Читателски коментари от Лорд Сняг

Глупости, историите „Свидетели на времето“ са класи над това тук. Всичко е представено като някаква джунгла, няма дъблочина в характерите, а точно Никига е невероятно нереалистичен образ на ганстер-супемен-интелектуалец. Но първата част на брат, а класа в сравнение с втората хоято у суперхаотична, а имената и прякорите се повтарят. Пак има Ковач, ама Ковача не познава Ник, пак има Тоня и пр.

Историята е невероятна. В нея има всичко — хора със странни способности, любов (къде без нея), дори завършек който не е типичният блудкав хепиенд.

Да, книгата е типична героично фентъзи и какво от това?

Другите 2 книги са не по-малко интересни. С една уговорка — 2 книга е нещо като прелюдия, за събитията преди 1 книга. Може да се чете и след трета книга, и преди нея. Реално трета книаг е продължението на 1 книга, с уговорката че във втора има някои препратки към трета.

Първата книга наистина е много добра. Стилът, езикът, малките детайли… обрисуването на едно постапокалиптично бъдеще. В същото време Джан се развива, трупа нови знания, израства от малкото момиченце от Минерва. Но за мен най-якото в книгата е социопата-психар Майлоу, неговият образ изнася половината книга на гърба си. Втора книга също е доста добра, макар че лекичко отстъпва. В трета обаче авторът е дал доста назад, явно не е знаел как да свърши. В един момент се събират мноог сюжетни линии и финалът е доста неочакван.

Добре е да се оправят времената и да се вкара повече пряка реч. Просто като съвет към авторката.

И кой е казал, че един превод трябва да е едно към едно с оригинал? По този въпрос съществуват различни мнения, много хора предпочитат по-свободен превод, той често е с висока художествена стойност, а тя е от съществена значение. Ако запитате кой е най-добрият преводач на Властелина всеки ще ви каже Любо Николов, а той е правил свободен превод. Богдан Русев е превеждал буквално, някои неща са превеждани все едно с Гугъл Преводач. Същото се отнася и до Конан — преобладавощото мнение е, че свободниятт превод на Любо е с цели нива над буквалният на Елена Павлова. В един превод е много важно как е представена художествената стойност, има поезия, има идоми и пр.

NomaD, не става въпрос как е било в оригинал. Става въпрос, че име име, което масово навлязло в културата и трябва да оправяте стотици книги и филми, инак Шахразад ще дразни, дори да е правилно. Ще промените ли приказките на Вилхем Хауф, където на едно място се споменаав Шехерезада? Ще промените ли О’Хенри където се говори за новата Шехерезада? Ще промените ли Иля Илф и Евгений Петров където има Шехерезада? да не говорим колко филми бяха преведени с това име. Когато едно име навлеез в масовата култура, дори да е неправилно се използва.

Щом има и друг превод — да бяхте направил връзка и с него. Сега като кликна — хиляда и една нощ — Читанка — излиза само настоящият том

Смятам за некоректно, когато има масово наложено име като Шехеразада, да се търси различен вариант, независимо дали е правилен или не. В случая Шехерезада е име навлязло в масовото култура, има филми в които е употребенон това име, книги в които е употребено името Шехезарада (например в О’Хенри — нови приказки на Шехерезада), сега трябва да преправяме половината изкуство. Освен това ние не сме араби, та да сме длъжни да се съобразяваме с техният вариант, след като вече има масово наложен. Мисля, че далеч по-коректно е да се използва името Шехерезада с една бележка под линия, че в оригинал името е Шахразад. Друг вариант е да дадете в читанка и алтернативна версия на приказките от 1001 нощ. Припомням че в старото издание на книгата името е тъкмо Шехерезада, т.е. правилно или грешно вие не качвате книгата в оригинален виз.

Не знам кой е правил превода, но 90-те години масово Конан бе превеждан като кимериец от Любо Николов. Този термин се наложи още повече, че в миналото е имало кимерийци, даже някои учени смятат, че древните българи са от кимерийската раса. Тук го видях цимериец.