Под игото от Иван Вазов
„Под игото“ изучава в шест клас, което пак е изключително рано за такова произведение…Не знам за кои училища говориш…Аз мисля малко по различно от останалите хора. Мисля, че трябва първо да се изучават по-модерните произведение и леките за четене, след това класиките. Аз съм на мнение, че не трябва да се започва с някоя класика, защото трябва да бъдеш първо подготвен с по-леки творби, за жалост повечето хора започват с класиката и в това стои проблема. Аз познавам много хора, които са започнали някоя класика и след това не са я дочели, заради стила и заради това, че е написана за една друга далечна епоха, която ни е чужда,
Но то всичко си е и до човек…но все пак…
На скоро гледах видео в youtube от предаването на Карбовски, този клип е от преди година, аз чак сега го изгледах /сложили Вучков за защитник на просветата/, и идола на новите българи е познайте кой — САЩ. Да, САЩ имат и те вина за това, но не трябва да обвиняваме другите, трябва да търсим грешките у себе си.
Но има един американски филм „Генерацията“П""(майче книгата я има в сайта), видеофилм за поколението на Пепси и Кока Кола, консуматорска потомство. Май, че в това се е превърнала днешната младеш и не само…
Едно нещо друго ми прави впечетление — излизат все повече технологии /ето до 2015 по целия свят ще има безплатен интернет, скоро ще има и холографско кино/, а в просветата — нищо. По телевизията и в Интернет да се говори за нови книги, картини, песни и т.н. (стойностни) — не. Само тия Холивуд продължават да правят филми и тук там на година по няколко добри филми, ама там говорим за стотици милиони долари. Тая тъпа Америка ли е културен център на света, с тяхното тъпо население, с безконечното многото си тъпи филми. То и броят на стойностните филми западна, броя на добрите актьори също — няма вече актьори като Ал Пачино, Дж.Никълсън, Де Ниро и т,н.
Светът запада, а технологиите още повече го деградира (или от технологиите светът пропада). Той се губи, но пък за това винаги си има бира! Наздраве!
Анонимен!
Моля, без подвеждаща информация!
„Под игото“ се изучава в VI (две-три глави) и XI клас.
А колкото до трогателният „аргумент“ за насилието в романа — издиша отвсякъде. Със същия фъслив „аргумент“ можете да лишите човечеството от 99 % утвърдени детски приказки.А може би ще искате да забраните и изучаването на българска история — малееей, там пък колко насилие има…
Анонимен — не смятайте децата за малоумни — напротив, проумяват къде-къде по-сложни етични казуси, много по-адекватно от разните му анонимни менте-моралисти..
В училищата вече дават тази книга да се чете в пети клас.Не знам защо!В тази книга има толкова насилие,децата не могат да я проумеят и също така тези които я дават трябва да имат болни мозъци ! Книгата е била модерна-вече не е !Проблема не е, че е дълга а самото и съдържание ! Мисля, че половината от вас дори може би повече , са съгласни с моите думи.
Руфо, червенокосия от Иван Мариновски
Наистина е супер книжката. За съжаление никога не съм я имал, взех я назаем преди 30 години и оттогава не съм я чел.
И от мен едно голямо БРАВО на автора.
Непознатата от Ямайка от Катрин Каултър
Наистина, много откровени и забавни диалози. На мен книгата много ми допадна, нямаше женски инат и много цупене. Успя да ме разведри.
Коприна и стомана от Кет Мартин
Много хубава книга. Струва си да се прочете.
Нежни ветрове от Елизабет Лоуел
Хареса ми. Не е най-хубавата творба на писателката, но е в типично неин стил — нежна, емоционална, пълна с живот и страсти — любов, омраза, отмъщение. Чудесна е за няколко часа отмора.
Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби
Жоре, при Абъркромби няма добри и лоши, има само различни гледни точки. Колкото до „справедливост“… Просто си припомни Колем Уест от „Първият закон“ и пак ми говори.
Предречено от Пагане от Вера Мутафчиева
Уникална! Абсолютно разкошна книга!
Наследството на Борн от Ерик Лустбадер
Абсолютно бездарно произведение, евтин холивудски екшън. Както винаги, главният герой отнася една торба бой, нищо му няма, не е необходимо да остава в болница, куршум не го лови, сабя не го сече и най-важното — през цялата книга основният му враг се мъчи да го залови, а когато го залови, вместо да го убие, му разказва всичките си планове и го оставя на мира.
Слабичко, загубих си времето да го чета.
Спомен от Джуд Деверо
Водейки се по положителните коментари с много мъка изчетох повече от половината книга. Не ми харесва нито стила на писане ( въпреки, че съм чела много книги от тази авторка и винаги са ми харесвали), нито историята. Съжалявам, но се отказвам от по -нататъшното четене.
Един ден на Иван Денисович от Александър Солженицин
Книга, показваща някогашната ситуация в Съветския съюз.Не е четиво, което да те увлече… лично ми беше мудно и прекалено предметно описанието, но в крайна сметка това е продиктувано от самата идея на произведението — да покаже един от многото оставащи дни на Иван Денисович.
Нежни урагани от Нора Робъртс
Предстои ми прочитане на последния роман от поредицата Братята Куин но от досега прочетените този е най-вълнуващ!
Сабриел от Гарт Никс
По принцип не съм фен на фентъзи-то, но тази книга ме грабна още от първата страница. Толкова е увлекателна, че прочетох и трите части на „един дъх“. Горещо я препоръчвам :)
Чест и величие от Джули Гарууд
Много хубава книга.
Вкусът на греха от Кони Мейсън
Напълно съм съгласна! Няма да се нареди след любимите ми книги.
Щастливият принц от Оскар Уайлд
Наистина приказката е много красива и тъжна. Силно се разчуствах от нея.
Крадецът на праскови от Емилиян Станев
Невероятно.
Никога не съм очаквал подобна изящност. тази…повест според мен беше прекрасна и наистина наситена с чувства.
Нямах си и на представа какво се е случвало през първата световна, но подобно нещо ме засегна за цял живот.
Едно от най-прекрасните произведения!
До края на света от Елизабет Лоуел
Една невероятна книга
Река Лезарда от Едуар Глисан
Няма как да не напиша нещо за тази прекрасна книга, която имах щастието да коригирам.
На първо място, тя е книга, която може да се каже, че е историческа, в смисъл, че отразява събития, които са се случвали, а именно борбата за независимост на малкия остов Мартиника от суверена му Франция. Борбата на един просветен и с богата душевност народ и срещу корумпираните местни политици, служещи на свои и френски икономически интереси.
Но това не е исторически роман.
В този роман човек открива най-вече живота и съдбите на хората, които живеят на този остров; опознава ги, опознава вярванията им, опознава стремежите им, опознава духа и страстите им.
Всичко това е разказано от автора по един блестящ и поетичен начин.
„Река Лезарда“ е шедьовър сред съвременните романи.
Бих желала повече хора да се докоснат до този шедьовър, който обогатява, образова, доставя наслада на четящия.
Читателски коментари