Читателски коментари

Дори да има някакви достойнства този роман, брутално циничния език на един от персонажите просто ги обезценява. На моменти е отвратително.

книгата е доста тежка. малко ме натоварва

Книгата въобще не ми хареса. Главната героиня се описва като много интелигентна, но действията й са като на 10 годишна. Останалите персонажи не са по-добре представени. В допълнение се разочаровах от повърхностните, слаби диалози. Други книги от авторката съм чела с удоволствие, тази не препоръчвам.

Шедьовърът на един велик писател. На първо четене се откроява описанието на развитието на тоталитарния модел, погледнато по дълбоко се вижда много повече. Лично за себе си тази книга я слагам в профил „задължителна литература“.

Много готина история! Толкова интересни и неочаквани обрати, които те държат в напрежение през цялото време.

аз съм на 41 и намирам трилогията за добра. За пубери са добри други книги, които са доста по-черно бели, тук имаме непрестанно надграждане на образа на Катнис, а накрая има и политика. Освен това тя разбира колко е жестока една революция и колко мръсна — политиката.

Трилогията е доста хубава, защото е многопластова. Началото започва лесно — един самотен боец участва в абсурдна игра с цел да победи. Постепенно нещата обаче стават по-сложи (донякъде може да се съпоставят с трилогията „Червен изгрев“). Започват интритги, предателства, бунт…. Катнис разбира че живее в един доста по-сив свят. От едната страна има диктатор който налага ред, с помощтта на интриги, убийства, а ако стане нужда — и репресия. От друга страна има явни терористи, предвождани от Коен, за които не е важно през колко жертви ще минат. Основната цел отново е властта, това е битка между два мутренски клана. Дълго време Катнис не може да схване основни неща — тя трябва или да поеме командването (и отговорността за убитите) или да изпълнява заповедите на висшестоящите. Героичните изпълнения си имат висока цена — живота на много хора, които го играят „поддръжка“. Също така тя гледа през черно-бяла призма, където президентът Сноу е дежурният лош. Не проумява, че проблемът не е в Сноу, а в системата, че той е само едно лице, и че ако не е Сноу ще е някой друг. Самата система е дефектна, тя не позволява демокрация, защото при едно демократично федерално управление лесно би се стигнало да анархия. Алтернативата е диктатура.

Честно казано в третата част ако съм бунтовник бих искал да имам Гейл за командир, а Пийта — за приятел. Катнис е твърде неориентирана, но не бива да забравяме, че тя е твърде млада и изведнъж е натоварена с ужасна отговорност. Като цяло книгата е хубава, но епилогът ми стои не на място. Според мен нормалната ситуация след убийството на Сноу и Коен (или беше Коин?) едновременно е гражданска война….Но разбирам защо авторката е избрала хепи енд, таргетът ѝ нямаше да понесе трагичен завършек.

Като цяло — доста смислена трилогия, тук -там е пресолена манджата, но я препоръчвам. С уговорката че книгите не са за деца изискват сериозен размисъл. Препоръчвам също трилогиите Червен изгрев на Пиърс Браун и Живият хаос на Патрик Нес, особено третата част — чудовищата на войната.

П.С. Само да кажа че препоръчвам и трилогията „Не пускай ножа“ на Патрик Нес. И там — в третата част — е застъпен същия проблем — имате диктатор (мъж), налагащ ред, чрез репресии и терористи, предвождани от жена, които се стремят към властта, заради самата власт без значение от цената.И там тази която е главната героиня се превръща в проблем за шефката на терористите, защото не е послушна, а е твърде известна.

Този тип книги изискват да се види света отвъд черно-белите краски.

Трилогията е доста хубава, защото е многопластова. Началото започва лесно — един самотен боец участва в абсурдна игра с цел да победи. Постепенно нещата обаче стават по-сложи (донякъде може да се съпоставят с трилогията „Червен изгрев“). Започват интритги, предателства, бунт…. Катнис разбира че живее в един доста по-сив свят. От едната страна има диктатор който налага ред, с помощтта на интриги, убийства, а ако стане нужда — и репресия. От друга страна има явни терористи, предвождани от Коен, за които не е важно през колко жертви ще минат. Основната цел отново е властта, това е битка между два мутренски клана. Дълго време Катнис не може да схване основни неща — тя трябва или да поеме командването (и отговорността за убитите) или да изпълнява заповедите на висшестоящите. Героичните изпълнения си имат висока цена — живота на много хора, които го играят „поддръжка“. Също така тя гледа през черно-бяла призма, където президентът Сноу е дежурният лош. Не проумява, че проблемът не е в Сноу, а в системата, че той е само едно лице, и че ако не е Сноу ще е някой друг. Самата система е дефектна, тя не позволява демокрация, защото при едно демократично федерално управление лесно би се стигнало да анархия. Алтернативата е диктатура.

Честно казано в третата част ако съм бунтовник бих искал да имам Гейл за командир, а Пийта — за приятел. Катнис е твърде неориентирана, но не бива да забравяме, че тя е твърде млада и изведнъж е натоварена с ужасна отговорност. Като цяло книгата е хубава, но епилогът ми стои не на място. Според мен нормалната ситуация след убийството на Сноу и Коен (или беше Коин?) едновременно е гражданска война….Но разбирам защо авторката е избрала хепи енд, таргетът ѝ нямаше да понесе трагичен завършек.

Като цяло — доста смислена трилогия, тук -там е пресолена манджата, но я препоръчвам. С уговорката че книгите не са за деца изискват сериозен размисъл.

Много добър коментар.

Виктор Суворов е литературният псевдоним на Влади́мир Богда́нович Резу́н — съветски офицер-разузнавач, дисидент. През 1978 г. емигрира във Великобритания и става известен писател. Издава книги на автобиографична тематика, ревизионистка история, за организацията на съветската армия и разузнаване. Единствената му стойностна книга според мен е „Аквариумът“ в която разказва как се подготвят разведките на ГРУ /военното разузнаване/ за работа извън СССР. Моето отношение към предателите, а той е такъв, независимо от подбудите по които са го извършили е смъртна присъда. Може да има много несъгласни с мен. Това е моето разбиране.

Много вярно! Как ще учиш другите как да живеят,след като

собствените ти поданици се избиват да напуснат държавата

си? Значи животът и правилата които им налагаш не стават!

И като как ще искаш да ги налагаш на целия свят? Собстве

ната ти държава тъне в глад,мизерия и пиянство и ти искаш

да въведеш тези „достойни“ за пример качества в колкото се

може повече територии и народ! Ама че безпримерен героизъм!

Достоен за подражание!

книгата е много интересна. краят е малко постен, но е неочакван и всъщност ми хареса

Доста под нивото на Нора Робъртс, но не е и твърде елементарно.

Леко и приятно четиво. Образно разбираемо е описано времето между двете световни. Но някак е дразнещо натъртването на „дебелака“. Дали чопли кварталния живот в предградието „Елисмиър Роуд“, или кара към Пъдли, то все се натъртва на дебелака, все едно това основно характеризира човека, и най-вече някогашния англичанин.

Хубава книга, малко глупави главни герои. С тия тайни…

Увлекателно! Човек се замисля-а може и да е било точно така!

Е,не съвсем точно,но главната идея нищо чудно и да е почерпена от

историческата реалност.

Много ми хареса книгата, макар че към края главният герой започна да ми става леко антипатичен. Авторката споменава, че книгата ще има продължение. Има ли наистина такова?

Кратко и сладко, състоящо се от два персонажа. Всички останали са съвсем бегло загатнати, дори и отрицателния герой.

Айдеее, историята я пренаписахме както ни скимне! Едно на ръка тъпотиите с българските царе и битките за Балканите; глупотевините с Месемврия или на български Несебър, да не се изненадваме на отглеждането на рози за розово масло в Одрин и тям подобни дивотии, НО цялата история на главните герои е оплескана: майката на Теодора Кантакузина не е никаква Зоя, ами Ирина Асенина( внучка на Иван Асен !!!), тя е пета съпруга на Орхан!, синът и Халил е екзекутиран от брат си Мурат !, за когото Теодора никога не се е омъжвала. Тамара пък е била вдовица при брака си с Мурад и гробницата и в Бурса още я има Но еротичните представи на авторката са над всичко, очевидно