На първите 20 реда има 15 грешки, ако редакторите ги мързи да не редактират книгите, вместо да ги оакват.
Прегледах първите 60 реда на „Каменни щитове“. Грешките не са 15, а само 3 (ТРИ). Това, макар и неприятно, все пак е допустимо. За другите „грешки“ отговорност носи АВТОРЪТ. Той е употребил със стилистична цел архаизми и диалектизми — „тонеха“, „магесник“, „отведнаж“, „пушък“, „заяк“ и др. Как смяташ, Иване, трябва ли да редактираме автора, който съвсем съзнателно е употребил точно такива думи? Ами тогава да започнем наред — още с Паисий, Каравелов и Вазов? Бая работа ще падне, да знаеш… :)
По-добре ще е, Иване, да кажеш едно „благодаря“ на хората, доброволно и безкористно отделили от личното си време, за да положат труд този български роман да бъде достъпен за всички — само на два-три клика разстояние.
Благодаря на хората, които са се постарали, не само за тази, а за всички книги в най-добрата виртуална библиотека. Не съм искал да прозвуча дребнаво и благодаря, че веднага си се отзовал на коментара.
За архаизмите съм на ясно, щом съм тръгнал да чета тази книга, значи не ми е за първи път да отварям българска литература. Издразних се на обърканите „п“-та и „н“-та, което е станало при сканирането, а бройката 15 беше образно казана в момент на афект.
Колебаех се дали да си затрая „с достойнство“ или пък да си кажа… Но нали ние тук, в „Моята библиотека“, работим като Рачко Пръдлето „сал за една чест и едно красно име“, та слушай, Иване:
Ти на 20-я ред си се възмутил от „оакания“ текст, а аз — пак там — си заскубах косите от отчаяние. Защо се хванах да сканирам 1500 страници на „висок печат“ (ако знаеш какво означава това)! Всяка трета или четвърта „в“, „н“, „и“ излизаха като „п“ и обратното, всяка втора „о“, „с“, „е“ — като скоба или нещо подобно. Това, разбира се, е мой проблем, а не на читателите. Освен това, без да съм тийнейджърка, архаичният стил на романа не ми е говорим. Налагаше се да сверявам всеки ред в компютъра с печатното издание.
И накрая искам да припомня едно правило от някогашната професионална печатарска практика, когато книгите се набираха и странираха не на компютър, а на „линотип“ и се „връзваха“ ръчно. Задължително се правеха по две корекции и една ревизия от друг коректор. И пак оставаха печатни грешки, които се описваха на едни листчета, пъхнати в книжното тяло.
В общи линии — това е!
Здравейте, прочетох трилогията и за мен това е един от най-стойностните български исторически романи. Бих я препоръчал на всеки, който се интересува от история.
Благодаря на Chitanka, който мисля че е единственият сайт в България за свободно четене на книги.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.