Читателски коментари

Отдавна се канех да прочета тази книга,и ето че най-после стана. Като човек, който обича алтернативната археология, и понася доста добре ню-ейдж движението в литературата, я започнах с позитивно чувство и надеждата, че светогледът ми ще бъде преобърнат.Но не стана така.

Въпреки провокативната корица и заглавие,"Не пипай тази книга" не съдържа нищо ценно, което да не може да се прочете другаде. Вероятно би могла да е добро въведение за някой, който до сега не е чувал за световните мистерии и загадки, но със сигурност не е кой знае колко интересно четиво за онези, които като мен си имат поне един рафт в библиотеката, изпълнен с подобни творби, при това написани от хора, отдадени на темата и извършващи сериозни проучвания (а не като известният ловец на вампири, който сам признава, че чака информацията да му падне от небето).

Ян Ван Хелсинг твърди, че е пътувал много — вярвам му, само че е бил по-скоро в ролята на турист, отколкото на човек, който търси и намира себе си и се опитва да промени света(перефразирам негови думи). Чела съм за това колко реални усилия, умствен труд и енергия са влагали в проучванията си Ерих Фон Деникен, Ернст Мулдашев, Робърт Бовал и др. и съм склонна да вярвам, че е истина. За разлика от тях, Ван Хелсинг ни предлага най-вече собственият си мироглед на „просветлен“ читател и турист. Половината материал от книгата е преписан — имаме статии за тамплиерите, Нострадамус и Сен Жермен, подобни на които можем да си намерим и свалим от нета, откъси от книгите на Мулдашев, придружени с не особено съдържателни коментари на автора, а накрая дори и резюме на философията на „Тайната“ — книга/филм, стоящи в основата на успеха на всеки (кандидат) илюминат. (Сериозно — прочете „Тайната“ — нищо, че я няма тук, намира се из нета — ще ви обогати!;)

Освен пладиатството, което всъщност не е толкова лошо, защото превръща книгата в нещо като енциклопедия, имаме и оригинални мисли на автора, някои от които са забавни, докато други намирисват. Започвам с вторите — от тях може да се направи много странен извод за житейската философия на Ван Хелсинг — той мрази илюмитатите (защото те служат на Луцифер, а същевременно и на извънземните, ако не знаете…); ненавижда Бога Отец (този от Стария завет, в който вярват евреите); смята, че безбрачието, хомосексуализма и смесването на расите са неправилни — едва ли не грях; че нещастията и болестите са нещо, което човек е заслужил в предишен живот, следователно не винаги е правилно на такива хора (страдащи, недъгави) да се помага, за да могат те да научат житейския си урок; че хората, занимаващи се с медитация, отшелниците, монасите трябва да се осъждат, защото е грешно да се отречеш от светския живот, особено ако си роден на Запад, и независимо накъде ви влече сърцето, трябва да останете здраво привързани към рожденната си среда, защото това е мястото, което уж душата ви е избрала да се роди, за да се учи (!)…

Излишно е да казвам, че това са глупости — в крайна сметка всеки може да прецени сам за себе си — по принцип мразя цензурата и ми харесва когато някой изразява себе си. И все пак Ян Ван Хелсинг е поднесъл горните глупости не просто като собствено мнение (което не би било лошо), а като истини, които са му били разкрити свише(в някои случаи от самият Сен Жермен — духовният му пастир), и той се чувства длъжен да сподели със света. Проповедният тон, който лъха от тези пасажи ми действа отрицателно — дотолкова че ме отказва да чета всякакви други творби на Ян Ван Хелсинг.

Но както казах има и свежи мисли — позитивни, забавни — като това, че илюминатите подготвят Новият световен ред (иде скоро — до година-две), под прякото ръководство на рептилоидни извънземни, но ние не трябва да се боим, защото децата-индиго, които според автора имат супер сили, ще ни спасят. Освен това, Ван Хелсинг познава лично човек, който в момента се занимава с производство на летящи чинии (а.к.а. НЛО-та) и машини за безплатна енергия; срещал се е с деца-медиуми, които общуват с призраци в стила на Мелинда Гордън, и познава невръстни екстрасенси, които работят за КГБ.

…

Ако обичате ню-ейджа, мистериите, загадките, прочетете тази книга — тя не е чак толкова лоша, и на моменти е дори интересна. Но ако очаквате нещо ново, провокативно и шокиращо, ще бъдете разочаровани, освен ако нямате бедна обща култура в гореизброените области. Все пак, сред написаното има много верни неща, но никое от тях не се дължи на творческия гений или изследователския хъс на Ян Ван Хелсинг.

Просто страхотна книга. Препоръчвам и „Знакът на четиримата“ и „Етюд в червено“.

Все още съм на една трета от книгата, но до този момент е страхотна. Дългас Адамс си е Дъглас Адамс.

„Око за око. Чест за чест.“ Това са думите на Ролф Далей, казани на красивата му пленница. Отвлечена от бащината крепост, Сибил с ужас узнава, че тя е безпомощна заложница в подла игра на отмъщение. Непорочната повереница на Ролф е прелъстена и сега Сибил трябва да плаща със собствената си невинност. Притисната в жестока битка на волите с гордия ирландски лорд, тя никога не е предполагала, че горещите целувки ще разпалят пламъка на желанието в гърдите й или че би изпитала опустошителна страст в … прегръдката на вълка.

Това е пълният текст на конкретната повест. Предполагам, че изданието на Хеликон е сборник и съдържа и други разкази.

За първи път четох „Време разделно“ може би на около 10 години. От тогава до сега (вече съм на 40 г.)не знам колко пъти съм я препрочитала. Всеки прочит ми е като първи. Разтърсващо е въздействието, което оставя този роман върху мен. Мисля, че това е най-българската книга и считам, че трябва да бъде изучавана в училищата ни. Антон Дончев е невероятен писател, психолог и Българин.

И аз мислех така преди около десет години, когато я прочетох за пръв път. Сега я препрочитам и съм ужасно разочарована. Прилича ми на обикновен fanfic, вярно, написана от човек, който може да пише, но диалозите, динамиката и описанията са сведени до стандартен любовен роман, като стотиците в този сайт например. „Отнесени от вихъра“ е нещо съвсем различно. Като фен на Рет и Скарлет, и на мен би ми се искало след последната страница на „Отнесените“ двамата отново да се съберат, но логически, предвид развитието на характерите, това е невъзможно. На практика Рипли, при цялото си усърдие и добри намерения, просто изпълнява the wishful thinking на феновете. Нелогично и абсурдно въпреки цялата красота на езика и първоначалното желание. Главните герои са като кукли,подбутвани в желаната сюжетна рамка, без развитие или даже в противоречие с образите им в оригиналния роман.

Ако се разглежда като самостойна книга не е толкова зле. До оригинала, и като негово продължение — не става. Не може и да бъде иначе, защото „Отнесените“ е абсолютно self-contained и може да подлежи на други погледи и интерпретации (например „The Wind Done Gone“ на Alice Randall), но не и продължения.

Възхищавам се на мотивацията на Ал. Рипли, която я е накарала да препише на ръка десетки страници от Gone with the Wind (по нейни собствени думи), за да усети по-добре стила на Мичъл. Въпреки всичко — за мен тази книга остава добре написан fan fiction. Препоръчвам поредиците/книгите и „Чарлстън“ и „Ню Орлийнс“. Писателските и качества проличават много по-ясно, когато не се стреми да оцвети завършен паметник.

От скоро започнах да чета книгите на Сидни Шелдън.Започнах с „ПЯСЪЦИ НА ВРЕМЕТО“.Книгата ми допадна, потърсих друга книга и така попаднах на „Спомени от полунощ“. Интересна е, увлекателна и трудно я оставяш.Прочете я ако ви попадне или по точно намерете я и я прочетете.

Haresvam neinite knigi ,s tqh otivam v edin po dobyr svqt .

Любимо…и много вярно!

Книжката беше много кратка, но изключително увлекателна.

Изтеглих си до 5та книга и се питам защо останалите 2 ги няма?

не разбирам защо е Людовик XIV не Луи XIV?

Книгата е просто невероятна. Ама то всички произведения на Джуд Деверо са просто прекрасни!

Определено имаме нужда от поне още един Паисий!

Изчетох текста на един дъх! И толкова много приятни спомени от деството ме връхлетяха…

Още е пред очите ми оригиналното издание на книгата, грижливо подвързана от моята баба (бивша библеотекарка) с твърди корици за да не се мачка.

Надявам се, че и нашите деца ще изпитат същото удоволствие от четенето на тази емблематична и поучителна поема.

Невероятни научни сравнения, и приятно чувство за хумор, поднесени с интересни факти и исторически разяснения.

На менмного ми хареса книгат аи с нетърпение ще чакам Огненият патрул :) Успех с превода :)

Не са лоши,поне първите две части,малко блудкави Ако го нямаше свръхестествения елемент щеше да е пълна боза

Преводът е уникален! Четох я на английски и не вярвах някой да се справи с това чудо :) Хиляди благодарности за това, че е качена тук, защото на хартия все още я няма. Всезнаещите продавачи от „Славейков“ твърдят, че „Вузев“ имали големи проблеми с преводачите и затова нищо не са издали от поне година насам (след „Туп“, ако не се лъжа).

И по повод коментара на човека по-горе — Пратчет не омръзва никога, просто не си чел/а внимателно :))

Ето тук има още преводи на Пратчет.

https://skydrive.live.com/?cid=f0fa39805164ba94&id=F0FA39805164BA94!133

Не ми стигат думите, за да изразя благодарността си към преводача ( de Cyrvool)