Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

— Не си и помисляй да умираш! — избухна гневно тя, а сълзите се стичаха по страните й и тя като обезумяла го притискаше с ръце към гърдите си. Треперещите й устни целуваха страните му.

— Ах, ти, арогантен негодник — Не го заслужаваш, но аз те обичам! — с треперлив глас възкликна тя. — Ти трябва да живееш; не можеш да умреш! — Думите й обаче не получиха отговор и Янси остана ужасяващо неподвижен в ръцете й. Обезумяла от страх, тя яростно го разтърси и полуплачевно, полуядосано извика: — О, Янси, ти просто не можеш да умреш! Аз те обичам! Обичам те! О, боже! Моля те, моля те, не му позволявай да умре! — Без да обръща внимание на Бартоломю и Естебан, които безпомощно стояха отстрани, тя целуна бледото му лице. — О, Янси, моля те, моля те, не умирай! Обичам те! Обичам те! — Тези слова се превърнаха в молитва, която тя не можеше да спре да произнася. — Обичам те! Обичам те! — Тази фраза се носеше постоянно във въздуха, като че ли думите притежаваха магическата сила, която да възвърне живота на неподвижното тяло в ръцете й и да го раздвижи. Нито Бартоломю, нито Естебан се опитаха по някакъв начин да се намесят; и двамата стояха неподвижно до нея и мълчаливо наблюдаваха страданието й, поразени и разтърсени от това, което толкова внезапно се беше случило пред очите им.

Пръв Бартоломю, който се взираше с мъчително недоверие в бледото лице на Янси, забеляза потрепването на дългите черни мигли. Той затаи дъх и пръстите му се впиха със стоманена хватка в ръката на Естебан. Естебан изненадано го погледна и тогава Бартоломю посочи лицето му, без да смее да повярва в това, което виждаше. Ресниците отново потрепнаха, този път по-осезаемо.

Потънала в черния лабиринт на ужаса, Сара изобщо не забелязваше какво става. Продължаваше да разтърсва Янси и да целува нежно с устните си любимото лице, припявайки страстния си зов.

— Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Тя беше толкова погълната от своя свят, изпълнен със страдание, че не забеляза как Янси отвори очи и как едната му ръка бавно се помръдна и докосна медночервения кичур коса, който се бе измъкнал от обичайния й стегнат кок и се бе спуснал върху гърдите й. Чак когато той леко подръпна косите й, тя сведе поглед към кехлибаренозлатистите му очи, озарени от проблясващото в тях дълбоко чувство.

— Скъпа — прошепна той и изкриви устни в усмивка — ако знаех, че това едва да не бъда убит от подивял бик, ще те накара да признаеш, че ме обичаш, щях дяволски да ускоря нещата!

Незнайно защо Сара, изпълнена от бурна радост, която заливаше на вълни тялото й и все още дълбоко потресена от това, което едва не се случи, внезапно се разгневи на Янси. Тя го отблъсна от себе си и скочи на крака.

Той не очакваше меката възглавница под главата му да изчезне така изведнъж и тупна на земята с приглушен звук — по-скоро не той, а главата му.

— Ух! — изохка той и разтри удареното място като приседна на земята. — Какво ти стана?

— Изплаши ме до смърт! — почти извика тя, а изумрудените й очи святкаха и пръстите й се свиха в юмруци. — Мислех, че си умрял! Никога не го прави пак! Чуваш ли? Никога!

Тя беше прекалено разтревожена за Янси, за да се замисли даже за миг за последните си замайващи думи. Загрижено се загледа в неподвижното му лице, като душата й започваше да ликува, когато той отваряше очи и оглеждаше с разбиращ поглед наоколо, а сърцето й се превръщаше в буца лед, когато очите му се затваряха и той лежеше на земята като мъртъв.

Стори й се, че изминаха часове, но най-после те видяха хасиендата и скоро Янси беше пренесен до леглото си и лежеше разсъблечен под завивките, а раните му бяха почистени и главата — превързана с широка, чисто бяла превръзка от ленен плат, увита плътно около челото. В момента изглежда спеше спокойно, а Сара седеше на един стол отстрани до леглото и го наблюдаваше загрижено как спи. През цялото време, докато го настаняваха удобно, той бе напълно в съзнание и почти не си затвори устата и Сара се поусмихна като се сети за енергичните му протести, когато Бартоломю и Естебан го повдигнаха и го пъхнаха в леглото, за да отстъпят място на Мария и Танси, които начаса се засуетиха около раната му. На нейния силен и арогантен съпруг никак не му бе харесало да е толкова безпомощен!

На Сара й се доспиваше, но Янси през по-голямата част от времето беше буден и в съзнание, с ясен и интелигентен поглед. Страховете й той да не умре бяха отминати почти напълно, но тя нямаше да се успокои, докато той не станеше отново обичайният вбесяващ и надменен егоист, когото тя така обичаше! Отдавна бе осъзнала, че е влюбена в него, но не си бе дала сметка за дълбочината на чувството си, докато не го бе видяла да лежи неподвижен на земята. Никога нямаше да забрави този ужасяващ момент. Никога! Тя не можа да се сдържи и протегна ръка да погали челото му, където ленената превръзка покриваше раната.

Загорялата ръка на Янси внезапно се протегна нагоре и задържа нейната. Той придърпа пръстите й към устните си и ги целуна.

— Всички ли си отидоха вече? — прошепна той, все още със затворени очи. — Вече безопасно ли е да се събудя?

Той отвори очи и Сара се втренчи в него със скандализиран израз на лицето. Янси се засмя и в кехлибаренозлатистите му очи затанцува весело пламъче.

— Скъпа, как иначе щяхме да останем насаме? — спокойно отвърна той. — Те щяха да ни оставят сами само ако се престорех на сериозно пострадал.

Сърцето на Сара подскочи от радост, но тя все пак му се скара.

— Те се притесняваха за теб! Така ни изплаши всички! Да се преструваш, че си по-сериозно ранен, отколкото е в действителност! Не те е срам!

Очите му насмешливо блестяха изпод гъстите черни ресници.

— Да не искаш да кажеш, че не желаеш да останеш насаме с мен? — обидено попита той. — Че не ме обичаш?

— Да! Не! — изрече тя, очарователно объркана. Издърпа ръката си, погледна го втренчено и разпалено продължи: — Ти не заслужаваш да бъдеш обичан! Сигурна съм, че никога няма да разбера какво правиш, за да внушиш такава преданост и вярност на хората ти към теб! Те нямат никаква представа какво арогантно чудовище си!

Думите й ни най-малко не го засегнаха. С изкривено в усмивка лице той се протегна и здраво обхвана ръцете й над раменете. Леко я повдигна и тя се озова върху гърдите му, а краката й останаха да стърчат от ръба на леглото.

— Сара, каква малка глупачка си! — прошепна той, а устните му бяха на сантиметри от лицето й. — Обожавам те — даже и когато си толкова опърничава! — После я целуна — една страстна и пламенна целувка, която замая и без това обърканата й глава.

Светът се завъртя около Сара и всичко друго престана да съществува за нея, освен Янси, топлите устни на Янси върху нейните, ръцете на Янси върху тялото й и сърцето на Янси, което биеше в един ритъм с нейното. Тя се отдаде без да разсъждава на целувката му, на докосванията му и когато най-накрая откъсна устни от неговите, прошепна с въздишка:

— О, Янси, толкова те обичам!

Той отметна назад една къдрица коса, която беше паднала на челото й и отвърна с нежна усмивка:

— Знаеш ли, някога се опасявах, че никога няма да чуя от теб тези думи. Понякога се убеждавах, че съм най-големият глупак на света, защото бях погледнал повторно твоето нежно личице в онази първа нощ, когато се върнах в Магнолия Гроув и безнадеждно се влюбих в теб! Остави ме да те преследвам, скъпа моя — и никога не ми даде и най-малък знак за истинските си чувства. Постоянно хвърляше в лицето ми Каза Палома, отказваше да се омъжиш за мен… принуждаваше ме да действам по омразен за мен начин. Без да ми позволиш да направя каквото и да било друго. — Той я погледна строго, което никак не съответстваше на нежността в очите му. — За много неща имаш да отговаряш, моя невесто!

Сара замечтано се усмихна и очерта с пръст стиснатите му устни.

— Ами ти? — прошепна тя. — Ти нито веднъж не загатна за какво мислиш! Просто ми заповядваше и открито се възползваше от мен!

Той я целуна и непринудено се засмя.

— Така ли беше? — Усмивката му се стопи и очите му потърсиха нейните. — Нали не съжаляваш? Накрая всичко свърши добре, нали?

Внезапната му несигурност я трогна. Тя се намести по-удобно до него на леглото, сгуши се до тялото му и прошепна почти до устните му:

— Никога няма да съжалявам, че се омъжих за теб. Никога! Нито пък за това, че те обичам!

— Мила моя! — дрезгаво изрече той. — Обожавам те!

Той я притисна по-здраво в ръцете си и нетърпеливите му устни потърсиха нейните. Възцари се тишина, нарушавана само от време на време от леки въздишки и приглушен шепот и през следващите няколко минути двамата влюбени не си казаха нищо, което би представлявало интерес за околните. Това бяха безценни мигове на нежност и въпреки че и в двамата гореше едва сдържано желание, те не му се поддадоха, а предпочетоха да се насладят на неописуемото удоволствие просто да знаят, че обичат и че са обичани. Галеха се и се целуваха почти целомъдрено; Сара беше облечена и лежеше върху одеялата, които покриваха голото тяло на Янси, но чувството между тях беше толкова силно, че това нямаше значение. Тя объркано реши, че е направо божествено да е влюбена в съпруга си и особено да знае, че е обичана от него!

Беше допряла бузата си до гърдите му, а той я бе притиснал с ръка до себе си и останаха да лежат така дълго време, наслаждавайки се на този магически миг на безкрайно блаженство — един от редките и чудни моменти, когато всичко в техния свят беше наред и между тях царуваше пълна хармония. Всички съмнения, тревоги и недоразумения бяха изчезнали и те се потапяха без свян в магията на чудната си любов. Най-накрая светът се намеси в идилията им и на земята ги върна едно тихо почукване на вратата.

През полуотворената врата се провря главата на Бартоломю, който се усмихна, виждайки ги да лежат на леглото и забелязвайки най-вече магическото съвземане на Янси. Той влезе в стаята с дяволит блясък в очите и се приближи към леглото.

— Чудех се — каза той вместо поздрав, доколко раната ви наистина е сериозна и доколко е плод на вашата хитрост!

Янси се засмя.

— Съжалявам, ако съм ти причинил тревоги, но — той сведе поглед към Сара, която не беше помръднала — исках да остана насаме с моята съпруга! — Кехлибаренозлатистите му очи заблестяха. — Имахме много неща да си кажем!

Открита привързаност и възхищение се изписаха на лицето на Бартоломю, който поглеждаше ту към единия, ту към другия и откриваше, че и двете лица са озарени от щастие.

— Обзалагам се, че сте открили това, което за останалите беше ясно от месеци.

Сара се засмя и седна в леглото.

— Знаеш ли, че сме можели да открием много по-рано това възхитително състояние на нещата, ако някой просто ни го беше посочил! — дръзко отвърна тя.

— И да се лишим от удоволствието да ви наблюдаваме как го откривате сами? — закачливо попита Бартоломю.

Те побъбриха така няколко минути; после лицето на Бартоломю потъмня.

— Сериозно ли сте ранен? — попита той Янси.

Сара вече се беше преместила на креслото до леглото на Янси. Когато Бартоломю зададе въпроса си, прекрасното й лице придоби загрижен израз. Едната й ръка все още беше сплетена с ръката на Янси — не можеха да издържат да не се докосват — и той успокоително стисна пръстите й.

— Не се тревожи, мила, аз наистина съм много добре — меко каза той и после се обърна към Бартоломю. — Това се отнася и за теб. Ударът беше силен, но аз съм добре. Малко ме боли главата, но това е всичко.

Бартоломю кимна, като че ли думите на Янси потвърдиха собствената му диагноза. Той взе един стол, приближи го до леглото и седна, а изражението му остана тревожно и напрегнато.

— Това, което се случи днес, не беше злополука — направо започна той. — Вашият кон е бил прострелян нарочно. Някой е искал вие да умрете или поне много сериозно да пострадате!

Янси не знаеше кога са открили причината за падането на коня му, но не изглеждаше учуден от това, което Бартоломю току-що беше разкрил.

— Чудех се — каза замислено той — какво го накара да падне така — не изглеждаше да се е спънал в дупката на някой лалугер например. Като че ли изведнъж спря и се строполи.

Бартоломю сви устни.

— Един куршум в мозъка прави точно това — поваля за миг животното!

— Но кой го е сторил? — попита загрижено Сара, а широко отворените й зелени очи се насочваха ту към единия, ту към другия. — И защо?

Бартоломю и Янси се спогледаха.

— Струва ми се, че отговорът е съвсем ясен… — бавно отвърна Янси.

Сара се взря в него, питайки се какво той знае, а тя — не. Не можеше да мисли, че го е извършил някой от неговите хора! Без съмнение всички до един — даже и Бартоломю наред с каубоите — бяха готови с радост да дадат живота си за него. Те със сигурност не биха заплашили живота му! А с изключение на Хайръм, наблизо там нямаше никой. С изключение на Хайръм. Сара отвори уста от учудване, когато я осени прозрението.

— Мислите ли, че Хайръм го е сторил? — изрече тя.

Нито един от двамата не направи опит да опровергае твърдението й и на Сара едва не й прилоша. Беше харесвала Хайръм, беше го считала го за свой приятел и имаше време, когато би било изключено да го заподозре в опит за хладнокръвно убийство. Това бе, естествено, преди да открие, че той се е забъркал в тайна любовна връзка с Ан Шелдрейк, продължавайки да твърди, че обича самата нея! Не искаше да повярва, че този следобед той се е опитал да убие мъжа й, но бе категорична, че повече не трябва да му вярва, а освен това не можеше да отрече, че той бе най-вероятният заподозрян.

В напрегнатата тишина, която се беше възцарила, тя изведнъж се обади:

— Но защо? Мислех, че отношенията ви се бяха пооправили. Напоследък ти се отнасяше много добре с него — не го уволни, както можеше да направиш, даде му почти същата работа, която би вършил, ако моите първоначални намерения се бяха осъществили. Не би трябвало да има никаква причина да се оплаква, а освен това изглеждаше примирен и доволен от положението си тук. Какво щеше да спечели, ако те беше убил?

Бартоломю гледаше в пода, така че Янси взе думата.

— Всичко, което той преследва, е самата теб! — спокойно каза той.

— Мен? — извика тя, явно изненадана. — Какво имаш предвид, за бога?

Янси прикова поглед върху лицето й.

— Ами ако аз бях умрял, ти щеше да останеш една прекрасна, много богата млада вдовица. Ако бях умрял, ти щеше да наследиш всичко — просторните акри на Ранчо дел Сол, безбройните стада диви говеда и коне, сребърните мини в Мексико, с една дума — всичко. — Той се усмихна унило. — Очарователното ти лице и нежното ти тяло ще са достатъчни, за да изкушат всеки мъж, но съчетани с голямо богатство… — Янси замълча, забелязвайки как на ужасеното й лице започна да се изписва разбиране, а после тихо продължи: — Всичко това, съчетано с голямо богатство, ще те направи непреодолимо привлекателна — особено за човек, който не притежава нищо.

— Но аз никога… Аз вече отхвърлих предложението му за женитба. Освен това — отчаяно продължи тя — той обича Ан Шелдрейк. Даже и да може да ме убеди да се омъжа за него, той със сигурност не би искал да се обвърже до края на живота си с мен.

Янси беше притворил клепачи.

— Кой е казал, че ще е за целия му живот? Ако е способен да извърши едно убийство, какво пречи след известно време да станеш жертва на фатална злополука? И да го оставиш богат човек, свободен да се ожени за жената, която си е избрал?

— Мили боже! Нима наистина смяташ, че той е толкова покварен? Да планира не само твоето, но и моето убийство!

Този път отговори Бартоломю.

— Не зная дали той има намерение да ви отстрани или не, но не се съмнявам, че той се опита да убие Янси днес следобед и че мотивът за това е бил да ви направи вдовица. Вдовица, за която е възнамерявал да се ожени. Не можете да ме убедите в противното — погледна той Сара извинително. — Зная, че го харесвахте, но след като Сам умря, за нас двамата с Танси стана очевидно, че той се увърта около вас и ви се подмилква с някакви намерения. Може би не сте го забелязвала, но ние го виждахме и много се тревожехме за вас. Той гледаше на вас като на една надежда за бъдещето и смятам, че даже сватбата ви не е променила гледната му точка. Това е просто още една пречка по пътя му.

Всичко това беше ужасно, но логично и с нарастващо отвращение, което чувстваше със стомаха си, Сара осъзна че е съгласна с начина, по който Бартоломю тълкуваше ситуацията. Все още не беше готова да приеме предположението на Янси, че Хайръм е планирал след време собствената й смърт, но й беше трудно изцяло да го отхвърли.

— Мислите ли, че той е убил Маргарет? — изведнъж попита тя.

Бартоломю повдигна рамене, а Янси бавно каза:

— Не зная. Би могъл, както и още пет-шест други хора.

Сара прокара ръка през слепоочието си.

— Щеше да е по-просто, ако го е извършил. Най-малкото е смущаващо да знаем, че между нас е не само убиецът на Маргарет, но и някой, който вероятно е планирал убийството ти днес следобед!

— Не се тревожи, скъпа — мен ще ме убият много по-трудно от Маргарет! — засмя се Янси.

— Това никак не е забавно! — погледна го Сара. — Той се опита да те убие!

Янси се намръщи и целуна пръстите на ръката й, която още държеше.

— Зная, скъпа, зная, но не смятам, че трябва да се притесняваме, че той ще направи повторен опит в скоро време. Най-вероятно той няма да иска да привлече подозрения върху себе си, нито пък да има някакви улики срещу него. Не вярвам днешното покушение да е било планирано — той просто е видял удобен случай и се е възползвал. Ако успее — добре, но ако се провали, той не губи нищо. Аз поне така виждам нещата.

Бартоломю кимна утвърдително.

— Ние двамата с Естебан говорихме за това и сме склонни да се съгласим. Хайръм няма как да е знаел, че вие ще бъдете точно на това място или че ще има проблем с бика. Ние смятаме, че той е яздил достатъчно далеч от другите, за да е скрит зад храстите и е видял какво се случи. Дал си е сметка, че никой не може да го види и е използвал благоприятната възможност, отчитайки, че когато конят падне е твърде възможно да си счупите врата, а ако това не стане — остава бикът. Нищо е нямало да загуби, ако опита.

— Сега какво ще правим? — преглътна Сара. — Всичко, което знаем със сигурност е, че някой е застрелял коня. Всичко останало са само предположения. Нямаме доказателство, че Хайръм го е направил, а още по-малко — че го е обмислял. Така че какво ще правим — ще го изгоним ли?

— Не зная — започна бавно Янси. — Не съм очарован от идеята Хайръм да се разхожда на свобода наоколо с единствената идея в главата си да ме убие. По-скоро трябва да го задържим тук, където можем да го държим под око докато измислим по-добро решение, или открием доказателство за това, което се готви да извърши.

Сара кимна неохотно, неспособна да предложи нищо друго. Янси погледна Бартоломю с повдигнати вежди.

— Е? Имаш ли друга идея?

Бартоломю възмутен поклати глава.

— Не, струва ми се че не. Не ми харесва идеята това копеле да си мисли, че се е измъкнало, но не виждам какво друго можем да направим освен това, което предложихте. Сара е права — ние имаме само подозрения. Но през това време двамата с Естебан ще се постараем той да бъде наблюдаван отблизо — мрачно допълни той. — От много близо!

Сара се опита да се успокои от думите на Бартоломю, но това бе мрачно успокоение. Само мисълта за това, че Хайръм е толкова близо до Янси, предизвикваше ледени тръпки на страх в тялото й и тя едва изчака Бартоломю да излезе и да затвори вратата след себе си, за да обвие с ръце шията му и разпалено да изрече:

— Да не си посмял да му позволиш да те убие! Чуваш ли? Да не си посмял!

Янси се усмихна и я придърпа още по-близо до себе си.

— Сара, аз те обичам повече отколкото съм обичал когото и да било — нежно отвърна той, целувайки страните й. — Ти си моят живот и аз нямам намерение да оставя Хайръм Бърнел да ме убие. Възнамерявам да имаме дълъг и невероятно щастлив брак и искам да те държа в ръцете и в леглото си до края на живота си! Току-що открих възхитителния факт, че ме обичаш и нима смяташ, че ще позволя на каквото и да било, на когото и да било да ми попречи да се наслаждавам на любовта ти? Чаках прекалено дълго и преживях доста тревоги за това дали ме обичаш, за да позволя сега на Хайръм да прекъсне десетилетията любов, които очаквам от теб!

Какво можеше да направи тя, освен да го целуне? Направи го с голямо желание и скоро откри колко малко са повлияли раните на способностите му. Тя не разбра как се случи, но след няколко секунди вече лежеше гола в леглото до него; дрехите й бяха разпилени в безпорядък по целия под, а топлото му, силно тяло се притискаше пламенно към нейното. Той винаги беше успявал да накара мисълта й да следва неговата, беше успявал да я възбуди само с един поглед, с едно докосване или целувка, но сега беше различно; сега тя знаеше, че зад всяка милувка, зад всяко докосване на устните му и зад всяка дума, която шепнеше докато галеше тялото й, имаше любов и сърцето й ликуваше. Той я обичаше!

Ръцете й страстно го галеха и тя се усмихваше на доволните му стонове, когато пръстите й докоснеха някое особено чувствително място на стройното му тяло. Той я изпълваше с непозната, възторжена наслада — наслада от мускулестото му тяло, от все по-ненаситните му целувки и тя знаеше, че когато той я търсеше, когато най-накрая проникна дълбоко в тялото й със страстно движение, което щеше да доведе и двамата до екстаз, в него бушува същото чувство, което изпълва и нейната душа и това не е само плътско желание — това е любов!

А после, когато страстта им се уталожи, остана неописуемата наслада да лежи до него, да споделят сладкото изтощение, което ги беше обзело и да слуша как той нежно прошепва в ухото й:

— Обичам те, querida — никога не се съмнявай в това! Ти си моят живот!

На блестящия хоризонт обаче имаше едно съвсем малко, едва забележимо облаче и тя отчаяно искаше това последно съмнение да се разсее; въпреки че съзнаваше каква лудост е да пита, тя се надигна и го погледна в лицето.

— Ами Палома? Каква роля има тя в нашия брак? — прошепна с треперещ глас тя.

Очите на Янси потъмняха и той стисна устни.

— Знам, че никога не трябваше да се опирам на това проклето условие в завещанието на Сам, за да те накарам да се омъжиш за мен, но по онова време това изглеждаше толкова удобно! — без да увърта си призна той. — Беше готово оправдание, зад което да се скрия, разбираема за всички причина, която да спусне було пред собствените ми желания… — Той не откъсваше очи от нея и като очертаваше разсеяно с пръстите си фината линия на устните й, дрезгаво продължи: — Сара, аз те желаех, но не мога да отрека, че не исках да се влюбвам в теб. Не исках да призная даже пред себе си, че сърцето ми е завладяно. — Той мъчително преглътна и продължи: — Заклех се, че след Маргарет нито една жена няма да обсеби чувствата ми, че никога няма да си позволя да се увлека по друго женско същество или да се загрижа особено за него! — Той й се усмихна с безкрайна нежност. — И тогава се появи ти… един поглед към прекрасното ти личице беше достатъчен всичките ми мрачни клетви да се изпарят. Желаех те по най-лошия възможен начин — не можех да мисля за нищо друго, но не се тревожех, тъй като страстта е преходно увлечение, докато не осъзнах, че искам не само тялото ти, а самата теб! Бях се влюбил в теб. — Той се взря внимателно в лицето й и спокойно продължи: — Когато се върнах в Магнолия Гроув и те видях в онази първа нощ в кабинета на Сам, се почувствах така, сякаш никога не бяхме се разделяли, като че ли току-що се бяхме пренесли от нощта, когато бе убита Маргарет, а ние се бяхме целували на стълбището. Обзе ме същият възторг, както и тогава, същото желание да те притежавам и закрилям и аз се разгневих и ужасих, а това, че се бе омъжила за Сам и не бе ме дочакала, ме вбеси напълно! — Той мрачно сви устни. — Опасявам се, че от този момент нататък не действах съвсем разумно, но ти стана всичко за мен и нищо друго нямаше значение — даже и Палома! Палома няма нищо общо с нашата женитба, скъпа, нищо общо с това, което се случи между нас… Освен че беше дяволски удобно оправдание, зад което да се скрия! — допълни насмешливо той. — Ако я нямаше Палома, щях да бъда принуден да те ухажвам по общоприетия начин и да призная любовта си много по-рано!

— Би трябвало да се срамуваш от себе си — отнесе се толкова зле с мен! Прелъсти ме, а после ме принуди да се омъжа за теб. Вие, сър, се държахте като подъл и безчестен негодник! — строго произнесе Сара, но меката извивка на устните й и мечтателният израз на изумрудените й очи подсказваха друго.

Янси самодоволно се усмихна и привлече покорното й тяло по-близо до себе си.

— Но нали ме обичаш, скъпа? — прошепна той, почти допрял устни до нейните. — Обичаш ме и ще ме обичаш до последния си ден…

Тя отвърна на целувката му със същата страст, с която той я беше целунал и се остави на вълните на магията, която излъчваше Янси, а сърцето й преливаше от щастие.

— О, наистина — прошепна тя след известно време, когато успя да проговори. — Обичам те повече от самия живот, разбойник такъв!