Първото ми запознаване с Павел Вежинов беше именно повестта „Бариерата“. Прекрасна! От там започнах да поглъщам всяка повест и разказ, написани от него с нестихващ интерес и любопитство. Наистина се чете на един дъх.
„Бариерата“ отключва много размисли още докато я четеш. А когато вече си прочел повестта, затваряш книгата с тъга за края и оставаш насаме с въпросите, които чакат твоя личен отговор.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.