Читателски коментари

Това произведение просто е класика. Не знам дали е поставяно някъде, но срам за българските режисьори ако се постави някъде в чужбина. Такъв смях не бях се смяла от много отдавна. Видях и информация за автора в гугъл — явно в чужбин а епризнат а в България се хвалят взаимно посветени в рязането на баницата. Ако някой го познава да му изпрати специални поздрави от Сияна Белова. Живея в Швейцари я и се занимавам с музикална критика. Дай Бог повече такива писатели от България.

Прочетох текста, и останах с „гаден вкус в устата“…Явно не съм дорасъл за такъв тип литература, и тя е отвъд моите възможности за разбиране. Не препоръчвам никому да чете това…нещо, но ваше право е да не вярвате на преценката ми.

Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. Книгата не е лоша, но в нея се говори за истини, които всеки човек преминал пубертета е нормално да е осъзнал. Един зрял човек не може да се впечатли така силно от фактите, за които става въпрос в произведението, тъй като вече ги е преживял по свой уникален начин и знае, а не се главозамайва от написаното. Няма нищо специално, освен, че действително е доста леко четиво, което всъщност се дължи на елементарните заключения, изводи и повторения. Книга-приказка, която трябва да бъде прочетена от всяко дете, така както приказките на Андерсен и много други. Нищо ново на белия свят.

Не знам защо, хора които са чели някоя книга и са написали коментар, не я оценяват по шестобалната система. Лично моето мнение е, че десетобалната система е много по-точна, но както и да е.

От доста време срещам книгите на Дан Милман, но чак като прочетох коментара на Петя, изтеглих и прочетох с безкраен интерес ,, Пътуванията на Сократ’’. Останалите две книги за мирния войн са продължение на тази. Веднага започвам да чета следващите му книги, защото със сигурност са също толкова интересни. За книгата може да се каже много, но пак няма да е достатъчно, затова е най-добре да се прочете. Книги като тази трудно се забравят. Благодаря ви за нея!

Това са пълни глупости, просто автора е умел и много смел разказвач. Чел съм доста книги, но като автор Ролинс е неворятен и умел разказвач. Всеки има право на мнение а моето е че и пъврите му романи са страхотни а любимия ми е Амазония.

Така, че смело който има време нека да чете автора е номер едно. А че има прилика с Дан Браун, то и много други автори пишат по този начин. Все пак Ролинс пише по от рано от Браун.

Е, току-що завърших книгата и вече мога да дам своята оценка!

Общи впечатления: Продължавам да защитавам тезата, че Дан Браун е „майстор“ на събирането и систематизирането на информация — исторически факти, културогични препратки, интересното преплитане на думички с различна семантика, разположени в различни символни полета и с различна смислова конотация.

Несъмнен е и таланта на Браун да създава и „обрисува“ злодеи — от фанатик-албинос през пристрастен към секса наемен убиец до татуиран „бивш“ наркоман, който смята себе си за произведение на изкуството и вярва, че е жертвен агнец. Не знам защо, но образът на Малах от „Символът“ през цялото ме караше да си мисля за изрисуваното тяло на Ралф Файнс в „Червеният дракон“ :-)

И на мен ми дойде в повечко възхваляването на иначе „младата“ американска история и американските паметници на културата", защото САЩ си остава „сбирнщайна на света“. Но все пак предишните пъти Дан Браун ни осигури билет до Европа, сега дойде ред и на презокеански полет до САЩ. Наистина на моменти проблесна „ясната цел да задоволи комплекса на неинтелигентната част от американското общество от липсата на собствена културна традиция“(цитирам колегата-читател gost), но дори и целта да е била чисто комерсиална — аз гласувам с две ръце. Хайде, направете го Вие!

За книгата: книгата се чете бързо в началото, но в края сюжетът става тромав, започва адски да ти доскучава. И друг път се е случвало Браун да не усети къде трябва да спре и историята да има няколко развръзки. Но тук Браун попрекали и не усети къде наистина да сложи думичката „финал“. Предвидим сюжет, Супермен отново се явява архетип на Лангдън, г-ца Соломон е богата, умна, слаба…. хепиенд в стила на американския екшън. За разлика от „Шифърът“ тази книга би била по-сполучлива, ако й се направи екранизация.

За мен това е най-слабата книга на Дан Браун, събирателен образ на предишните, само дето имената на героите и мястото на действието са други!

А, че Браун „просвещава“, кара ни да се ровим из нета и провокира да си размърдаме сивото вещество — спор няма!

Преводът на Саркис е култов почти колкото самата книга. Годрея се, че е мой учител от университета. Respect!

страхотно толкова реално!

Уникална е.

Добра книжка. На мен ми хареса. Познатия стил от поредицата.

Добра е книжката.

Здравейте! На първо място искам да изкажа радостта си, че все още се намират хора, които четат, макар й в интернет пространството. Вярвам, че „мишката все още не е изяла книжката“, но е на път…

На второ място — хубаво е, че все още се чете и това предизвиква дебати, което значи че все още има „свобода на словото“ и всеки може да изкаже собственото си мнение.

На трето място — прави ми лошо впечатление масовата неграмотност, която „върлува“ и за това ще подкрепя колегата „читател“, отправяйки апел към Вас: „Моля, спазвайте елементарните граматични правила“!

Що се отнася до Дан Браун и неговите произведения- първо прочетох „Шифърът на Леонардо“, защото беше модерна в онзи момент книга. Беше ми интересна.

Продължих с „Цифрова крепост“ — останах приятно изненадана, че символиката и древните братства са примесени с „глобалното общуване“, масовата комуникация и в частност интернет комуникацията.

„Шестото клеймо“ ме държа в напрежение през цялото време и въпреки че в голяма степен ми напомни за „Шифърът“ книгата предизвика у мен голям интерес към масонството и отново ме накара да „мечтая“ за Ватикана, Рим, Италия.

Преди малко започнах „Изгубеният символ“ — още на третия ред се „сблъсках“ със злодей в лицето на татуирания Малах, след това Лангдън отново е представен като суперерудиран професор по символика, който сутрин преплува по пет дължини в университетския басейн, сетне се появи нова г-ца Вентреска, по-нататък отново срещнах един „символ“ — любимият на Лангдън часовник с Мики Маус. А съм едва в началото…

Твърдо съм решена обаче да зъвърша книгата, макар й на мен да ми се струва, че Дан Браун ако не новият Майкъл Крайтън е поне новият Джон Гришъм, на когото в един хубав момент просто престанах да чета творенията.

Дан Браун е комерсиален автор, но аз му свалям шапка, защото за мен призведенията му са „колосален труд“ — не е лесно да се събере такава артилерия от информация — история, култура,философия, символика. А още по-трудно е този набор информация да се ситематизира и да се вмести в интересн сюжет с кулминация и развръзка и същевремнно да е издържано в стила на холивудския трилър.

Благодаря, ако сте имали нервите да изчетете коментара ми!

Определено ми хареса, доста се посмях накрая.

Не си истнски българин ако не си чел Талев! Романите му са велики!

Интересна е! Въпреки че някои неща се повтарят! След нея гледаш на света с други очи!

Книгата е уникална и заслужава да бъде прочетена .Искрено се забавлявах с нея ,защото е примесена и с доза хумор.

Историятя е уникална ,заслужава да бъде прочетена.Джоана Линдзи е уникална.

Нищо особено

Страхотна книга. Оказва се, че и доста достоверна. Тези дни па телевизията имаше интервю с един руске очен хирург, който разказа за посещението си в Титетските пещери по същия начин като Хелсинг.

Прочетете и другите му книги, заслужава си.

Джак и Клайв си ги бива както винаги :)