Посредствен разказ, посредтвени идеи. Жалко е да се види как дори в един писател фантаст има толкова коленопреклонничество и бедна фантазия. Толкова напреде в бъдещето, човечеството се е разпростряло на стотици светове, а принадлежи на император и героите използват коне, ножове и т.н. Дори да се приеме, че на земята по някаква причина са избрали да останат настрани от технологията, не е възможно човечеството да оцелее имайки същия манталитет на насилие и преклонничество пред деспоти.
Че защо пък идеите да са слаби? Има си цял жанр, в който човечеството се е отказало (къде напълно, къде не толкова) от технологията в бъдещето и се кланят на императори — нарича се „Космическо фентъзи“. Примери за него — от „Междузвездни войни“ до „Детскалкер“ сагата на Саймън Грийн. В „Дюн“ също има подобни примери. Диксън по принцип никога не е бил много силен автор, но обстановката и историята в конкретния разказ, не го правят по-слаб от останалите му.
Това че има други книги , които използват същите идеи не означава че те са убедителни или силни :). Една от ’’силните’’ черти на човека е да копира посредствеността. А че идеите са неубедителни е не заради някакъв идеализъм, който изповядвам. По скоро е заради прагматизма. Такова ниво на развитие на технологиите означава и съответното или по голямо развитие на средствата за масово итребление. Дори в сегашната епоха е толкова лесно да се самоунищожим разполагайки с например атомни бомби и бактериологично оръжие. А при такова развитие оцеляването ни би било просто абсурдно, когато в ръцете на всеки що годе нормален човек би било възможно да има много по разрушителни средства. Може да се възрази, че тогава би имало по добър контрол. Какъвто има сега ли…? Но умножено по стотици и хиляди светове …
Единствения начин за нашето оцеляване е промяна на същността ни, ако това е възможно, разбира се… А в този променен мироглед не би имало място за робски манталитет като императори например. Обратното би означавало, че все още инстинкти като преклонение пред силата и агресията ще са основни.
Разбрахме че идеите на автора не съвпадат с вашите Ayho.
На мен този разказ ми харесва приятно написан и увлекателен.
Не съм съгласен с мнението на коментатора @Ayho. Според мен авторът изобщо не се стреми да покаже как ще изглежда бъдещето и до каква степен ще се е развила човешката цивилизация. Той просто смята, че напредването на цивилизацията ще се случва неотклонно, но не и развитието на ценностите у хората. Т. е. хората нека да се развиват, но корените трябва да са най-важни и да не се забравят. Принцът, който е символ на напредъка на най-новото поколение, се учудва, че освен с коне жителите на Земята имат и гравитационни платформи, с които да се придвижват. А Кайл, символизиращ пазителят на основните човешки ценности, показва уважение към най-стария начин на придвижване.
За мен този разказ е като басня.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.