Читателски коментари

Нежен бунт от Джоана Линдзи

ava (18 ноември 2010 в 12:00)

Цялата поредица е страхотна, има много забавни моменти.

Обичам те от Стела Колева


Навремето съм се объркал, докато съм добавял стиховете от тази страница: http://cron.scriptmania.com/favorite_links.html

Бихте ли посочили автора на всяко стихотворение оттам? В момента разглеждам страницата, но не мога да се ориентирам кое стихотворение от кого е.

През марта на Чепино от Алеко Константинов

Vyara (17 ноември 2010 в 23:30)

Алеко е просто велик, след 113 години и все така актуален.

Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни


Прочетох „Хиляда сияйни слънца“! Нямам думи, с които да изразя това, което почувствах.! Тази книга ме накара да се замисля за много неща от действителността, за които досега не бях. Този писател заслужава Нобелова награда.! Уникална, разтърсваща, „книга за човека“. Прочетете я- няма да съжалявате, даже ще благодарите….

Шогун от Джеймс Клавел

Ники (17 ноември 2010 в 21:58)

„Просто помисли много, много пъти преди да дадеш оценка“

Сватбата на Беки Б. от Софи Кинсела


Привет от мен!Аз съм съвсем нова(току що се регистрирах),но благодарение на Вас съм прочела изключително интересни книги.Стана ми навик да чета първо Вашите читателски мнения.Досега не сте ме подвели.Благодаря Ви книгомани!

Шогун от Джеймс Клавел

Charly (17 ноември 2010 в 20:58)

Ники m, седя и ти се чудя. Обобщаваш, опростяваш и лепиш един черно-бял етикет на всичко. Този е добър, този — лош, този става, този — не. Отсъждаш с абсолютизма на върховния арбитър, на когото са известни всички детайли. Същевременно ми повтаряш мисълта на Сократ. И аз се чудя дали си се замислял малко по-дълбоко какво е искал да каже. Той е знаел, че нещата стават толкова по-сложни, колкото по-надълбоко се вглеждаме в тях. Влияние върху преценката кое е добро и кое зло оказват все повече факти, които не знаем, ето защо двуполюсният начин на категоризация е все по-неприложим. Това е, с което умните трябва да се съобразяват, а прибързаните пропускат. Нещото, което ти обяснявам от не знам колко време, е, че не знаеш всичко за религиите и вярващите, за да даваш обобщени оценки.

Да, съгласен съм, че има догматици и лицемери, но както ти повтарям има и добри хора, които не следват сляпо догмата, а по начин, който е полезен на тях и, подчертавам, останалите. Ето защо не мисля, че трябва толкова лесно да наричаш напълно непознати, както ти дойде.

Просто помисли много, много пъти преди да дадеш оценка, с която ще засегнеш непознати ти хора.

Ники fm, съжалявам, че не се изразих достатъчно ясно, но не мисля, че имаш причини да се засягаш. Използвах „непочтено“, доколкото ти беше такава, като не изяснявайки позицията си, събуди любопитството ми и го остави да ме гложди. :)

Въздушна клопка от Майкъл Крайтън

haukka (17 ноември 2010 в 20:39)

Книгата е интересна, особено ако се интересувате от авиация. На места става скучно, тъй като авторът е събрал кратък период от време в голям обем.

Мемоарите на една гейша от Артър Голдън

Анастасия Карнаух (17 ноември 2010 в 15:30)

Невероятна книга!

Вълшебна е просто!

Обичам те от Стела Колева

Марио Кроненберг (17 ноември 2010 в 01:49)

Това стихотворение не му е тук мястото — то е написано от Стела за мен през 2004 :)

Равнините на Абраам от Джеймс Оливър Кърууд

Антон Петров (16 ноември 2010 в 17:03)

Това е една просто вълшебна книга. Има всичко за всеки в нея, макар че не е обемиста. Който я прочете неминуемо ще изпита желанието да го направи отново. Бих желал моят син да е като Джимс.

Алхимикът от Паулу Коелю

Мартин (16 ноември 2010 в 16:34)

Напротив, изобщо даже не се изискват големи мисловни напъни, за да се разбере смисълът. Много плоско четиво. Много жалко, ако наистина както казва анонимното момиче, има хора и то немалко, които не са осъзнали истинското полсание и истинската мъдрост. Не е толкова сложно мило момиче, напротив! Действително слабата образованост вече сериозно изпъква.

Гатор от Робърт Сойер

intelekt (16 ноември 2010 в 14:38), оценка: 5 от 6

Много интересен разказ, но това: „Начинът, по който историята на живота наистина бе трябвало се развие.“, ми идва в повече :)

Фалшивият годеник от Дебора Райли

Дес (16 ноември 2010 в 13:12)

С удоволствие я прочетох тази книга! Толкова лека и забавна. Препоръчвам.

Шогун от Джеймс Клавел

Ники (15 ноември 2010 в 23:21)

Чарли, непременно искам да споделя с теб най-новото ми откритие:

РЕЛИГИИТЕ СА НАЙ-ОТВРАТИТЕЛНОТО И УНИЩОЖИТЕЛНОТО НЕЩО СЪЗДАВАНО ОТ ХОРАТА, НЯКОГА. ТОЧКА.

Цели човешки животи отиват на вятъра, безвъзвратно и невъзвратимо. Религиите са и най-жестокото нещо, най-безмилостното създавано някога. И всичкото това много добре прикрито зад някакви светли идеали, цели, непроверени правила и най-вече — празни и лъжливи обещания (1500% при това, минимум!). :-)

Така наречените „духовни практики“, които намесват или се забъркват с Най-Големият по какъвто и да е било повод или начин, са не по-добри.

Ще ти кажа нещо Чарли. Ако аз съм на мястото на Големият. И ми цъфне някой, естественно вече обладан и дълбоко религиозен при това (тея двете вървят неизменно ръка за ръка), директно ще го препратя към този, който му ги е обещавал (каквото и да му е обещавано), той или те да се погрижат! Аз лично на никой, лично НИЩО не съм обещавал! Мда. Така ми изглежда, с моят малък мозък, че е! :-)

А Клавел, в Шогун казва точно това, в първите 100 страници някъде беше. „Накрая Господ излиза виновен за всичко, така или иначе“. Щото Му се молим, непременоно, да Вземе НАШАТА СТРАНА. Нещо от сорта. Написано е черно на бяло в книгата. Толкова за религиите. Достатъчно е мисля.

За 2/3 трети, дето те боли много явно. Даже бях скромен. А и не е необходимо да мина през всички хора по света, нито да си загубя живота проверявайки така ли е, не е ли така. Забелязал съм, че в малко над 3/4 от случаите (т.е. малко над 75%) преценката ми е безпогрешна, така че спокоймо можеш да ми се довериш.

Шогун от Джеймс Клавел

Ники (15 ноември 2010 в 22:54)

Ники, аз искам да кажа само че не съм спорил. Никога. Само съм се защитавал от Чарли.

Чарли не изглежда да е глупав. Напротив. Обаче се обърква. Знае много, но не е видял (все още), че колкото повече знаеш, толкова повече имаш да учиш. От тук се вижда и моментната фаза на неговото развитие.

Както обобжават да казват футболистите, абсолюно всеки път когато застанат пред камерата, по какъвто и да е било повод: „Пак казвам…“ (този път обаче наистина се налага да го повторя) Сократ не случайно е споделил, че колкото повече научава, толкова по-малко вижда че знае в същност. :-)

Обожавам Шогун. Всяка година го чета по един път. Не съм от най-умните индивиди и много полезни неща ги забравям, та за това.

Иначе не разбирам защо съществува литературна критика изобщо. Хитри и много мързеливи хора са практикуващите тази професия, иначе напълно ненужна за обществото, според мен.

Каквото автора иска да каже — просто го написва и това е всичко. За това не съм спорил и не смятам да споря. Господин Клавел е написал всичко каквото е имал да казва :-)

Границата Мохо от Линкълн Чайлд

CyberOto (15 ноември 2010 в 14:18), оценка: 6 от 6

Много добра книга!

Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни

Станислава (15 ноември 2010 в 13:37), оценка: 6 от 6

„За теб и хиляда пъти!“ Невероятна книга !!!

Изгубеният символ от Дан Браун

gost (15 ноември 2010 в 11:27)

Кухар, Ницше развива теорията и то преди повече от век. Още един, който го прави, но в популярната литература, е Хайнлайн в „Странник в странна страна“ преди 50 години.

Колкото до ноетиката, до момента животът ми не се е повлиял от нея по никакъв начин, но ще се заинтересувам, когато се постигнат доказуеми теории. Доказателствата и теориите поотделно не ме вдъхновяват, а известяването на света за една начеваща наука не вдига качеството на романа.

ПП: Грешката е факт — извинявам се публично! Но и на теб ще задам въпроса: „Какви са юридическите основания на ЦРУ да провежда разследване на американски гражданин на американска територия, без да има повдигнато обвинение освен че желае да се възползва от правото на свобода на словото? И как са се сдобили с прословутия запис?“. Те въпросите са два, но се надявам и за това да ме извиниш! :)

Изгубеният символ от Дан Браун

кухар (14 ноември 2010 в 23:47)

Пич, поне не се излагай да пишеш! Само като видях, че си го кръстил „Ламбдън“ ми стана ясно колко ти е умствения багаж. :D

Книгата според моето скромно мнение е уникална с развиване на теорията, че човек е истинският бог. А колко от вас досега бяха чували за науката ноетика?