Читателски коментари от Бам Бам

В изданието от 1992 г. я има: https://chitanka.info/text/1003-zhivotyt-vselenata-i-vsichko-ostanalo

Това е изданието от 1990 г. Приложенията ги има в изданието от 2001 г., което също е качено в библиотеката. https://chitanka.info/text/29478-vlastelinyt-na-prystenite

Книгата за да се появи в „Читанка“ първо някой е направил сайта, после той и други хора са участвали в поддръжката му, трети са дарили сървърни ресурси за работа на огледалата и т.н. Всички хора тези заслужават да им се изказва благодарност при всеки удобен случай и се присъединявам към думите на morski pras, защото също дълги години се възползвам безвъзмездно от труда на екип „Читанка“.

@нт, прочетох коментара и проверих статии на английски по въпроса, тъй като за пръв път чувам подобно твърдение и ми стана интересно да разбера каква е истината. Това, което прочетох е, че става въпрос за твърдения на жълтата преса в Англия, които после се оказва, че не отговарят на истината. Не намерих нищо, което може да бъде наречено свидетелство.

Би трябвало. Един от главните герои в книгата е инспектор Катани.

Имах по-големи очаквания за тази книга, но все пак става за четене. Общо взето е средна работа, но е добра прелюдия към последната част от трилогията, където авторът е дал най-доброто от себе си.

Това определено е най-силната част от трилогията. Личи си, че авторът след всяка една книга става все по-добър. Образите са по-интересни и добре развити и има достатъчно неочаквани обрати, за да изпитва читателят удоволствие от сблъсъка с произведението.

Тъкмо прочетох книгата и като цяло ми хареса. Леко разочароващо е това, че светът на магьосническия Лондон не е много добре разработен от автора. Извън основната сюжетна линия не е обърнато особено внимание на подробностите от заобикалящия свят. Нещата напомнят доста на магическия реализъм от книгите за Хари Потър.

Поредицата за Никола Фламел е едно доста добро фентъзи. Винаги съм харесвал съчетанието между съвременен свят и високи технологии плюс магии и приказни същества. Някак си е много яко да четеш как могъщ магьосник говори по мобилния си телефон или гледа страници в интернет. :)

Много ми допадна и това, че главните герои са все исторически личности, които реално са съществували. Авторът дори е проучил биографиите им, за да изглежда тяхното присъствие в историята максимално правдоподобно. Малък недостатък е това, че случките в книгите от поредицата се развиват само в рамките на няколко дни. Не липсва динамика, но като че ли щеше да е по-добре малко да се разтеглят събитията времево. Цяло чудо е как на героите им остават сили да дишат и вървят, камо ли да се бият с разни чудовища при цялото това препускане на събитията.

Може да се каже, че като цяло това са детски книжки, които обаче могат да се харесат на всеки. Нещо като поредицата „Хари Потър“ с тази разлика, че при Майкъл Скот няма толкова ужасии.

Горещо препоръчвам на всички любители не фентъзито!

Доста ми хареса. Идеята за телефони, които превръщат хората в откачалки ми допадна, както и самото изпълнение от страна на автора. Историята е разказана по завладяващ начин, а обратите са непредвидими и до края не се знае какво ще стане. Всъщност именно финалните глави според мен са най-силната част от книгата.

Това, което не ми допадна е отвореният финал. Нищо не му струваше на Кинг да напише още едно изречение и да реши дали ще има хепиенд или обратното.

За 40 години литературна критика да бяхте научила, че след запетайка се оставя интервал. По-голяма тежест щяха да имат думите Ви, а не да изглеждат комично, както е в случая.

Хареса ми, но който очаква нещо подобно на „Играта на Ендър“ ще сбърка. Това обаче изобщо не означава, че „Говорителя на мъртвите“ е лоша книга. Напротив! Просто е по-различна книга, която също има своите достойнства и определено си заслужава човек да й отдели време.

На мен ми хареса. Никак не е лоша книгата. Има достатъчно динамика, за да не му доскучае твърде много на читателя. Многото философски отклонения явно са запазена марка на Орсън Скот Кард и просто трябва да бъдат приети от хората, които го четат. Хареса ми как намесиха китайската колония и накрая всички паралелни сюжетни линии се събраха на едно място.

Доста добра книга, но накрая остава твърде отворена. Твърде много въпроси остават без отговор и човек остава с впечатление, че трябва да има още една книга, която да запълни дупките в сюжета. Десколадорите заслужават повече внимание от страна на автора.

Разбрах, че правят филм по книгата и реших да я прочета, защото ми допадна сюжета. Доста ми хареса, а предполагам, че и филмът ще е добър. Кофти е, че в него няма да следват много стриктно книгата и ще има цели сцени, които просто ги няма в нея.

„Трилогия за мрачния елф“, е истинското начало на историята.

Настоящата поредица „Долината на мразовития вятър“ разглежда събитията след „Трилогия за мрачния елф“.

Защото е издадена твърде скоро и нарушава правилото в библиотеката да не се качват книги, издадени през последните две години.

„Шифърът на Леонардо“ е художествен роман и като такъв не претендира за документалност. Сега какво, някой трябва да се направи на още по-оригинален и да напише нещо от сорта на „Заблудите в Тримата братя и златната ябълка“ ли? Винаги са ми били много гнусни статиите, в които се обяснява защо една художествена измислица не е достоверна. Ало, Враца, вече знаем, че измислиците не са истина. Няма нужна някой да ни го доказва в дълги есета и статии.

Не само тая, а и останалите от поредицата са много добри. В България вече са издадени и трите книги. „Последната империя“, „Кладенецът на възнесението“ и „Героят на времето“.

Абе гая, в Монтана имате голяма и хубава градска библиотека. Ти изобщо провери ли там дали ги има книгите или си от онези тийнейджърки, които си мислят, че всичко трябва да им идва наготово докато седят във фотьойла? Светът не работи по тоя начин и не всичко се свежда до пари. Вземи се в ръце, щото тука съчувствие или съпричастност за мързела си няма да получиш.