Читателски коментари

Тъжна и много човешка история на фона на голяма любов и ужаса от предстоящата война… оставя следа в душата на читателя. Ремарк умее да пише за хората, а хората обичат да четат за себе си. Най — добрата му книга според мен.

Изглежда това е началото на романа със същото име. Има и филм с Ал Пачино.

Наистина съм учудена, че „Брулени хълмове“ е обявена за най-романтична книга…Бях гледала филма, но наскоро прочетох романа. Ами нещо ми липсва, а други неща идват в повече. Комуникацията между повечето герои е сведена до първичност и липсва всякаква аргументация за действията и отношенията им. Освен за омраза, гняв и мъст, за друго не се говори; има абсолютно безпричинна, отвратителна агресия (включително към деца — и то собствени!, например, или към животни). На моменти оставах с впечатлението, че описват само душевноболни и истерици. Г-жа Бронте доста е попрекалила в това отношение, стремейки се да изрази драматизъм. Не намирам ужасното поведение на Хийтклиф за оправдано или за „обаятелно мрачно“, нито прищевките на Катрин за възхитителни. Как не омръзнаха сами на себе си?!…

Не мисля, че силата на една любов и нейните противоречия и сблъсъци е нужно да се изразяват така първично и да се претендира, че „така било в реалността, видите ли“. Е точно пък такива хора в реалността не съм видяла!

Дълбочината и сложността на човешките отношения, люшкани между любовта и омразата, са перфектно пресъздадени в роман като „Осъдени души“, например. Там са описани и най-малките трепети и причини, началото, развитието и финала на любовта, с дълбока психологическа обосновка на героите и вътрешен драматизъм и динамика в отношенията им (без крясъците и детински тръшкания на Катрин Ърншоу, която повече изнервя, отколкото да буди симпатии, и скудоумната омраза на Хийтклиф!).

Мисля, че известността на романа далеч надхвърля достойнствата му. Има и такива, както има и светли образи, заради които се струваше да довърша четенето (образите на Нели, на дъщерята на Катрин и на Хертън към края), но те едва ли го правят „Любовен роман на всички времена“ — може би само ако това е единственият роман, който хората са чели.

Най-прекрасната книга, която съм чела :). Засегнати са най-често срещаните проблеми във връзките и човешките взаимоотношения като цяло. Поднесени по прекрасен и увлекателен начин. И най-важното — четете между редове :) има мноого поуки :).

Всъщност това е превод на текста на песента Time от албума Dark side of the moon на Pink Floyd. Прекрасен превод, впрочем.

Гледам минала е повече от година от предишния ми кратък коментар…

От много време живея в англоезична страна. Общувам с хора, които обичат да четат. Все ги питам за Ремарк. Някои го знаят. И винаги с тази книга.

За мен това е голямо разочарование. Не защото „На западния фронт“ е лоша, а защото е слаба по стандартите на самия Ремарк.

Книгата е многократно надскочена с „Триумфалната арка“ и „Живот на заем“.

„Арката“ и „Трима другари“ и до ден-днешен могат да се купят на английски. „Живот на заем“ не е издавана от 70-е и я има само втора ръка.

За англоезичния читател Ремарк е само „На западния фронт“ и докосването до по-късното му творчество носи неочаквано вълнение и възхищение.

Споделям това по две причини.

Първо, за да изразя радостта си от това, че в България авторът беше (и надявам се все още е) популярен с повече от една своя книга.

Второ, да поканя читателите на „На западния фронт“ които не са чели друго от Ремарк да прочетат „Арката“, „Живот на заем“, „Трима другари“ или дори „Черният обелиск“.

Насилих се да я дочета.

Има, има и други съвременни романи на авторката. Например „Благословена жена“, издадена пак от ИК „Компас“ през 2007 г., само дето не е качена тук.

Нелоша писателка, пише добре, макар да не е от любимките ми.

Хареса ми статията, но има доста печатни грешки. Моля,поправете ги.

Обичам ви!Чакам с нетърпение следващите книги от поредицата.Успех и здраве на преводачите и екипа на любимият ми сайт.

Малко е сантиментален на моменти авторът,а може би за да се балансира психиката и да не полудее човек при сблъсък с такава действителност, мозъкът акцентира върху подобни мотиви.

Пак се подиграваме със себе си ама е голям смях

разкошна поредица. прочетете я и никога вече няма да помислите за Артур и другите герои по същия начин.

Шедьовър!!! Много хубава книга наистина! Не ми се искаше да свършва… Ако беше и някоя поредица, щеше да бъде чудесно, но за съжаление има само една книга.

За другите три какво можете да кажете, защото има написано само едно мнение?! Аз се чудя дали да ги започвам?!

Уникално,вълшебно и завладяващо приключение беше за мен прочита на поредицата!Четете с наслада — наистина си заслужава!

Предполагам, че се подразбира, но нека все пак го кажа :

Превода на книга не е лека работа за сам човек, затова нека всеки, който смята, че ще може да преведе каквото и да е количество от книгата, да се обади и да помогне на Пламен. Както той сам ми каза — 10-тина човека по 10-тина страници и остатъка от превода е готов! Аз мисля да се пробвам, когато ми дойде ваканцията, а защо не и някой друг ?

Петър Бобев — грешка в бързината :)

Много ,много ми хареса.Иска ми се и другите книги да прочета.

1-Фюри.

2-Slade.

3-Valiant.

4-Justice.

5-Brawn.

6-Wrath.

7-Tiger.

8-Obsidian.

9-Shadow.

Едно от най-силните произведения на големия Димитър Бобев!

И то написана много преди „Джурасик парк“! Респект за големия писател!