Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Planète des singes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Xesiona (2008)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

Пиер Бул. Планетата на маймуните

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотека „Галактика“, №42

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: Милети Младенов

Преведе от френски: Райна Стефанова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов, Асен Младенов

Коректор: Паунка Камбурова

Френска, I издание

Дадена за набор на 3.I.1983 г. Подписана за печат на 1.III.1983 г.

Излязла от печат месец април. Формат 32/70×100 Изд. №1614. Цена 1,00 лв.

Печ. коли 12,50. Изд. коли 8,09. УИК 7,89

Страници: 200. ЕКП 95366 21331/5637–37–83

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

840–31

© Райна Стефанова, преводач, 1983

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983

c/o Jusautor, Sofia

 

Pierre Boulle. La Planète des singes

© Renè Julliard, 1963

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Планетата на маймуните (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Планетата на маймуните.

Планетата на маймуните
La planète des singes
Корица от първото американско издание на книгата
Корица от първото американско
издание на книгата
АвторПиер Бул
Създаване1963 г.
Франция
Първо издание1963 г.
Франция
Издателство„Livre de Poche“
Оригинален езикфренски
ЖанрАнтиутопия
Видроман
Страници187

Издателство в България„Георги Бакалов“, Варна, 1983
ПреводачРайна Стефанова
Планетата на маймуните в Общомедия

„Планетата на маймуните“ (на френски: La Planète des singes) е научно фантастичен роман на френския писател Пиер Бул, издаден през 1963 г. Спряган за най-популярното произведение на автора.

Действието на книгата се развива в бъдещето, където на далечна планета, близо до звездата Бетелгейзе, пристигат трима французи, за да проведат изследване. С потрес те установяват, че светът там е управляван от човекоподобни мамймуни, надарени с интелект подобен на човешкия, а хората са третирани като безмозъчни животни.

Произведението на Бул дава начало на световен франчайз, който включва едноименен филм от 1968, последван от четири продължения, игрален и анимационен сериал. През 2001 г. Тим Бъртън прави римейк на оригиналната лента. От 2011 г. започва нова филмова поредица, която е издала два пълнометражни филма, а третият се очаква 2017 г. По франчайза са създадени още комикси и електронни игри.

Сюжет

Първа част

В далечното бъдеще Джин и Филис, които са на романтично пътешествие с космическата си яхта, се натъкват на бутилка с писмо, което Джин започва да чете.

Ръкописът е написан от журналиста Юлис Меру, който разказва как през 2500 г. отпътува с космически кораб на експедиция до звездата Бетелгейзе, заедно с още двама души – професор Антел и неговия ученик Артюр Льовен. Пътуването продължава две години, които в земно време се равняват на 7-8 века. В орбитата на Бетелгейзе те намират три планети, една от която обитаема планета-близнак на Земята, кръстена от пътешествениците Сорор. Тримата души кацат с ракета на Сорор, в местност далеч от градската среда. Там те намират красива млада чисто гола жена, на която разказвачът дава името Нова. На другия ден непознатото момиче довежда със себе си племе от голи мъже и жени, които подобно на нея не говорят и са лишени от всякакъв разсъдък. Пътниците остават при племето през нощта.

На сутринта групата е събудена от внезапна какофония. Пред очите на Меру се разкрива невиждана гледка – човекоподобно горили и шимпанзета, облечени като хора, излавят и избиват диваците, сякаш са животни. В лова намира смъртта си Льовен, а разказвача, заедно с Нова, са уловени, затворени в клетки и отведени в града. Там Меру установява, че маймуните са устроили цяла цивилизация, подобна на човешката. Уловените видове са подложени на експерименти, в които землянинът се опитва да се докаже по-интелигентен от другите, дори научава част от езика на маймуните и общува с тях. Неговото поведение привлича вниманието на Зира – женско шимпанзе, завеждащо отделението. Бележитият доктор орангутана Зайюс обаче остава скептичен и маймуните продължават да се отнасят с даровития човек като дивак. Те започват експерименти със сексуалните взаимоотношения между човешките видове. Меру и Нова са поставени в една клетка, по нареждане на Зайюс, и принудени да се съвкупяват пред очите на останалите.

Втора част

Интересите на Зира към Меру се задълбочават, особено след като землянинът ѝ показна няколко свои скици и чертежи. Двамата започват все по-често да си уреждат тайни срещи, което поражда завист у Нова. Землянинът постепенно напредва в изучаването на езика на Сорор, докато Зира за кратко време усвоява френския и обяснява на своя събеседник подробно за маймунското общество. Маймуните считат, че са единствените разумни същества на Сорор, произлезли от човека, но достигнали по-далечен еволюционен етап на развитие. Разделени са на горили, орангутани и шимпанзета, като помежду им няма расовата дискриминация.

Един ден Меру е изведен на разходка из града, чисто гол, само с нашийник със синджир, държан от Зира. Шимпанзето разкрива своя план, с който се надява да освободи интелигентния човек от клетката. След месец ще се състои конгрес на биолозите, в който Зайюс ще докаже, че даровитият екземпляр е просто „дресиран човек“. Конгресът дава трибуна и шанс на Меру да покаже своята интелигентност и да спечели симпатиите на обществото. В края на разходката Зира запознава французина с Корнелиус – нейния годеник, който, макар и недоверчив, също иска да помогне на човека.

Малко преди конгреса, Зира завежда Меру в Зоогическата градина, където в отделението, отредено за хората, разпознава сред човешките видове професор Антел. Шимпанзето обещава, че ако Меру се представи добре пред комисията, ще освободят учения. След седмица журналистът се изправя в огромен амфитеатър пред хиляди маймуни. Меру започва да цитира на маймунския език, предварително наизустена реч, в която се изтъква като разумно същество от планетата Земя, където хората са единствените индивиди, притежаващи душа, и показва искрено желание някой ден земляните и маймуните от Сорор да се обединят. Маймунската общественост изпада във възторг и французинът се превръща в световна знаменитост. Вече натрупал известно доверие сред маймуните, Меру се опитва да освободи Антел, но той се е превърнал досущ в диваците от Сорор.

Трета част

В следващия месец Меру заживява като равнопоставен гражданин сред обществото на маймуните. Той продължава да държи връзка с хората, като се опитва да ги обучи да говорят, но опитите му търпят непрекъснати провали. Корнелиус, вече главен научен ръководител на института, и землянинът предприемат пътуване до другия край на планетата, където археолозите са открили любопитни останки от древно селище, които могат да решат загадката: защо маймунското общество от десет хиляди години не е претърпяло никакви промени? Двамата откриват сред развалините говореща кукла на човешко момиченце.

След завръщането, Меру разбира, че Нова е бременна от него. Човекът настоява да я види и Зира го съпровожда до отделна клетка, където седи бременната. В следващите дни шимпанзето урежда Меру и Нова да се виждат тайно. Един ден човекът е отведен в специално отделение, където маймуните правят жестоки експерименти с хората. Корнелиус показва на землянина двама души – мъж и жена, – които служат като негови помощници. Човешката двойка, с помощта на някакви апарати, е накарана да говори. Жената си представя събития случели се преди хиляди години. Тя говори за това как в миналото маймуните постепенно са поумнели, имитирайки хората, а човеците оглупели. Животните прогонили човешката нация и се настанили на тяхното място.

След време Меру се сдобива със син, който по всичко личи, че ще проговори. Маймуните планират да убият детето, заедно с родителите му, за да се предотврати бъдещ бунт на хората. Чрез Зира и Корнелиус младото семейство е качено незабелязано в изкуствен спътник, предназначен за трима души, и изстреляни в космоса. Оцелелите се добират до космическия кораб, кръжащ около Сорор. Чрез него Меру се завръща на Земята, заедно с новото си семейство. Пътуването продължава почти година. Пътниците кацат на летище „Орли“, където са посрещнати от офицер горила.

Джин и Филис отхвърлят ръкописа като някаква шега. След това авторът разкрива, че те са шимпанзета.

Край на разкриващата сюжета част.

Персонажи

  • Юлис Меру
  • Професор Антел
  • Артюр Льовен
  • Нова
  • Зира
  • Корнелус
  • Зайюс
  • Хелиус
  • Зорам и Занам
  • Сириус
  • Джин и Филис

Филми по книгата

Външни препратки

Глава XVII

Няма да описвам с подробности сцените, които през следващите седмици се разиграха в клетките. Както го бях предвидил, маймуните си бяха наумили да изучават половия живот на хората по линията на познатия метод: отбелязваха и най-дребните обстоятелства, стараеха се да предизвикват сближаване, понякога се намесваха и с копията си, за да върнат разума в главата на някой неподатлив обект.

Самият аз бях започнал да правя някои наблюдения с мисълта да поукрася репортажа, който смятах да публикувам след завръщането си на Земята, но скоро се уморих, защото така и не намерих нещо наистина интересно за отбелязване, нищо освен странния начин, по който мъжът ухажваше жената, преди да се доближи до нея. Започваха да пристъпват тържествено, точно както правят това някои птици — някакъв бавен колеблив танц, в който се пристъпваше напред, назад и встрани. Описваха концентрични кръгове, в чийто център беше жената, която се задоволяваше да се върти на едно място около себе си. С интерес присъствах на много подобни церемонии, в които главният ритуал винаги бе един и същ, а в подробностите понякога можеха да съществуват различия. Що се отнася до съвъкуплението, с което завършваха тези прелюдии, отначало гледката донякъде ме смайваше, но и аз като другите затворници започнах да не им обръщам внимание. Единственият интересен елемент във всичко това беше научната сериозност, с която маймуните ги наблюдаваха, като не пропускаха да отбележат и най-малката подробност в бележника си.

Само че, когато забелязаха, че аз не се отдавам на тези лудории — бях се заклел и нищо не беше в състояние да ме подтикне към подобно нещо пред очите на всички, — горилите решиха да ме принудят и започнаха да ме бодат с копията си, мен, Юлис Меру, мен, човека, създаден по образ и подобие божие! Оказах енергична съпротива. Тези скотове нищо не можеха да разберат и не знам какво щеше да се случи с мен, ако не бе дошла Зира, на която те докладваха за моето нежелание.

Тя дълго размишлява, след което се приближи, погледна ме с красивите си, интелигентни очи и започна да ме глади по главата, говорейки ми нещо, предполагам, че следното:

— Нещастно човече — сякаш казваше тя. — Колко си странен! Никога никой не е виждал подобно държание у човека. Погледни другите около себе си. Прави това, което се иска от тебе, и ще бъдеш възнаграден.

Тя извади от джоба си бучка захар и ми я подаде. Бях отчаян. Значи и тя ме смяташе за животно, може би малко по-интелигентно от другите. Яростно разтърсих глава и отидох да легна в ъгъла на клетката, далеч от Нова, която ме гледаше с недоумение.

Работата несъмнено щеше да свърши дотук, ако в този момент не се беше появил старият Зайюс, по-надменен от всякога. Беше дошъл да види резултата от своите опити и както обикновено, най-напред се осведоми за мен. Зира бе принудена да му разкаже за моето упорство. Това много го ядоса и в продължение на една минута орангутанът се разхожда с ръце на гърба, след което с повелителен тон даде заповеди. Зорам и Занам отвориха моята клетка, отнеха ми Нова и на нейно място доведоха една зряла матрона. Този глупак Зайюс, чиято глава бе претъпкана с научни методи, бе решил да повтори опита с друг обект.

Но това не беше най-лошото и аз престанах да се замислям за тъжната си съдба, когато с разтревожен поглед проследих моята приятелка Нова. С ужас видях как я затварят в отсрещната клетка при един широкоплещест мъж, истински колос с космати гърди, който моментално пламенно затанцува в кръг около нея любопитния любовен танц, който вече описах.

Веднага щом забелязах обиколките на този скот, забравих за мъдрите си решения. Загубих разсъдък и отново започнах да се държа като обезумял. Наистина съвсем бях полудял от ярост! Аз виках, врещях като хората от Сорор. Като тях изразявах гнева си, хвърляйки се по решетките, захапвах ги, олигавих ги, скърцах със зъби — с една дума, държах се възможно по най-животинския начин.

Но най-изненадващото в цялата работа се оказа неочакваният резултат. Като ме видя да действам по такъв начин, Зайюс се усмихна. За пръв път ми засвидетелстваше известна доброжелателност. Най-сетне бях проявил човешко държание и той бе стъпил върху познат терен. Неговата теза тържествуваше. Намираше се в такова благоразположение, че изпълни молбата на Зира да се откаже от своите заповеди и да ми даде последна възможност. Отведоха отвратителната матрона и ми върнаха Нова, преди онова животно да я беше докоснало. Тогава маймуните се оттеглиха, но започнаха да ме дебнат от известно разстояние.

Какво още да добавя? Тези вълнения бяха прекършили съпротивителните ми сили. Усещах, че няма да понеса да видя моята нимфа в ръцете на друг мъж. Подло се примирих с победата на орангутана, който сега се смееше доволен от своето лукавство. Плахо направих една танцова стъпка.

Да, аз, най-висшето от всички създания, започнах да кръжа около моята хубавица! Аз, върхът на хилядолетна еволюция, аз, Юлис Меру, подобно на паун започнах любовен танц около прелестната Нова, пред всичките тези маймуни, които жадно ме наблюдаваха, пред един стар орангутан, който диктуваше бележки на своята секретарка, пред едно женско шимпанзе, което благосклонно се усмихваше, пред две кискащи се горили, аз, човекът, търсещ извинение в изключителните космически обстоятелства, убеден в този момент, че на планетите и в небето съществуват повече неща, отколкото някога са си представяли хората-философи.