“ на Стивън Кинг, но без детайлните хорър сцени и гадни физиологични подробности, нещо като един по-светъл Кинг.

Много, много добра, истински ме впечатли още от първата глава.

Е, как може да напишеш „корекциЙ“ и да предлагаш да правиш такива? Липсата на запетаи и другите правописни и граматични грешки няма да ги коментирам. Относно автора на произведението — той не е ОК. Не е ОК, че си позволи да обиди читател, заради мнението му, и оттам тръгна тази дискусия. Доста смешно и жалко поведение.

Възмутилият ви коментар явно е саркастичен, насочен е към Nonni.

Избягвам да чета сърцераздирателни книги, но ме заинтригува това, че някак не се връзва оформлението на корицата с анотацията. Като започнах, вече не можех да спра. Черен хумор, много силно, много трогателно.

Добър чиклит за добро настроение, на моменти се изхилвах с глас.

Любимата ми книга, цели пасажи знам наизуст. Философия, психология, поезия…, колкото и пъти да я препрочитам, всеки път ме изненадва нещо, което съм забравила.

Забавна и разтоварваща книга, сюжетът също ми беше много интересен.

Цитат от книгата: „Страниците нямаха номера, но на най-горната бе изписано: Capítulo II. Първата глава очевидно се намираше у онзи преводач, който бе започнал работата преди мен, но се бе забавил.“

:D Напълно вярно, първите му книги ми бяха интересни, но откровени глупости като потомци на род, раждащи се със способността да превеждат мистериозен език, ми дойдоха в повече. Подобни похвати подкрепям само в жанр като фентъзито.

Золтане, защо ти прочетох мнението и реших да видя за какво става въпрос…