Читателски коментари от dirtyvayder

@Pocketbook, благодаря!

Не съм запозната с маната, но въпреки това поредицата ми е интересна. За йокаите беше обяснено, може би в предишната книга, като ги представяха по-подробно (да не разкривам сюжета), но ставаше ясно от написаното какво е йокай и кои са йокаите. Включително и в тази книга изброяввха евентуални други йокаи, които може да са в мината.

Благодаря за превода! Поредна книга на Алекс Кош, която ми хареса. Може би този път се разсейвах при четенето и е възможно да съм пропуснала някакво пояснение, но беше ли обяснено в книгата какво е „нурарихьон“?

Според християнските традиции, особено при католиците, в петък се пости и не се яде месо, заради Разпети петък. Само рибата е разрешена, понеже не се счита за месо. А Папата би трябвало да е ревностен католик.

Нора Робъртс има няколко трилогии от този тип. Ако сте прочели едната, може да пропуснете останките. Сюжетът все от типа „Трима мъжове и три жени се борят със злото. Жените все се правят на труднодостъпни и пускат при първа възможност на съответния мъж, сексът е невероятен и накрая се женят“.

Филмът ми хареса повече от книгата. На моменти в книгата се усещаше как авторът си противоречи, има доста недомлъвки за отношенията му с околните, как все на него се случва са го изкарат виновен.

Добра идея, но много претупано. Уж страшно драматично, но не става много ясно какво съдържа въпросната книга. Накрая много лесно стига до хепиенд.

Бях пратила точно по повод на този роман съобщение преди доста време, понеже пишеше, че оригиналното заглавие не е добавено и да помогнем за добавянето му, с името на оригиналното заглавие и оригиналния автор.

Невероятна поредица! Прочетох ги и трите трилогии, имат връзка помежду си. Чисто хронологично трилогията за живите кораби може би е добре да се прочете преди тази.

Единствено на моменти ме дразнеше в първата поредица, че бяха различни преводачи и някои собствени имена бяха преведени по различен начин. Също на моменти селските дейности ѝ убягват на авторката. Примерно събирането на яйца рано сутринта, което никой не го прави, понеже още не са внесли кокошките.

Но историята е много завладяваща, оригинална, липсва любовен блудкаж. Любимият ми персонаж беше вълкът Нощни очи. Радвам се, че по някаква форма продължи да съществува и в двете поредици за Фиц.

Не ми харесва такъв формат на повествованието, ако си беше написано не от гледна точка на страничен „наблюдател“, който не е присъствал на събитията, а от гледната точка на някой от героите, с диалози, щеше да е далеч по-интересно. Така е много информация, но приспива и става досадно.

Обожавам Алекзандър Маккол Смит! Отдавна не бях чела нещо толкова забавно като тази поредица!

Няма нужда да изчетеш всичките любовни романи в Читанка, надявайки се, че ще откриеш все някога гениална творба, достойна за Пулицър или Нобелова награда. Няма да откриеш. Хората не четат любовни романи и не гледат филми на Холмарк с цел интелектуално обогатяване. И като не ти харесват, защо продължаваш да ги четеш? Не можеш да разбереш от анотацията и от 1–2 страници в началото и края какво представляват ли? Или всъщност ти харесват, но сакън някой да не те заподозре в това, четеш по един на ден и критикуваш после?

Голям смях. Главният герой спретва набързо багажа, за да отиде да търси съпругата си, която го е напуснала с бележка за сбогом, обаче не забравя да вземе за всеки случай аналния разширител и лубриканта, вещи от първа необходимост, както се подразбира.

Поредицата е доста интересна. Очаквах да ме дразни с прекален феминизъм и хомоеротика, но нищо не прекрачва границите на добрия вкус.

Не е чак толкова отворен финалът. Нарочно го прочетох пак, защото не помнех да е имало и намек, че Гарати поема някъде жив към светлото бъдеще. Със сигурност фигурата не е на гаджето му. Фигурата е мъжка, на познат нему починал човек, и той е в състояние да я настигне едва когато умира. „Бягащият човек“ също завършва със смъртта на главния герой, усещането е доста сходни и като цяло е нереалистичен някакъв щастлив финал в подобна творба.

Много ме разчувства, много красиво е описана историята!

Спомням си, че приказката се казваше „Белоснежка и Червенорозка“, когато бях дете.

Книгата е страхотна, на моменти предусещах какво ще стане, но в повечето случаи ме изненадваше.

Поредицата е много интересна. Излиза от клишето любовен роман с фантастични елементи.

Супер :))

Интересно ми е да видя произведение, при което списъкът с авторите е по-дълъг от дължината на произведението. Ще дам отзив, след като го прочета.