Читателски коментари

Много добре написан роман, държи те в напрежение през цялото време. Препоръчвам го горещо на всички!

Най-елементарната досега от първите 3 книги от поредицата.Още отначалото предположих и познах кой ще е злият герой…

Бих дал оценка 3.5, но поради това че няма такава ще я закръгля на 4.

Аз съм един от многото читатели, които препрочитат книгата за пореден път. Беше ми препоръчана и я прочетох за 3дни. Не съм вярвал че, мога да гладувам и да се стискам да ходя в тоалета само и само, за да не спра да чета.Не знаех ,че човек е способен на такива подвизи — достиженията на човешкият дух и тяло явно са безгранични.

,,Ва банк’’ е не по-малко интересна.

Книга шедьовър!!!

Това значи ли, че тук е качена цялата поредица?

Отдавна не бях чела нещо толкова човешко, а същевременно толкова забавно поднесено! Прекрасна книга.

На тоя разказ и на ,,Системата на доктор Тар и професор Федър’’ е сбъркана годината.

Едно от най-великите произведения!

Ако я четете за пръв път, препоръчвам да я намерите от друго място — това издание е непълно, липсва цялото повествование за жените на военнопленниците.

Като изключим това, книгата наистина е „Трябва да прочета“!

Краят наистина се оказа доста претупан. Очаквах повече като цяло, защото историята беше доста увлекателна. Жалко, неможах да разбера какво става с приятелите на момчето, с жената от храма и т.н.

Много хубава книга ,която те отвежда в завладяващия античен свят.Благодаря!

Наистина много свежа и приятна книга, с голяма доза хумор, която прочетох на един дъх и на моменти доста се посмях.

Не ми стана ясно обаче защо е категоризирана като първа книга от серия „Госпъл“, след като в уикипедията този роман е даден като единичен (тоест, не е в никаква серия).

Рейчъл Гибсън е млада писателка, първият й роман излиза през 1998 г. и има издадени 17 романа (но само два издадени у нас). Родена е в Бойзи, столицата на Айдахо, и вероятно затова така добре описва живота и природата в този щат.

Миналата година излезе друг неин роман на български — Влюбен до безумие, също страхотна любовна история в малко градче в Айдахо, също с голяма доза хумор и силни страсти, обаче не го очаквайте скоро в читанката.

Надявам се, че тепърва ще издават тази писателка в България, тъй като стилът й на писане е страхотен и неповторим.

Книгата ми хареса (добра). Ще отбележа, че тук не е наблегнато на любовната история, а на заплетената история около дуела и последвалия скандал. Развръзката е много неочаквана, хареса ми. Стилът на писане е типичен според мен за писателката, просто тук са пропуснати обичайните разправии между главните герои.

Прекрасна статия! Много добър анализ, който звучи съвременно дори и през 2013 г.

Единственият „кусур“ е, че авторът употребява „цифра“ вместо „число“. С цифрите пишем числата, както с буквите — думите. На български. На китайски е различно.

Простете, но вашият текст е като че ли копиран от събраните съчинения на Людмила Живкова. Идеята за братството и единството на хората е част от активната пропаганда на комунистическия режим — сама по себе си тя е фалш. Иначе ви повтарям отново: в романа „Време разделно“ герои-християни просто не съществуват — нито по вяра, нито по поведение, нито по мироглед. Затова не може да се твърди, че описва време, „в което хората са се разделяли поради религиозните си възгледи“. Имаме де факто мюсюлмани, езичници и „поп“, който носи в дисагите си Стария Завет, но не и Евангелието. Романът не е и „фактически подкрепен художествен портрет“ на историческата епоха (17 век), ами е дори на моменти откровено клони към антиисторизъм — има фрапиращо припокриване с лица и събития от една значително по-късна епоха (подсказвам — прочетете началото на 4-ти дял в романа, за да се досетите за какво става дума). От романа се носи миризма на фолк-етно-езически тюрлю-гювеч, подправен тук-таме с някоя и друга кървава сцена. Относно критическата поглед на романа: авторът не би следвало да има никакви задръжки в художествения си изказ и не би следвало да има нужда да се пренася в други „реалии“, тъй като е представител на властващата по това време в НРБ тоталитарна номенклатура.

Четете добре художествения текст!

ПП. Орфей си е споменат поне на 2 места в романа — и то от Венецианеца. Траките са споменати непряко (танцуващите по Родопа голи жени може би са вакханките?).

ПП2. Да се нарича Османската империя с термина „тоталитарен режим“ е знак за тотално непознаване на материята.

Книжката е приятна, но само толкова. Николас Спаркс умее да те закачи на кукичката и да те дърпа, докато пуснеш сълза, но след книгите му в мен не остава никакъв послевкус, размисъл, нищо. Особено в сравнение с „Непосилната лекота на битието“, която свърших предния ден за 3-ти път, „A walk to remember“ не блести.

впечатляващ стил,сюжет и послание!

Учи, учи (обърках се)! :)))

Отговор на бо — Айде, стига бе, сериозно? Урааа!!! :) :)

„…книгите за Хари Потър са пълна тъпотия.“ — Не са пълна тъпотия! Напротив — яка книга е! Тя е фантастика — е, да, не ни учи на нищо (аз така мисля), но това е интересно на хората! „За мен това си е единствено и само губене на време.“ — Щом за тебе е „губене на време“ , защо тогава я четеш? :) Я повече мисли! ;)

Една от най-хубавите книги от серията Арлекин, която съм чела, препоръчвам я. А Даяна Палмър (псевдоним на Сюзън Кайл!) е една от любимите ми писателки. Почти няма нещо нейно, което да не ми е харесало.

От тази поредица тази книга ми хареса най-много.Беше най-истинска и драматична.