Читателски коментари

Книгата е полезна, но също така на моменти (доста такива) е леко дразнеща поради факта, че автора с лека ръка тегли с двоен аршин. Описаните негативи са присъщи не на отделни личности в САЩ, ами са вкоренени в националния им манталитет. Накратко казано Джо Наваро не вижда гредата в своето око, но умело посочва сламката в чуждото. Сталин бил нарцистична личност, ама не се сети да спомене Байдън, Тръмп…, че чак до Вашингтон, колко ли от тях са различни? Цялостната политика на държавата му се базира на хищничеството, ама учудващо психолога на ФБР не вижда това.Описаните от автора психологически недъзи са характерни за болшинството от т.нар. успели личности в САЩ, като навсичко отгоре негативите в не един или два случая са пряко пренесени в продукта им (софтуер незачитащ личното пространство, автоматични инсталатори, ГМО продукти… снаряди с обеднен уран, атомната бомба). Моралния дисонанс е поразителен, но ако читателя е готов да пренебрегне това, то има какво да се вземе от книгата.

И на мен много ми хареса. Дали ще качите и някоя друга книга от поредицата?

Приятна лека книга. Повече ми хареса от първата

Искам само да кажа, че книгите от „Сплавта на закона“ са съвсем отделна поредица или по-скоро — нещо като под-поредица в сетинга на Мъглороден. Действието обаче се развива три века по-късно, цялото име на Сплавта на закона е — Мъглородоне-300 години по късно: Сплавта на закона. Според мен книги 4,5,6,7 трябва по някакъв начин да се отделят от оригиналната трилогия. Още повече, че са с други герои, в друг интервал от време, а сетинга в който се развиваше действието изглежда по съвсем друг начин

За мен стават все по-интересни книгите от този жанр.

Невероятен роман! Препрочитам го всеки 2–3 години. Дълбоко, смислено, забавно. Чист кеф.

Автора няма слаби творби, но книгите за Хиперион и тези 2 книги са най-доброто от жанра космическа опера. Задължително четиво!

Харесва ми поредицата.

Страхотна книга с много въображение! Жалко за тъпите политически коментари. Тук сме да четем книги , а не да се наричаме с имена.

П.С. Само да допълня — да има доста общо и с филма Еквибилириум. Този филм отнесе бая критики навремето, защото хората очакваха нещо в стил Матрицата, а в действителност филма имаше повече общо с „800 градуса по Фаренхайт“ — е като изключим екшъна и спец-ефектите, те вече си бяха от „Матрицата“. Ако някой харесва такъв тип филми — един от най-добрите войници на военизирано общество внезапно се обръща срещу системата — това е вашата трилогия-

Категорично не съм съгласен. Ето аз съм на 41 г. а книгата ми допада. Всъщност според мен тя не е за по-малките, а за по-възрастните. Да, дистопия е, но доста мрачна има допирни томки с Игрите на глада (най-вече втората и третата част) и Тъмна дарба — военизирано общество, което вкарва различните и социално-слабите хора в концлагери. В момента такива книги са модерни в САЩ, мога да посоча и „Брилянтните“ като пример. Конкретно в случая книгата е многопластова, ако някой разчита на бърз екшън и черно-бели герои ще остане разочарован. В трилогията са представени различни видове утопи — на Републиката, на бунтовниците, на колониите .Всяка има своите плюсове и минус. Републиката представлява военизирано общество налагащо ред чрез репресии, колониите — картел от частни компании, при които на теория хората имат повече човешки права, но бедните са аут. Основните герои — Дей и Джун — не са едностранчиво направени. Те са 15–16 годишни тийнове, които се лутат в търсене на правилното решение. В трилогията има правдиви образи като Томас, който действа „по устав“, винаги спазва правилата и е безрезервно лоялен към системата, дори тя да е „счупена“. В третата част има доста сложен образ на Андън, който се разкъсва между обичта към баща си, желанието да съхрани нацията и желанието да прави нещата по правилния начин.

В трилогията има доста интриги и удари под кръста, а финалът хич не е с хепиенд, или поне не с типичен такъв. Всъщност Дей губи почти всичко, а и Джун е със сериозни душевни травми. Ако човек харесва дистопии или по-мрачен тип литература препоръчвам трилогията, но ако се надявате на леко четиво — по-добре не припарвайте до него.

Много интересен сюжет. И, както в началото на книгата е написал Балдачи, ще се похваля — не разкрих убиеца, но хванах „схемата“ още с идентифицирането на трупа.

Доста хубава дистопия, но определено не е за всеки. Героите живея във военизирано общество, което мачка социално слабите и различните. С течение на времето става ясно, че не съществува идеална система. При Колониите всичко зависи от това дали имаш пари, иначе си аут. При Републиката — дали спазваш правилата. Ако не ги спазваш си аут. При бунтовниците има определени хора като Рейзър, които искат да използват бунта за лична облага. Идеално общество няма, но всеки си намира „ниша“. Хора като Томас, които е избрал безусловно да следва правилата и е стопроцентово предан на системата, са правдиви, колкото и да е неприятно. По същия начин в трилогията „Червен изгрев“, героят се раздели с Рок, защото той вярваше в системата и правилата, които тя създава.. Тук героите са 15–16 годишни тийнове, те нямат изграден светоглед и ценности, лутат се в търсене на своята „истина“. За разлика от много други подобни книги тук няма типичния холивудски хепиенд. (донякъде книгата напомня на Игрите на глада — по-конкретно втората и третата част) Дей губи майка си, брат си, другият му брат ослепява, накрая развива амнезия. Джун трябва да се прости с любимия, а също и с илюзиите си. Книгата е мрачна и пълна с интриги, вероятно няма да се хареса на много хора. Тя провокира да мислите различно, а не е леко четиво.

Категорично не съм съгласен. Трилогията т е доста хубава, но е сложен и многопластов. Някой който е свикнал с черно-бял екшън няма да го разбере. Има известни прилики с Игрите на глада на Сюзън Колинс и Тъмна дарба на Александра Бракен. Постапокалиптично общество, в което различните биват изпращани в концлагери от едно военизирано общество. Да, има и разлики тук повече неща са съсредоточени върху политиката. Показано е ясно, че няма идеално общество -Електорът и републиката, колониите, патриотите — всички те имат недостатъци. Джун и Дей са тийнове, в търсене на „правилния път“ се лутат. Герои като Томас макар и представени от страната на лошите са правдиви образи. Има хора, за които правилата и следването на системата са най-важни. Трилогията е многопластова, не представя нещата черно-бели и е хубава, но не е за всеки.

Г-н льо Карре не е това което беше.

Много ми се иска да прочета и другите книги от поредицата. Качените тук са страхотни!

Завладяваща и интересна поредица, действаща като наркотик с всяка страница. Живееш с героите и реалността им и искаш още, и още от всичко това.

Единствената забележка е дразнещото повторение на историята във всяка следваща книга от поредицата.

Ако човек се абстрахира от патриотарския апломб и не се подразни извънредно много, или пък не се разкикоти неистово на глупотевини и лозунги от сорта на" Академията на флота е по- страхотно място за обучение от университетите на Бръшляновата лига" и " завършилите Военноморската академия са най- великите на света"( нагледали сме се на простотиите им през годините, нали невероятните възпитаници на Американските военни академии се гаврят със света през последните десетилетия…) , то книгата си е направо възхитителна: за оцеляването на връзката и чувствата в семейства, в които единият партньор е принуден да отсъства продължително- все едно дали е военен, дали е планински водач или търговски пътник, постоянно в командировка, а другия се оправя с всекидневието

Страхотна книга! Много се радвам, че открих този автор!

Не съм чел книга от този автор за която да напиша — не ми харесва. Благодаря на екипа за предоставената книга.

Наистина интересна, както и останалите от поредицата. Всъщност, още в началото се досетих кой е убиецът, но по едно време се чудех как Ив ще го закове.