Читателски коментари

ГОЛЯМО БРАВО!!!!

Много има да четеш в такъв случай,за да разбереш,че не е такъв-има много по-добри от него.

Книгата е хубава.

Мислех да се въздържа от отговор, но все пак реших отново да пиша.

Първо да изясня нещо и нека да е веднъж завинаги — не казвам, че тази книга е шедьовър, а че някои потребители, които са я чели, я намират за такава.

Второ, когато аз пиша в някой коментар към любовен роман, че е шедьовър, имам предвид шедьовър в ЖАНРА ЛЮБОВЕН РОМАН, А НЕ ИЗОБЩО В ЛИТЕРАТУРАТА!!! Има разлика, нали? Така че, хайде моля ви, стига сте ми давали за пример Достоевски, Юго, Оруел и прочие. Да, много от техните романи са шедьоври в литературата, но тук се коментира конкретен роман от жанра любовни романи, който няма нищо общо с класическата литература. И изобщо се чудя защо разни хора, които не харесват този род литература (любовната), спамят тук и дават съвети какво да се чете. Някой някога от феновете на любовните романи да е спамил под романи на руски или френски класици, или на други писатели и да е препоръчвал да четете Сандра Браун или Нора Робъртс примерно? Аз поне не съм видяла такова нещо. Защо вие, няколко души тук, спамите под любовните романи?

Ето какво пише преди да пуснете коментар, ако не сте го чели де: „Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението…“

Та, значи, барлоу, tzdk, абв — вие четохте ли този роман, защото аз не останах с такова впечатление и защо си рекламирате собствените възгледи, които не са в контеста на произведението? Защото вие не сте чели тази книга и не изказвате мнение дали ви харесва или не, вие спамите и ми налагате своите вкусове, както и на другите фенове на жанра.

Нека изясня и още нещо — годините ми са доста и смея да твърдя, че съм прочела хиляди книги. Имам и много богата библиотека като събирам книги от 35 години. Едно време хубава книга се купуваше в комплект с някоя друга, дето никой не щеше да я купува (ако нямаш позната книжарка) или от антикварна книжарница. Вероятно съм от малцината луди, които все още продължават да дават пари за книги и към днешна дата. Имам и съм чела всички класици, които ми препоръчвате. Откакто се помня все чета и продължавам да го правя.

tzdk, чела съм и имам и „Човекът, който се смее“ на Юго, но за съжаление не съм фен на този роман — въпрос на вкус. Любимият ми роман от него е „Парижката света Богородица“. Ето там се говори за голяма любов.

Любовните романи навлязоха в България след промените през 1989 г., но аз лично ги открих за себе си някъде към 1994 г. Тогава започнах да продавам книги на улична тараба и вършех това в продължение на доста години. Уверявам ви, че четях почти всички автори, които се издаваха на нашия книжен пазар, за да съм полезна на клиентите си. Така че, моля ви, не ми препоръчвайте какво да чета и какво не, аз знам доста по-добре.

В заключение, напоследък съм се ориентирала към любовните романи като по-леко четиво, което не те кара много-много да се замисляш, като противовес на скапания живот и мизерията, в която живеем през последните няколко години в България.

Ами това е. Дано веднъж завинаги да сме се изяснили по някои въпроси и по възможност да се спре с глупавия спам под любовните романи. Който ги харесва, да си ги смята за шедьоври, тяхно право си е, а тези, които не ги харесват и не ги четат, да не коментират. Благодаря за вниманието.

Книгата е интересна, но не е трилър.

Харесвам книгите на Лий Чайлд. Тази е добра без да е изключителна, но си струва да бъде прочетена. Когато имам нужда да се разтоваря си заслужава да бъде с Джак Ричър.

Бесове е толкова велика творба, че втората след нея е десета и пак ще е на Достоевски ! Не съм съгласен, че след нея можеш да прочетеш много други велики неща — по-скоро се броят на пръсти великите книги, които летят в една орбита с нея.

Боже Господи!!!…

А аз наивника, досега съм си мислел, че Homo sapiens звучи гордо!…

някои са откровено глупави, а в по-голямата част философията е познатата жени-и-вино.

Главният герой е самият автор.Книгата е много добра.

Просто се учудвам как може да се коментира „Малкият принц“ — това е класика в най-чист вид! Ако някой не е чувал за „Малкият принц“, то каквото и да му кажеш е безсмислено — той просто не знае за какво става дума!

Страхотна книга препоръчвам я на всеки който харесва напрегнати ситуации

Две забележки:

1) Подобно произведение трябва да се чете на оригиналния език, на английски; само тогава може да се проникне дълбоко в наистина невероятните идеи и описания на Уитман. Този човек може да не търси някаква звучна рима или красота в стиховете си, но затова пък е толкова прав и идеалистичен. Наистина има покъртителни сцени, но затова пък смисълът, който те ни дават, за безсмислието на политиката, финансите и въобще всичко това, което ние си мислим, че сме длъжни да следваме, когато всъщност идеята на животът се състои може би по-скоро в това да му се насладим.

2) Това не е цялото произведение. Ето това е:

http://www.english.illinois.edu/maps/poets/s_z/whitman/song.htm

Наистина забележително произведение.

страхотна книга

Страхотно ….

Уважаема г — жо ganiva,

Позволете ми да се съглася с г — н Barlow, като освен това се осмеля да Ви препоръчам от мое име един също не лош любовен роман. Става въпрос за романа „Човекът, който се смее“ от прочутия френски писател Виктор Юго. Осмелявам се да направя тази препоръка воден само и единствено от дълбокото ми уважение към всички четящи български граждани, независимо от това кой литературен жанр стои най — близко до сърцето им.

Надявам се, също така, че бихте приели благосклонно съвет от един, донякъде

професионално свързан с литературата читател.

Благодаря Ви.

Поздрави

това стихотворение носи колосално спокойствие, разбираемо само за един мъж. Жените да ме прощават.

Маяковски сто на сто го е чел това. Уникално е като замисъл и изпълнение. И като превод, разбира се !

Не е лоша книжката. Но наистина и дума не може да става, че е шедьовър! И само да изясним: не съм отрицателно настроена към розовите романи, както e Barlow. Чета всякакви жанрове. Но съм съгласна с човека, че има любовни романи, които са страшно глупави и пак са наричани шедьоври… Друг е въпроса, че Barlow има малко крайно мнение по въпроса за този тип литература. Но всеки с вкуса си…

P.S. Както казах — не е лоша книгата, но определено не бих я прочела пак.

Отлична!