Момичето и драконът от Николай Теллалов
На 8 март 1983 Роналд Рейгън нарича СССР „империя на злото“. Оттам идва това определение.
Не знаех, че автора е живял в САЩ
Войнико, не питай! от Гордън Диксън
Всеки има право на мнение. За мен цикъла Дорсай е доста приятен. Но предполагам зависи и от възрастта. Аз го четох, като бях доста малък
Фцъ ! Не е от това . Харесвам подобни книги . Първата и следващата от поредицата са напълно сьедобни макар и доста наивни . Просто тая е едно непрекъснато дрънкане , необоснована мания за величие и в същото време безкрайно ниско самочувствие . Авторът толкова се увлича във философстване и повтаряне на едни и същи неща , че на моменти се чудех фантастика ли чета или гледам шоуто на поредния български водещ помислил се за велик .
Чел съм я като тинейджър. И да ти кажа мен ме Плени, както и другите на Диксън. Някак си този жанр е само за ценители
Невероятно тъпо четиво ! Яд ме е на себе си , че се насилих да чета до край , с надеждата , че все пак ще се случи нещо смислено .
Хирургът от Тес Геритсън
Много добра книга. Убедителна история и интересна.
Любим автор с драконовия му цикъл. Естествено престоя в империята на злото е дал отпечатъка си, но книгата ми хареса. Благодарения на Моята библиотека и нейните всеотдайни помощници.
Гърмящото стадо от Зейн Грей
* 1925-а.
От години си мисля, че тази книга е много подходяща за екранизация, а се оказа, че тя е екранизирана още в годината на написването ѝ — далечната 1925-та.
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Thundering_Herd_(1925_film)
Страхотни природни картини са описани в нея, а от статията може да се види, че такива са присъствали и във филма.
За съжаление, явно лентата от 1925-та е загубена. През 1933-та романът е екранизиран отново.
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Thundering_Herd_(1933_film)
Най-дългата нощ в годината от Ед О'Конър
Шантава книга, но много добре написана! Благодаря на „Читанка“ и помощниците й.
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Да, така е, благодаря за поправката, Домино! Отначало исках да пиша само за САЩ, защото темата, която повдигна Янко, беше за САЩ, но после добавих и за Великобритания, без да се замисля, че е за предишната война. Но основната идея е, че всички държави имат трески за дялане и навсякъде е имало несправедливости, включително и у нас — през всички времена. Държавата е инструмент за подтискане. Първите преселници в САЩ са избягали от Европейските и други държави, с надеждата да намерят свобода, но впоследствие и там се е получило същото.
Karel, мисля, че Голсуърти пише за Първата световна война в своя разказ (за който сърдечно благодаря на Вас и на debora).
Тялото от Стивън Кинг
До тези, които се интересуват — филмът, заснет по това произведение, се казва „Бъди до мен“ (Stand by Me) и е с участието на Ривър Финикс (светла му памет) в ролята на Крис. А Стивън Кинг е един от най-добрите разказвачи, раждали се някога, трудно може да те остави безразличен.
Има и други писатели, които пишат за лагерите по време на Втората св. война — по етнически признак, а не за дисиденти:
за японци (цивилни, някои дори само наполовина японци, вкл. и деца) в САЩ :
Дийн Кунц, „Градът“
https://chitanka.info/text/50050
за германци във Великобритания:
Джон Голсуърти, „Има и по-лошо“
https://chitanka.info/text/46533-ima-i-po-losho
Сразени ангели от Ричард Морган
Историята си я бива и се развива бързо.
Прекрасна история за дракони! Както и другите му драконски книги. Единствената ми препоръка е да не използва измишльотините Екатерина II за славяни, славянство и тям подобни московитски имперски инсинуации.
Благодаря за прекрасната книга!
Старенькие ходики.
Молодые ноченьки…
Полстраны — угодники.
Полстраны — доносчики.
На полях проталинки,
дышит воля вольная…
Полстраны — этапники.
Полстраны — конвойные.
Лаковые туфельки.
Бабушкины пряники…
Полстраны — преступники.
Полстраны — охранники.
Лейтенант в окно глядит.
Пьёт — не остановится…
Полстраны уже сидит.
Полстраны готовится.
Роберт Рождественский
https://www.history.com/topics/world-war-ii/japanese-american-relocation
https://www.archives.gov/education/lessons/japanese-relocation
https://www.docsteach.org/documents/document/signing-internment-compensation
https://www.nytimes.com/2020/08/20/magazine/japanese-internment-end-wwii-trailer-parks.html
https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/02/19/statement-by-president-joseph-r-biden-jr-on-the-day-of-remembrance-of-japanese-american-internment/
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_films_about_the_Japanese_American_internment
Да обобщим: филми по темата в САЩ снимат още през 50-те. През 80-те е приет специален закон, който разглежда обезщетяването на пострадалите японци. Наред с това от дълго време си имат специален ден, посветен на срама от стореното. Медии, сайтове и всякакви други източници предоставят предостатъчно информация по въпроса.
За руските лагери е писано много. И трябва. От Солженицин, Варлам Шаламов и чуждестранни автори. Прочетете книгата на Мартин Еймс „Дом за свиждане“. Обаче надали голяма част от коментиращите знаят, че и в САЩ е имало лагери.След японското нападение над Пърл Харбър Америка заклеймява японците, живеещи на нейна територия, като „риск за сигурността“ и са арестувани и изпратени в лагери. Но в САЩ избягват да говорят за това. Още на следващия ден САЩ обявяват война на Япония . През февруари 1942 тогавашният президент Франклин Делано Рузвелт подписва декрет, по силата на който над 120.000 души биват затворени в лагери против волята им. Само една пета от тях са родени в Япония. Останалите са второ или трето поколение японски мигранти. И нито един американски автор не си позволил да пише за това. /поне аз не съм срещал до сега/ Единствено Исабел Алиенде- чилийка, която сега живее в щатите в книгата си „Японския любовник“ повдига завесета на проблема. Част от „лагерниците японци“ които са хора на честта се записват доброволци и от тях и други чужденци е сформиран „полк 500“, който е изпратен в Европа и се е сръжавал на най-горещите точки. Голяма част са загинали, а много от тях и живите са получили ордени за храброст. Така, че и американците имат трески за дялане.
Читателски коментари