Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Echo Park, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 76 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

ИК „Бард“, 2007

ISBN 954–585–775–1

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Формат 84/108/32. Печатни коли 25

История

  1. — Добавяне

39

Двойната врата се отвори и сестрата избута в коридора инвалидната количка на Киз Райдър. Бош я чакаше с букет — беше го купил на излизане от метрото. Тя погледна сестрата, след което стана от количката и го прегърна.

— Благодаря ти, че дойде да ме вземеш — прошепна в ухото му.

— Спрял съм точно пред входа — рече той, прегърна я през талията и я поведе към мустанга, паркиран на забранено. Помогна й да се качи, остави в багажника торбичката с поздравителни картички и подаръци, след което заобиколи и отвори шофьорската врата.

— Искаш ли да отидем някъде другаде, преди да се прибереш у дома?

— Не, не! Искам вкъщи, да си легна в собственото си легло!

— Добре де, разбрах.

Потеглиха. Мълчаха. Когато минаха покрай продавачката на цветя на входа на метрото, Райдър погледна букета в ръцете си и се засмя — разбра, че партньорът й се е сетил за цветята в последния момент. Бош само се усмихна.

— Господи, още ме боли! — Райдър се намръщи и се пипна по шията.

— Съжалявам.

— Няма нищо, Хари. Хубаво е да те боли от смях.

Той кимна и попита:

— Шийла ще дойде ли да те види?

— Да, след работа.

— Това е добре.

Отново се възцари тишина.

— Аз послушах съвета ти, Хари — каза след малко Райдър.

— Какъв съвет?

— Казах им, че не съм стреляла, защото съм се страхувала, че ще улуча Оливас.

— Добре си направила. — Помълча малко, после добави: — Това означава ли, че няма да си върнеш значката?

— Да, Хари. Ще задържа значката, но ще сменя партньора.

Той рязко се извърна и я погледна.

— Говорих с началника — поясни Райдър. — Разбрахме се да се върна в екипа му веднага след рехабилитацията. Надявам се, че не се сърдиш.

— Защо да се сърдя, Киз. Ти си решаваш. Радвам се, че оставаш.

— Аз също.

Изтекоха още няколко минути в мълчание. А после тя каза така, сякаш изобщо не бяха млъквали:

— Освен това ще съм на шестия етаж, Хари… А това е много важно, защото ще мога да се грижа за теб и да те предпазвам от неразумни постъпки. А също от бумащината и политическите игри. Господ ми е свидетел, винаги ще имаш нужда от помощта ми.

Бош се ухили. Добре беше, че Киз ще е там, един етаж над главата му. И че ще има грижата да го пази от неприятности. Погледна я и каза:

— Никога не съм имал ангел пазител, но идеята ми харесва.

Край
Читателите на „Ехо парк“ са прочели и: