Билбо Бегинс или дотам и обратно от Джон Р. Р. Толкин
„Билбо …“ ми харесва доста повече от „Властелинът …“. Има повече хумор, по-динамична е. „Властелинът …“ се взима доста на сериозно.
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Аз си мисля, че акцентът книгата е не толкова върху обществото („матрицата :-)“), а по-скоро върху самия герой. Това е книга за юношеството и за съзряването.
Книга е написана от гледна точка на лирическия герой. Речникът е изцяло стъкмен от няколко лафа („братче“, „просто ме убива“), звучи детски и точно това й е очарованиет. Чел съм я като малък (демек като съм бил колкото героя, някъде 7/8 клас) и тогава не я разбрах. Просто я дочетох за да видя какво ще стане на края. Сега като я препрочитам и душата ми се топли.
Нещо, които не разбирам, е защо книгата е в задължителната програма за изучаване в училище в доста страни. Според мен децата нищо няма да разберат и просто ще се измъчат, като четат книгата преждевременно.
Читателски коментари от butsius