Читателски коментари от dirtyvayder

Не ми харесва такъв формат на повествованието, ако си беше написано не от гледна точка на страничен „наблюдател“, който не е присъствал на събитията, а от гледната точка на някой от героите, с диалози, щеше да е далеч по-интересно. Така е много информация, но приспива и става досадно.

Обожавам Алекзандър Маккол Смит! Отдавна не бях чела нещо толкова забавно като тази поредица!

Няма нужда да изчетеш всичките любовни романи в Читанка, надявайки се, че ще откриеш все някога гениална творба, достойна за Пулицър или Нобелова награда. Няма да откриеш. Хората не четат любовни романи и не гледат филми на Холмарк с цел интелектуално обогатяване. И като не ти харесват, защо продължаваш да ги четеш? Не можеш да разбереш от анотацията и от 1–2 страници в началото и края какво представляват ли? Или всъщност ти харесват, но сакън някой да не те заподозре в това, четеш по един на ден и критикуваш после?

Голям смях. Главният герой спретва набързо багажа, за да отиде да търси съпругата си, която го е напуснала с бележка за сбогом, обаче не забравя да вземе за всеки случай аналния разширител и лубриканта, вещи от първа необходимост, както се подразбира.

Поредицата е доста интересна. Очаквах да ме дразни с прекален феминизъм и хомоеротика, но нищо не прекрачва границите на добрия вкус.

Не е чак толкова отворен финалът. Нарочно го прочетох пак, защото не помнех да е имало и намек, че Гарати поема някъде жив към светлото бъдеще. Със сигурност фигурата не е на гаджето му. Фигурата е мъжка, на познат нему починал човек, и той е в състояние да я настигне едва когато умира. „Бягащият човек“ също завършва със смъртта на главния герой, усещането е доста сходни и като цяло е нереалистичен някакъв щастлив финал в подобна творба.

Много ме разчувства, много красиво е описана историята!

Спомням си, че приказката се казваше „Белоснежка и Червенорозка“, когато бях дете.

Книгата е страхотна, на моменти предусещах какво ще стане, но в повечето случаи ме изненадваше.

Поредицата е много интересна. Излиза от клишето любовен роман с фантастични елементи.

Супер :))

Интересно ми е да видя произведение, при което списъкът с авторите е по-дълъг от дължината на произведението. Ще дам отзив, след като го прочета.

Благодаря за превода! Този автор се оказа една много приятна изненада за мен!

Благодаря за превода! Аз лично с четене на руски език изобщо не бих се справила и се надявам и още книги от поредицата да бъдат преведени.

Хареса ми книгата. Героинята е забавна, имаше доста интересни факти до разплитането на мистерията и поради възрастта на героинята нямаше някакво сексуално напрежение, което да размие хубавото криминале.

Книгата е много интересна. Спомням си, че съм я чела и преди, историята наистина е много специфична, но не можех да се сетя как се казва и от кой автор е, за да я потърся.

Книгата е много интересна, следващата също. Исках да прочета цялата серия, но след книга 1 и 2 е направо 11.

Интересен и необичаен сюжет, краят май не беше край наистина.

Много ми харесаха и двете книги на авторката. По принцип харесвам подобни истории с тайни от миналото и отзвук в настоящето като „Дъщерята на пчеларя“, „Забравената шивачка“ и д-р. А историята за хотел „Барбизон“ е разказана много увлекателно, както и историята за наследницата на Дакота билдинг

Много ми хареса книгата, макар че към края главният герой започна да ми става леко антипатичен. Авторката споменава, че книгата ще има продължение. Има ли наистина такова?