Читателски коментари

То затова и коментарите им са такива! Това не е само забавно четиво! Веднага пишат за „порусване“ на имената! Та това си е ставало в Русия през 19 век и, колкото и да е наивно написана, книгата отразява една жестока действителност. На това обърнете внимание, а не само на развитието на действието! Само така ще разберете каква е била Русия тогава. От този този писател мисля че е и книгата за капитан Драйфуз! Ех, читатели!

Тази книга я четох през 1954 година, старо издание, може би от 1922 година, закупена от тогавашния учител Стефан Янков за читалищната библиотека на село. Беше я донесъл баща ми да я чете и аз , ученичка в шести клас,я прочетох за 10 дена.! Сядах за ям след всички, ставах преди всички, за да чета! Години след това помнех някои описани случки, но завинаги запомних, че става въпрос за цар Александър ІІ и за Бакунин! Когато след това учехме за нихилистите, за Освободителната руско-турска война, не можех да повярвам, че този цар е могъл да бъде толкова жесток. Та, прочетете книгата, събитията са се случили през времето на същия този цар, който е тръгнал да освобождава България от турците и чийто паметник краси центъра на София и днес! Четох я наскоро отново и макар да виждам че е написана в духа на съвременните сериални филми, все пак разкрива една жестока истина- за сибирските каторжници и за живота и интригите в царския двор на Романови! ЗА МЕН ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКА КНИГА, макар и слабичко написана. Авторът й е полски евреин и е нормално да пише така за руската действителност тогава!

Абсюлютен шедьовър заслужава си всяка отделена минута!!!

Това е една от най-красивите и тъжни приказки, които съм чела. Много ми хареса, а който не я е чел му я препоръчвам.

Ако изключим заглавието на книгата и някой и друг абзац , съдържанието и е много интересно откъм психологически аспект, всъщност заглавието е много гръмко това определено е анатомичен преглед на човешката психология и разобличаване религиозните заблуди преди всичко в християнската доктрина.От прочетеното стигам до извода, че почти всички съвременни хора могат да се отнесат към сатанистите, независимо, че се причисляват към една или друга форма на християнството или някоя друга религиозна общност.Всъщност истинският сатанист според автора това е човек със собствено мнение за събитията и ситуациите в живота, няма стаден принцип на мислене, отговорен е за постъпките си, помага на тези, които заслужават, има приятели и кръг от близки, които обича, приема чуждото мнение и уважава различието в хората.А това май е идеалният човек, който все по рядко се отличава на фона на общата глупост.

Дадох оженка Добър и наистина романа е добър, но на фона на Кралството на мечтите и Уитни малко изостава…. Наистина доста високи оценки е получил според мен….

Още един много добър роман на авторката!

Истинско удоволствие да се прочете!

Дадох оценка Много добър и наистина романа е не просто добър, а много добър, заслужава да се прочете.

Много ми хареса, историята е вълнуваща и си заслужава :)

Историята е страхотна грабва те веднага! Този е единия от двата ми любими романа на Джудит Макнот (другия е „Кралството на мечтите“, но не мога да реша кой повече ми харесва).

много добре!

Като протестантка аз, разбира се, не мога да не приветствам разобличаването на мошеничествата и порочността на папския престол. Но не съветвам никого да приема точно тази книга като източник на информация. Историческата действителност е изопачена почти до неузнаваемост и книгата представлява по-скоро сборник от всевъзможни злонамерени легенди, а отровните коментари я лишават от каквато и да е претенция за безпристрастност.

Бих нарекла книгата доста сапунена.Едва ли може да има подобно държане на секретарка към шеф на корпорация…всичко се случва прекалено бързо и розово.Бих казала, че тази книга е най-слабата от всичи които съм чела от Джудит.

Изключително увлекателна книга. Много ми допадна историята. Трябва да се прочете.

Поредицата е много добра. Не е за пропускане, особенно от любителите на жанра.

Г-н Рамадан,

Не познавам постулатите на исляма, така че не мога да говоря в подробности по темата, за разлика от Вас. Вярвам обаче, че в началото ислямът е бил нещо коренно различно от това, което е възприето по-късно. В основата си действително може да говори за любов, състрадание, смирение и т.н. (както и християнството в чистия му вид)

За съжаление, с течение на времето му се случва същото, каквото и на християнството през средните векове — превръща се в средство за манипулиране на безпросветните от страна на свещениците, които тълкуват канона (в случая с исляма — корана) както им е изгодно. В резултат се случват страховити неща — избиване на „неверници“, ограничаване на свободата на индивида, унищожаване на всяка форма на различна култура от ислямската, самоубийствени атентати…

Благодарение на тези „миролюбиви“ методи, ислямът е считан за световно зло… Най-вече, защото те продължават да се използват и до ден днешен, докато етапа на фанатизъм при християнството е отминало.

Иначе, позволете метафорично да Ви стисна ръката за коментара. Искрено се надявам религията, независимо каква е тя, да престане да бъде извинение за човешкото скудоумие.

От заклет атеист :)

Любимото ми стихотворение и превода е точен!Това е като музика,която те стиска в гърлото и едвам удържаш сълзите.

Моля, без глупави коментари, Азим Менк. Няма книга писана от Бог. И Аллах не е единственият истински Бог, така че не коментирай тъпотии на религиозна основа.

Много ми хареса!!