Читателски коментари

Тази книга родителите ми навремето ми забраниха да чета,защото решиха.че на 12 г. ми е още рано.Аз я прочетох тайно разбира се и после пак и пак и пак ще я прочета когата ме стегне шапката и на вас искрено я препоръчвам винаги когато решите,че лудницата около вас е непоносима вече или пък просто така :-))))

Прочетох предишните коментари,прочетох и книгата и наистина не разбирам,за каква религия и въобще каква смислена идея намирате тук.С цялото ми уважение към вкусовете на другите не намирам нищо заслужаващо си в тази книга.

Много красива книга,опияняваща по френски с интересен образ на разказвача,а именно бутилка старо вино.Хареса ми.

Много увлекателно четиво! Определено препоръчвам. През цялото време ме държеше под напрежение, а това са си цели 700 страници :)

След прочитането на книката мога да кажа, че съм възхитен. До сега не се бях замислял коя е любимата ми книга. Сега вече мога да кажа, че това е

„МЕЙДЕЙ“. Наистина приковава читателя до последната страница.

Не бих казал, че превода на книгата е много добър, аз лично се

занимавам с авиация, но стила, в който е написана е великолепен.

БЛАГОДАРЯ НА ЧИТАНКА за великолепното произведение.

Вдъхновяващата идея, която носи в себе си тази новела, я нарежда за мен редом до „Бариерата“. Движението, което човек прави, за да достигне целта, е по-важно дори и от самата цел.

Първото ми запознаване с Павел Вежинов беше именно повестта „Бариерата“. Прекрасна! От там започнах да поглъщам всяка повест и разказ, написани от него с нестихващ интерес и любопитство. Наистина се чете на един дъх.

„Бариерата“ отключва много размисли още докато я четеш. А когато вече си прочел повестта, затваряш книгата с тъга за края и оставаш насаме с въпросите, които чакат твоя личен отговор.

Първият ми допир с Достоевски бяха „Братя Карамазови“, след това „Престъпление и наказание“, а сега и „Идиот“. За мен писателя е един от най-големите психолози в литературния свят — всеки образ в романите му е разгледан изключително подробно, във всички аспекти и поставен в различни ситуации. Погледа навътре, в интимния свят на човека ме пленява всеки път щом разгърна творбите на Достоевски. Четенето на романите му е истинско наслаждение.

Романът му „Идиот“ кара да се замислим в крайна сметка, затваряйки последната страница от книгата — кой всъщност е идиота? Богатство е за всеки, докоснал се до Достоевски.

Продължение на „Понеделник започва в събота“. Отново сатирично произведение за НИИЧАВО (Научноизследователския институт за чародейство и вълшебство), където магията е наука, заклинанието е изчисление, а администрацията е вездесъща и непобедима.

Може би сте чели „Землемория“ на Ле Гуин и помните училището за магьосници на остров Роук? Сигурно сте чували за Невидимия университет на Тери Пратчет? Или пък си спомняте училището Хогуортс, където учи младият вълшебник Хари Потър?

Тук пък действието се развива в НИИЧАВО, тоест Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство към Академията на науките на СССР. Институтът е пълен с безподобни сътрудници, лаборанти и практиканти, намерили удобно място за интелигентна дейност след всичките си приключения из световната история и митология. Богове, герои, магове, чудовища, вещери и инквизитори живеят в малко съветско градче в далечния север, говорят си на „другарю“ и превръщат магията в точна наука, опитвайки се да я направят най-сетне полезна за човешкия род. За тях няма парадокси и всичко е възможно. Правят чудеса, но не вярват в тях. Обичат си работата и в общи линии са симпатична сбирщина чудаци. Разбира се, сред тях има и лъжеучени, бездарни магове, мързеливи академици, които замислят безмислени и опасни експерименти. С една дума, това е настолна книга за всеки бъдещ Луд Учен, който е решил да повтори опитите на д-р Франкенщайн или се вдъхновява от приключенията на Декстър по Cartoon Network.

Когато е писана, книгата е била със силен сатиричен заряд, който днес донякъде се губи, но продължава да бъде безумно остроумна и забавна. Читателят може да схване, че нито Роук, нито Невидимият университет, нито Хогуортс са нещо ново.

В Читанката е качено и продължението на „Понеделник започва в събота“ — по-малката книжка „Приказка за Тройката“. Тя също е много забавна, но може би подходяща за по-възрастни читатели.

Макият мук е много вълнуваща приказка. Аз много обичам приказки в, които се разказват ванатастични истории за някого. Ето моята оценка за Макият мук е шест.

Тази книга от Джани Родари е много добра, както и приключенията на Лукчо. Мога да кажа каквото мисля за книгата и то е, че тя е много добра. Според мен оценката за нея е шест, защота докато я четох ми хареса много.

Не виждам „Набуко“, възможно ли е?

Много елементарен роман. Насилих се да го прочета, не обичам да оставям недовършени неща. Толкова предвидим, толкова наблягане на секса… Отдавам го на това, че е писан много отдавна. Според мен — просто не си губете времето.

Браво! Откога ги търся тези разкази от една тънка синя книжка с твърди корици, която още помня от моето детство, но не мога никъде да намеря! Казваше се „Фантастичен хумор“, доколкото си спомням. Дано бъдат качени и другите разкази, наистина бяха много забавни!

Hе е за вярване! докато четеш (което не отмема много време твърде е интересно) сякаш героите оживяват пред теб!

Много забавна и изключително съдържателна за малкия си обем книга! Хубаво е, че не се покрива със сюжета на филма по нея, защото така удоволствието от четенето/гледането не се замъглява от непрекъснатите напъни на читателя/зрителя да си припомни дали нещата са добре предадени.=> И филмът, и книгата са страхотни и си струват инвестираното време;)

Освен това този роман доказва, че британското общество не е по-цивилизовано, изискано или образовано от българското (в случай, че някой си го е мислил), само по-богато и с по-високо национално самочувствие.6 от мен!:)

Искам да ви попитам дали мога да я чета от тук,защото ми трябва за училище..

Идеята на Джек Лондон за брака е, че е невъзможно човек да изживее живота си с една жена само, защото е твърде скучно. Втората му жена, Чармиън мисля, е бойна натура с много ентусиазъм и приключенски дух, която пътува по мъжки. Това е любимата ми книга.

Малка, но много поучителна приказка от ангел каралийчев. Радвам се, че съм я чел, защото тя е много, много добра. Според мен оценката за нея е шест.