Читателски коментари от genesis77

Велика книга! Изказа е размазващ и непобедим. Страхотен скок във време и чувство. История, тъга, радост, дете, човек и пак език на боговете. Ненатрапчив и безмилостно прям в сърцето. Браво! Възхитен съм. Има филм. Магьосник на всеки жанр.

Попара за младежи! Жаргон!

Даа. Определено Паулу Коелю е чел тази книга. Като пръснем няколко исторически капки Умберто Еко и имаме този роман. Започва адски сбито. В първа глава има повече действия от останалите десет, което ме порази с бързината си. После разтяга масали. Малко детски наивна на места. Не е толкова историческа, колкото приключенска.

Мураками наистина има три книги и нищо повече. Птицата, Кафка и 1Q84. Тази е още една банална история на японски студент, онанист и две шматки дето не знят кого обичат и що сакат. Малко пътуване, малко философия и малко мистика колкото да довърши историята на никъде. Иначе се чете бързо и лесно.

Една книга за трима японски студенти… Малко музика, секс и много източен бошлаф.

Браво!

Доста плосък роман за гаджетата, чувствата, мастурбациите и семейството на един мъж. От хилав стана здрав, от беден-богат. Като добавим и малко японско стана ньоньо! Бая секс. То кой човек не чувства това и онова? Иначе лек, четлив, приятен. По-добре е от Коелю и Букай. Слаб за автора.

Вулгарно, късо и просто.

Абсолютна американска боза. Те с такива бози ни промиваха мозъците. Той е богат с вратовръзка, тя е красива и незадоволена от живота. Тя търси светлината на живота в Kалифорния и има психотерапевт, той не може да изпържи две яйца и кухнята пламва. Той се бори за милион, но са под наем, тя е либерална и изоставя детето си. Той си бъбри с комшийката, но не я натиска като мъж. Тя си иска сина, печели в съда но го оставя пак. Американска чорба.

Най-доброто за мен някога…

Не можах да го дочета.

Боже колко хубава книга. Едно пътуване във времето и хората, между радостта, болката и метафората. Не бях чувал толкова красив език, плуваш и поемаш като аромат от роза всяка съдба, капка и тревичка. Много, много красива и топла книга за студената Полша през войната.

Най-доброто, което съм чел в живота си! Много хубаво и вълшебно.

Ох всички испаноговорещи са си едни дърдорковци. Южноамериканците мноооогооо искат да те поучат. Еша им го нямат да плещят глупости на сложен език. Научили 30 думи и ги дъвчат треби и не треби. Много са празни с тях живея. Литературата е като вица, трябва да я чувстваш и сам да направиш извод, а не да ти се обяснява. Санким има човек да не знае що е живота… Охх мъка. Не е моето четиво.