Четвъртата маймуна от Джонатан Баркър
Почти всички психопати-убийци имат проблемно детство. Това не оправдава престъпленията им. Брутално, зловещо, потресаващо…
Летният рицар от Джим Бъчър
Всяка следваща книга е по-интересна и завладяваща от предишната. Има ли някакъв шанс за фен превод на следващата? Видях, че са издадени само 4 книги от поредицата.
Разбивач на сърца от Джули Гарууд
Бях попаднала на книгата „Списък с убийства“ и многоми хареса. След това видях, че е част от поредица и прочетох „Разбивача на сърца“.
Не ми беше особено интересна, защото истроиите са доста идентични, залавянето на грешния убиец е същото, както и ролята между главните герои (жертва — бодигард).
Беше добре, но просто твърде еднакво с предната книга, която бях чела.
Играчът на играчите от Иън Банкс
Така и не успях да определя „Културата“ утопия или антиутопия е на човешкото галактическо общество. Че „Империята“ е жестоко и извратено творение на пирамидална извратена политическа система, която трябва да бъде унищожена е ясно, но алтернатива ли е лицето на " Културата", където изкуствените интелекти контролират изцяло материалната обезпеченост на галактическото човечество, и като последица, като естествена стъпка, чрез въвеждане на определени психологически стимули моделират поведението на дадена личност. Изобщо остава ли поле за изява на някаква свободна воля и творческа иновация на индивидуално ниво? Изобщо, не са ли хората превърнати в мравки разположени в изкуствен мравуняк наглеждан от изкуствен интелект?
Убийствено просто от Питър Джеймс
Много хубава книга!
Горчиво небе от Нора Робъртс
Интересна като замисъл, но ми липсваше дълбочина. Особено в затоплянето на отношенията между сестрите. Диалозите им бяха малко и твърде кратки, за сметка на това се обясняваше надълго и нашироко изкормването на животни… За толкова нахакана мацка като Тес, твърде бързо сви перките и прие постното предложение за брак. В известен смисъл съм малко разочарована от претупването накрая.
Преместването на Марс от Грег Беър
Полифоничен, многостранен, разнороден, изобилно идеен Беър. Еволюционни трансхуманнистични идеи, социално футуристични теории, луди физически хипотези за поликвантови състояния на всемира, изобщо идеи, които могат само да се вземат и преповторят от други автори в 10,15 книги, примерно в стил сапунена космическа опера, както прави Peter F. Hamilton или дори Дейвид Брин. Автори като Беър изглежда изчерпват този жанр, всичко след тях изглежда като претоплена гозба. Жалко е да няма коментари, за неговите книги, които ще се четат и след скорошната кончина на автора преди по малко от година.
Небе и земя от Нора Робъртс
хубава книга. добро продължение на първата
Сенчести души от Л. Дж. Смит
Не знам защо продължавам да чета тази поредица — всяка следваща книга става по-зле.
Откровения от Барбара Делински
Самата история не е кой знае какво, но е разказана перфектно, майсторски. Романът е като изваяно произведение на изкуството. Никакво празнословие, никакви излишни подробности, които иначе са характерни за тази писателка, Тук стилът е съвършен, което ме навежда на мисълта, че редакторът, с когото е работила, е бил голям професионалист. Беше удоволствие да го чета.
Танц във въздуха от Нора Робъртс
интересна и завладяваща книга
Обичам те мъртъв от Питър Джеймс
Прекрасна книга!
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Започнах я , на двадесетата страница я оставих, не е мой тип
Момичетата от хотел „Барбизон“ от Фиона Дейвис
Много ми харесаха и двете книги на авторката. По принцип харесвам подобни истории с тайни от миналото и отзвук в настоящето като „Дъщерята на пчеларя“, „Забравената шивачка“ и д-р. А историята за хотел „Барбизон“ е разказана много увлекателно, както и историята за наследницата на Дакота билдинг
Обречена планета от Л. Рон Хабърд
Прочетох 5те книги. Чаках другите 30 години !!!! Браво.Ура, Най-накрая!!
Свечеряване от Л. Дж. Смит
Странна книга, вече прекалено изчанчена за моя вкус. Предишните от поредицата като че ли бяха по-смислени, но в тази всичко е супер объркано.
Легендата от Мари Лу
Загуба на време, обаче интересното е че преди повече от 10 г. Има прилика с днешната действителност.
Бягството от Барбара Делински
В първата половина на романа надълго и нашироко се навлиза в преживяванията на жената, която се опитва да намери себе си и да подобри живота си. Което поне на мене ми беше интересно. Но после, нещо което е типично за стила й, авторката се отплесна по криминален случай с множество досадни подробности. Е, може би на някои читатели ще допадне. Просто нейните романи винаги имат няколко сюжетни линии, което на момонти е изнервящо, защото човек се потапя в едната история и изведнъж го запращат в някаква друга посока…Както и да е. Романът е добър, макар и твърде дълъг заради излишни подробности.
Скалата от Михаил Лермонтов
Ночевала тучка золотая у груди утеса великана… Прекрасна поезия на Лермонтов.
Много хубава книга
Читателски коментари