Читателски коментари от biox

Почти половин век след идеята за романа, все още не е остарял или загубил актуалност. Невероятно произведение, пиршество за въображението и интелекта. Един от стожерите на антиутопичната фантастика.

* „поддържа“

За разлика от художествената литература, научната такава, особено историческата, не бива да се препрочита във времето по сантиментални подбуди. Ако излязат нови факти, които оборват старите теории, то няма смисъл от потдържането и препрочитане на остарялата и погрешна информация. В тази връзка, книгата се чете леко, но е по-скоро повърхностна, без задълбочен анализ и какъвто и да е реален опит и изследване на артефакти. Авторът признава, че на практика даже не се е докоснал до българската история, а му е била преразказвана от други хора. Писано е в епоха, когато все още нямаше интернет, а генетиката бе по-скоро елемент от научната фантастика. Съвременната генетична карта на света показва, че българите имат под 1% тюркски гени и то само в определени райони на страната. От друга страна, 70% сходство с келти и някои западноевропейски народи, с доминантни "стари " гени у българите. В тази връзка, всякакво полемизиране относно тюркси, алтайски и прочие централно/източно-азиатски теории е просто безпредметно.

ПП: съжалявам за грешките, но писах от неудобен мобилен телефон

Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.

След поредното препрочитане на поредицата Хиперион и няколко от по-новите произведения на автора, определено си променям мнението за творчеството му. Погубва добри и донякъде оригинални идеи, като „удавя“ читателя в десетки страници отклонения и словоизлияния. Както коментирах и при Хиперион, тук вътрешната противоречивост вече бележи приема чудовищни размери. Започвам „Олимп“, но ако нещо не се промени драстично, авторът ще изпадне дори и от класацията ми на посредствените писатели.

Все пак, след абстрахиране от емоционалния край на книгата и няколко дни обмисляне, определено не ми допадна „извъртането“ на историята в двата Ендимиона. Стилът е различен, а сюжетът напълно променя историята от първите две книги на поредицата. Стига се до пълно противоречие в някои възлови елементи и предпочетох да възприема „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“ като отделни от първите две. Остават в любими и златната колекция, но просто имам чувството, че особено последната е гонила някакви срокове за приключване, а и авторът е трябвало да си припомни собствените произведения. Свидетелство за изчерпването му във вселената Хиперион е и връщане на аванса за петологията „Шрайка“. Жалко, понеже потенциалът на историята е необхватен.

ПП: за любителите ще отбележа, че в момента се снима екранизация на поредицата. За огромна моя изненада, всичко е събрано в 120 минути, което предвещава грандиозен провал, но дано греша.

Великолепно произведение! Трудно може да се намери толкова описателен и детайлен свят, както в поредицата Хиперион. Авторът демонстрира и дълбоко познание на на различни философски течения. Бях прочел поредицата преди повече от десет години, но никога не я забравих. Новото препрочитане само обогати разбирането ми за идеите положени в сюжетната линия.

Току що приключих с книгата. Стилът продължава почти неразличим от първата. Чете се леко за един ден. Отговаря се на едно от четирите сериозни противоречия/пропуска в първата книга, но пък основното от тях очевидно става основа на продължението. Авторът добре балансира със сюжета, но определено и тук липсва дълбочина. Наложително е да поработи върху психологията и биологията. Препоръчвам и давам почти максимална оценка. Поръчах вече следващата част на хартия и се надявам на приятни изненади.

Великолепен роман! Една от най-непротиворечивите сюжетни линии от всичко което съм чел досега. Невероятно постигната дълбочина на персонажите и детайлите, без да се изпада в твърде дълги и отегчителни описания. Влиза в Златната ми колекция, но вече се замислям, дали с нея да не поставя начало на платинена.

Прочетох книгата и не останах доволен. Поведението на героите беше нелогично, а на моменти направо дебилно. Развръзката направо ме хвърли в потрес и вгорчи допълнително ефекта от произведението. По отношение на превода не бих бил толкова краен, колкото предходните коментари, но действително на моменти направо се измества смисъла на изречението.

Съжалявам, но това изказване е изключително повърхностно и невежо! Кои християни? Какво значение има религията за забулването? Какви владетели католици, при условие, че Западна Европа е загубила половианта си население от бубонната чума и няма войници даже за своите собствени граници?! Константинополци искали да бъдат избити от османците?!!! Комерсиален филм от една доста съмнителна продуцентска компания, не може да бъде критерий за историческа обективност и изчерпателност на фактологията. Това ми звучи същото като наскоро попадналите ми „изследвания“ на турски историк, който твърдеше, че "мисията на Османската империя е цивилизационна и освободителна за Балканските народи. Първото, за да ги предпази от Инквизицията (нищо, че в България Инквизиция не е имало, а тъкмо е възниквала първата искра на Просвещението в Европа), а второто за да ги освободи от оковите църквата (заменяйки ги с ниЗки анадолски порядки, обезлюдяване, робство и до 100% данъци).

Книгата е пропита с висока доза историчност и макари представена в художествен стил я препоръчвам на всеки любознателен българин.

ПП: съжалявам за коментарите в общата тема, но когато са адресирани до предходен пост, но са пуснати от нерегистриран потребител, няма как да се мине на лични съобщения

Когато стилът е неизменен в над 150 страници, то смятам, че разполагам с пълното основание да не очаквам промяна в остатъка. Стилът е примитивен и елементарен. Налични са множество вътрешни и външни противоречия, което не е МОЯТ тип научна фантастика. На моменти сюжетът е просто смехотворен, приличащ повече на първите наченки в SCI-FI филмите от началото на 30-40-те години на миналия век. Ако сте чели и опитали да осмислите произведението, то едва ли бихте се учудили на критики относно психологията на героите. Книгата можеше и да ми хареса преди 20 години, но за един зрял, съвременен и ерудиран човек, я считам за наподходяща.

Един от редките случаи, когато зарязвам книга недочетена. Просто е мъка. ако някой очаква да има нещо общо с Невромансер-а или киберпънка, то може да остане разочарован.

Предпочетох да прочета хронолигически поредицата на Гибсън и не съжалявам. Всяка от четирите книги е с различен фокус на събитията, но всяка използва някой дребен детайл от предходните. В момента преполовявам „Идору“, но определено тази ми е фаворит. Завършен свят, детайлен и изчерпателен. Няколко завършени образа, дълбочина на сюжета. Най-важното за мен — вътрешна непротиворечивост и логическа последователност. Опасявам се само, летвата да не е твърде високо.

Романът е добър. Ако не беше Невромантик-ът, даже бих казал отличен. За съжаление, смяната на перспективата от хакер към „мускул“ изменя и фокусът на типичната сюжетна линия за автора. С няколко дребни детайла и 10% допълнения, можеше да надскочи Невромантик.

Произведението е отлично. негативните коментари и отзиви са по-скоро от хора, несвикнали с киберпънка. Добре е поредицата да се чете хронологически, понеже може да изникнат много неясноти при хаотичен прочит.

Един от много редките случи, когато оставям книга недочетена и я трия. Сюжетът на моменти е безсмислено разтеглен и описателен, а на моменти препуска, та чак оставя не дупки а пропасти в линията. Когато станаха очевидни и вътрешните противоречия не издържах. Освен това еписана от човек, абсолютно незапознат с човешката психология. от мен получава 3.

Задължително четиво за всички българи. Изключитлено описателно се разказва за превземането на Константинопол/Цариград от турския султан. На доста места става въпрос и за България.

Идеята е добра. Стилът прилича на Артър Кларк, но … не е Артър Кларк. За съжаление, въпреки обема си, романът може да послужи по-скоро за въведение в една сериозна и огромна творба, отколкото да претендира за някаква степен на завършеност. Има поне 5–6 момента, от които могат да тръгнат чудесни сюжетни линии, но з амоя изненада, произведението свърши абсолютно неочаквано. Последните 100-на страници са бележки на автора и не са част от романа. Силно съм раздвоен, затова няма да го оценя, тъй като написаното е превъзходно, но незавършено. Все едно да Ви попитат „как беше вечерята“, а вие да сте още на предястието.