Читателски коментари от Segoi

— И двата преводи на това стихотворение са некадърни; имаше някога превод (за съжаление не си спомням преводача), който се доближава до оригнала…

(Беше в старите книжки „Библиотека за ученика“ от може би `70-те години…)

— Ако някой все пак знае руски — може да види оригнала на произведението, и да сравни с предложените преводи тук!

— Тази повест е изключително интересна ; правописа не е проблем — и друг път съм чел подобни книги, с правопис, какъвто се е ползвал до (ако не ме лъже паметта) 1948 година…

— Интересна е, защото тя представлява историята на Ситка Чарли, разказана в „Мъжеството на жената“, с други имена, но същата история, в по-подробен (ранен) вариант….

— Чел съм всичко от Джек Лондон, но не и това, изначално, и непреработено издание на „Мъжеството на жената“.

Прочетох коментарите, и реших да добавя своето мнение тук.

— Спадам към поколението, което четеше и гледаше кино и телевизия…, защото компютри нямаше.

Т.е., към онова поколение което предимно четеше.

_ _ _ _

— Книгата Александър Дюма е написал по действителен случай…, както повечето си книги — но краят там не е щастлив.

(Главният герой си отмъщава, но и сам умира…)

— Четох книгата за пръв път на 14 години (7-ми клас) — четох я в продължение на 24 часа, без да спя — и прочетох двата тома на един дъх.

След няколко месеца я прочетох пак — но вече много внимателно — вниквайки във всяка фраза, и детайл…

И видях, че при първия прочит съм следил само фабулата, а съм изпуснал съществените неща, които се намират между редовете…

— Оттогава съм я чел десетки пъти, и всеки път откривам нещо ново.

Да, времето днес е различно — но хората, и човешката същност не се е изменила…

— Подобно на Виктор Юго, чийто връх в творчеството му е „Клетниците“, така и Александър Дюма-баща има „Граф Монте Кристо“ — която ако я четеш през 1–2 години — винаги ще намериш нещо ново… за себе си, и обществото.

— И двете книги (въпреки големината си) трябва да се прочетат от всеки образован човек… — И да се препрочитат.

— Затова са станали класика в литературата… и киното.

— Ако някой е прочел свалена книгата в FB2 формат, то нека каже, дали и при него/нея, в Глава 2, след „Мойрите“ — средновековна гравюра, електронната му книга автоматично се изключва…

— Тост дали файла е повреден, или грешката е само при мен?

Много интересно!

— Чел съм книгата — истинското й заглавие е :

„Рудниците на цар Соломон“ от Хенри Райдър Хагард.

Оригинално заглавие : King Solomon’s Mines, 1885

https://chitanka.info/text/18755-rudnitsite-na-tsar-solomon

— Съмнявам се Хагард е откраднал идеята от Емилио Салгари, особено ако „оригиналното“ заглавие е Le caverne dei diamanti (1899) „Пещерата на диамантите“… която е била издадена (като се вижда) през 1899 г. — 14 години след романа на Хагард !

Книгата е излизала също под заглавието „Край Бизоновото езеро“; и я има качена.

Прочете тази книга просто от общо култура….

— В Уикипедия се казва, че има разширен вариант на книгата, в два тома, както и втора част…

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD

— Види се, на тези по-късни варианти на книгата, аз бях попаднал в един руски сайт — и там …, тези които, се жалват, че имало много извращения, то в първите 70 страници (в онзи по-късен роман) аз прочетох повече от тази тематика, отколкото в цялата тази книга…

Което за години ми уби желанието да се запозная отблизо с този роман.

Така че след години, най-накрая се запознах с този роман…

Писано преди почти век, и все още е актуална творба на великия поет! — Както и 90% от неговите творби!

— Жалко, че днешната младеж все повече отказва книгите, и лепи етикети дори на класиците; и не вниква в същността на написаното, а го оценява по политическата принадлежност!

При това положение, е ясно че младите няма да знаят кой е Христо Смирненски, нито пък са чели творбите му; но ще може да ви изредят всички рапъри, и чалгаджии…

— За тях ще е просто „социалист/комунист“…

Тъжно… :-(

Това е поредната гавра с френски автор… — И то един от любимите ми!

Това е една страничка от романа „Матиаш Шандор“ (виждам, че го има в Работно ателие), а именно — ТРЕТА ЧАСТ, Четвърта глава . Край Малта

— Такива литературни престъпления НЕ БИВА ДА СЕ КАЧВАТ ТУК, В ЧИТАНКАТА!

Аз не съм чел романа, мой пропуск, който сега смятам до поправя.

— Но ако романът е наполовина толкова интересен, и забавен както и едноимения филм от 1961 година, с Жан Маре, Женевиев Град, Жерар Бари, Рикардо Гароне и Луи дьо Фюнес — то той си заслужава да се прочете!

(А обикновено книгите са по-хубави от екранизациите — така че аз нямам колебания дали да чета книгата :-) )

Горещо ви препоръчвам тази книга, ако харесвате старите исторически любовни романи.

(Ако сте гледали филма, от 1951-ва година, то знайте, че този филм е пълен боклук, и няма нищо общо с многопластовото произведение на Ричард Блакмор.

— Ще останете приятно изненадани от книгата! :) )

Доколкото мога да се ориентирам, тук в България, е издадена още една книга от поредицата, тази не е последна…

— Надявам се, да я прочета скоро, тук, в Читанката…

Тези разкази дублират „Момиченцето, на което нищо не може да се случи“, публикувани в книгата „Момиченцето от Земята“, и дори последният разказ „Свой човек в миналото“ го няма тук.

— Имайте предвид това, ако решите да качите на електронната си книга това произведение.

— Кир Буличов бе един от най-добрите съветски фантасти, и въпреки че пишеше по времето на соца, той наблягаше на хуманната страна на произведенията, не на идеологическата — затова и сега неговите произведения могат се четат с интерес.

Книгата има и втора част „Съдбоносната мисия“, в която се срещат и героите от „Среща на силите“, Генади Илич и полковник Артаманов.

Така повестта се превръща в роман.

Аз не бях чел книгите; всъщност се оказа, че "Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ е първата част на тук предложената "Анн от „Зелените покриви“ книга първа и втора; тоест книгите не са 3, а две….

Затова можете да почнете направо с "Анн от „Зелените покриви“… особено ако сте решили да я сваляте ( ;- )книгата).

(Но дори това не е истинското име на книгата, като е указно във втората книга)

Иначе книгата е доста интересна, особено за деца на възрастта на героинята — биха могли да научат това-онова… :), и да се позабавляват.

Но същото важи и за родителите им.

Книгата има втора част, наречена „Дамаският лъв“; би било хубаво да се качи и тя

— Който не е чел тази книга, не знае нищо за творчеството на сър Артър Конан Дойл !

Това е роман научно-фантастичен, различен от останалите му произведения — и което е по-важно — звучи сякаш се е случило, съвсем реално!

В този роман гения му се разгръща изцяло, и виждаме не само автора на криминалните романи, но и фантаста!

— Бих предложил този „разказ“ да бъде изтрит като унижаващ читателите, поставяйки под съмнение тяхната интелигентност!

Въпросният „разказ“ от така наречения сборник „15 морски разказа“ не е нищо друго освен една гавра с творчеството на Виктор Юго.

— Това е откъс от книгата му „Деветдесет и трета година“, откъдето са подбрани няколко пасажа от началото на книгата, и обединени тематично, под заглавието "Корветата „Клеймор“.

П. П.

Подобни гаври с книгите на Юго не са непознати на българския читател: достатъчно е да си спомним за онова оскърбително и жалко книжле наречено „Гаврош и Козет“, където в 60-ина се опитваха да поднесат на българския ученик (когото очевидно смятаха за идиот!) съдбата на тези два герои от мащабната двутомна творба на гения — „Клетниците“.