Читателски коментари от genesis77

Книжлето е писано през 1953 от 18 годишно момиче. И колкото да е клише с всичките му салтанати като почивка във вила до морето, момче с платноходка, развод и сватба, пансион за девойки, изкуствени диалози пълни с напомпани философии и още нещо, можем да сме благосклонни. Иначе като език е добре, все пак 18 годишна. Абе книга за жени, става ако затвориш очите.

8 Б клас. Четиво за юноши. Доста наивно, при все, че е историк и поп. Но при сто книги с исторически привкус, резултата е налице. Има доста измислици, като речта нa Урбан II. Аз я имам. Но това е за общ пазар-монахиня лови викинги с ласо, попа ги бие със сопа, в сандъка е тайната на света. Чете се лесно и забавно. Оксфорд Биг Мак с картовки и количка.

Това е най-шантавата книга, която съм чел. Не знам дали е фантастика или проза. Написана е добре ясно, но на места паднах. Адски динамична и на важни моменти просто скачаш зад случката. Сякаш да те запалят жив и изнасилят дъщеря ти трима черни е да те настъпят по обувката. Шаш! Има доста загадки за мен. Коя 20 годишна красавица ще си легне с разплут папардак. Кой 52 годишен професор ще се занимава с 20 годишна своя ученичка, кой баща ще покани на вечеря със сладка ракия даскала пръч, дръндил дъщеря му в час по литература и прочие, кой пергиш ще посети бащата на осквернено от теб дете. Една аналогия — професор и неуко негърче загазили общ лук по своему. Също тия руси хора имат доста различни родови порядки, непонятни за мен добруджанеца. За черните в ЮАР дума да не става. За нищо на света няма да стъпя в Африка. Чете се бързо. И все пак рядка книга, която раздира с памук. Кутси е много свой.

За неволите на черните хора. Мизерията ми иде в повече, но нека видим добре. Тежка книга за пътят на един страничен човек между онеправданите. Бавно се чете за мен.

Смешно писане. ***ане и пукане. Това е доста глуповато.

Тази книга я прочетох на 24 години. Помня, че ми хареса и допадна. Кърт си е майстор на моменти, но не винаги. Тази беше топла творба за забранена любов и отчаяние. Добре написана с лични подскоци и забивки. Алейййй хоп! Хубава книга!

„Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“ . Една разходка в нашето детство и детството на нашите бащи и дядовци. После обиколка из свободен свят. Малко посредствена история и език. Не знам дали е реален случай в Лом, но е плоскичко. Става за запушване на събота и неделя. Нищо потресаващо. Като цяло Емил Андреев е доста прехвален за мен. „Стъклената река“ също не е нещо за запомняне. Средна работа.

Четиво за юноши. Красив израз, добра подредба, лесна история и всичко възможно по силите за подобен тип литература. Мъж с кожена маска под балкона, сянка от стената, караконджул в долапа. Разбира се в музикалната кутийка намираш ключът към загадката и то точно ти. Между другото Барселона е един доста смотан град с нагли хора. Сафон беше едно голямо дете, бог да го прости. Добре е написано!

Не е за мен това виртуозно изпълнение. Може би моите добруджански мозък и възприятие да са малко къси и със занижено КПД, но не можах да довърша нито един разказ до край. Барнс е прекалено изтънчен, претенциозен и рафинирано издържан за мен. Странна форма на лъжица за устата на простосмъртните. Дъвках, плюх и пак от първи абзац. Честно казано това е една поредица от тъпни. Не всеки с „Букър“ е цвете за мирисане. Сега съм с Алън Силитоу и е друга бира. Има още Реймънд Карвър, Джордж Сондърс, Мураками.

Милан Кундера не е моят писател, но мога да прочета с прескачане на някой лепкав ред. Тука отново една тънка метафора на мисли, отговори и питанки ала Аз и ТИ. Мъжът и жената интимно. Четиво след брака. За разсъжденията на двама остаряващи, за остра болка преживяна и забрава ако е възможна. Кой си ти с жена ти и накъде вървите? За приятелите ако ги има. За навлизането в третият етап от нашият живот. За идещата старина. Малко тягостно и философско по Куелю- Букаевски метод, но по-европейско разбира се. Леко се чете и приема. Ако си падаш по подобна литература, чети. Познавам чехът, който първи в превел Кундера- голям ценител на кафето.

Едно ходене по мъките и безкрайно препъване в десетки имена с фамилии, адресни регистрации, и преплитащи детайли. Забравете да имате напредък ако не си водите записки като инспектор Стрезов. Нещо между Марлоу и Карамазов, но много натоварващо мозъка и апатично за духа. Елементарна идея, базов стил, липса на арт и нещо от рода на въображение. Скучно обикаляне по вечери и бъбрене по матинета. Смукане на пръсти и цапане. Не знам защо този човек има Нобелова награда. Прочетох адски тежко и прозаично. Не разбрах изобщо кой кого търси и за какво още по-малко. Лошото е че и „Вила тъга“ не е по-горе. Мъка! Поне са кратки. Модиано-твърдо НЕ!

Поредната небивалица в главата на Амели. Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд. И тя и романчето стил Буковски. Този който е написал тази стомашно чревна дифузия е написал „Нито Ева, нито Адам“, което е шедьовър за мен. Непременно прочетете всичко за животът ѝ в Япония. Но поне е продуктивна и пряма. Иначе това книжле е един неангажиращ следобед на дивана с чувство на хумор и не особени претенции към онзи в чиито дом умират случайни непознати почукали на вратата сутрин, в чиито сако има златна кредитна карта и е женен за красива и сластна жена влюбена в шампанското и разбира се под спалнята на екзотичната вила има тунел до банката без камери. Тъкмо да си свариш боба на тих огън :))). Приятно четене!

Към Stefi999 а и всички трябва да призная, че там където описва личната си съдба нещата стоят съвсем другояче. Разкошни книги са „Нито Ева, нито Адам“ и „Изумление и трепет“. Очарован бях до уши и потънах в чувствата ѝ като камъче в планински поток. Тръпчив, лек и освежаващ като чашка зелен чай. Език, гама, трепет. Свалям ѝ шапка! „Любовен саботаж“ пък е стилно и езиково на високо ниво, но малко рядък роман и копиран от Грас и Голдинг. Останалото е талаш за младежи, поне аз така го виждам.

Браво! Много нежна история, написана по леко красив начин. Значи Амели е един много противоречив автор. Има пълни бози, средни глупости и тия в които описва личното си битие, чувства и несретен характер. Именно те и дават крила. Прочетох бавно и сладко тази лична изповед, една японска приказка, хайку, басня.

Приятно книжле. Лична история, смятам преувеличена и доста изтъркана. Все пак едва ли не можеш да сметнеш с елката няколко фактури. После кой ще ти плаща да стоиш в клозета за да сложиш едно руло хартия. Един европеец в модерна Япония в която царят феодални канони. Има доста вече. Но едно мило четиво. Има страхотен филм.

Садистична гротеска, започва забавно като радиотеатър, после писва. Предвидим край! Пародия. Става за запушване на следобеда. Чете се лесно. Нещо между Йожен Йонеско и Едгар Алън По, но втора ръка. Утре ново книжле на Мадмоазел Нотомб.

Така, книгата е уникат. Тази жена ме гръмва различно всеки път, този е положителен. Всичко е една метафора през душата на дете и очите на голям. Страхотен стил и израз, браво! Трудно прочетох, историята е крадена от „Повелителят на мухите“ и „Тенекиеният барабан“ едно към едно. Но начинът на написване е поразителен. Иначе не ми хареса. Това е, струва си да се види заради маниера. И все пак различна книга.

Когато пишеш на конвейер, не ти пука. Плитко и наивно. Добре, че е кратко като повечето ѝ неща. Става за млади. Може би има част от Борис Виан, но много мъничка и смешна. Прост израз, банални дилеми, малко имена на романчета за цвят. Чел съм Зимно пътуване и е поне алегория. Явно така се печелят слава, име, пари. Забавно е!

Много приятно четиво. Изненада! Новелка с исторически, философски и приказен вкус. Леко, ненатрапчиво, сладко-горчиво за сърцето. Добавка: Адски си прилича като нюанс и дух с „Времеубежище“ и Вайша на Господинов. Мисля, че го е видял преди време. Разбира се Господинов е съвсем различна история и мноооооого по-стилен и дълбок изказ, сечение, маниер, дълбочина и обем. Браво и на двамата! Гецата е по-добър!

Много добро! Саймък е сред топ 3 за мен. Тази книга е на ниво.