Читателски коментари (за „История на Първото българско царство “ от Стивън Рънсиман)

За разлика от художествената литература, научната такава, особено историческата, не бива да се препрочита във времето по сантиментални подбуди. Ако излязат нови факти, които оборват старите теории, то няма смисъл от потдържането и препрочитане на остарялата и погрешна информация. В тази връзка, книгата се чете леко, но е по-скоро повърхностна, без задълбочен анализ и какъвто и да е реален опит и изследване на артефакти. Авторът признава, че на практика даже не се е докоснал до българската история, а му е била преразказвана от други хора. Писано е в епоха, когато все още нямаше интернет, а генетиката бе по-скоро елемент от научната фантастика. Съвременната генетична карта на света показва, че българите имат под 1% тюркски гени и то само в определени райони на страната. От друга страна, 70% сходство с келти и някои западноевропейски народи, с доминантни "стари " гени у българите. В тази връзка, всякакво полемизиране относно тюркси, алтайски и прочие централно/източно-азиатски теории е просто безпредметно.