Прекрасен разказ!Такива произведения трябва да се четат от младите хора и да се научат, че няма нищо по ценно в живота от любовта между близките хора.
Преди живота ни бе по спокоен и имахме семейства, в които си казвахме и споделяхме всичко. Беше естествено да ни гледат баби и дядовци, те да ни разказват приказки, а после ни поемаха родителите и винаги ни помагаха. Да имаш брат и сестра е нещо много хубаво. За съжаление днешната модерна епоха ни лиши от простите и малки неща. все повече работата е на първо място, парите ни обсебват, мислим непрекъснато за вещи, а съвсем не се сещаме че трябва да споделим мигове и с любимите си хора от семейството. Сега дори сме разпръснати и по целия свят и това общуване по телефони и компютри ни лишава от топлина и близост. Осъзнаваме се единствено ,когато окончателно загубим близките си, сърцето ни тогава се раздира от болка, скърбим и сдържаме чувствата си и се чувстваме много виновни. Самозаблуждаваме се, когато вечер преди да заспим молим Бог за прошка, а на сутринта сме отново едни машинки с навити прижинки, които потеглят в пустото и сиво, безнадежно ежедневие.
Много се отчуждихме един от друг в собствените си семейства. Затваряме се, пазим си някакво измислено статукво, липсват ни вярата, приятелството. Този разказ ще го пазя в душата си и тайно ще го посветя на моя брат, който го изгубих, без да мога с нищо да му помогна! Моля Господ да ми прости!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.