Майкъл Конъли
Ехо парк (11)

10

На другата сутрин Бош и Райдър тръгнаха към Съдебната палата пеш. Двадесет минути преди насрочения час стигнаха до кабинета на главния прокурор — въпреки обичайната опашка пред асансьорите. О’Шеа и Оливас вече ги чакаха. Настаниха се около масата — на същите места като при предишната им среща. Бош отбеляза, че предизборните плакати ги няма. Сигурно вече ги бяха преместили в залата на общинския съвет, където вечерта щеше да се проведе предизборното събрание.

На бюрото на О’Шеа лежеше работен журнал от делото Жесто. Без да иска разрешение, Бош го взе и го отвори на хронологическия списък. Откри Формуляр 51 и плъзна пръст надолу. Срещу датата 29 септември 1993 г. действително лежеше вписването, което му беше прочел Оливас — последно за деня. Отново го обзе горчиво разочарование.

— Всички допускаме грешки, детектив Бош — подхвърли О’Шеа. — Нека гледаме напред и да се мъчим да направим най-доброто, на което сме способни.

Бош го погледна, кимна и остави папката.

— Току-що ми съобщиха, че Мори Суон и Уейтс вече са в стаята за разпити и ни очакват — продължи О’Шеа. — В тази връзка предлагам да разглеждаме случаите поотделно, в точно определен ред. Ще започнем с Фицпатрик и ще се прехвърлим на Жесто само ако получим задоволителни признания. По същия начин ще процедираме и по-нататък.

Всички кимнаха — с изключение на Бош.

— Няма да се успокоя, докато не открием останките й — каза той.

— Разбирам ви. — О’Шеа вдигна някакъв документ от бюрото. — Това е молба до съда за временно извеждане в случай, че се наложи Уейтс да ви отведе на мястото. Ще добавя, че подобно извеждане трябва да се осъществи при изключителни мерки за сигурност. Нямаме право на грешка.

Очите му бавно обиколиха всички, сякаш искаше да се увери, че разбират сериозността на ситуацията. О’Шеа залагаше на карта както предизборната си кампания, така и цялата си политическа кариера.

— Ще сме готови на всичко — обади се Оливас.

Тази декларация не успя да прогони загрижеността от лицето на областния прокурор и той каза:

— Предполагам, че ще прибегнете до услугите на униформени полицаи.

— Не. Униформите привличат вниманието. — Оливас поклати глава. — Ще се справим и сами, освен ако не настоявате за обратното.

— Да, настоявам. Мисля, че ще е по-разумно.

— Няма проблеми. Можем да поискаме автомобил на общинската полиция или двама служители от охраната на затвора.

— Добре. — О’Шеа кимна. — Значи можем да започваме.

— Има още един въпрос — обади се Бош. — Ние не сме сигурни в самоличността на човека, който ни чака в стаята за разпити, но по всичко личи, че той не се казва Рейнард Уейтс.

Изненадата, която се изписа върху лицето на О’Шеа, се оказа заразителна. Оливас зяпна и се приведе напред.

— Разполагаме с отпечатъците му — каза той. — Снети са още при задържането му.

— Това е вярно. Но преди тринадесет години, при първото му задържане за незаконно проникване, той се представя с името Робърт Саксън и дата на раждане трети ноември 1975 година. Със същото име се представя и по-късно същата година, когато се обажда във връзка със случая Жесто, но този път рождената дата е трети ноември седемдесет и първа. По време на споменатия първи арест са снети пръстовите му отпечатъци и компютърът показва, че те принадлежат на Рейнард Уейтс, роден на трети ноември 1971 година. Значи става въпрос за една и съща дата на раждане, но различни години. Арестуваният обяснява, че дава фалшивото име и година на раждане с надеждата да бъде третиран като непълнолетен. Това е отбелязано в първото му досие.

— Накъде биете? — нетърпеливо попита О’Шеа.

— Позволете ми да довърша. За незаконното проникване той получава условна присъда, защото това е първото му нарушение. В документите по делото е отбелязано, че е роден и израснал в Лос Анджелис, нали така? Ние току-що бяхме в общинската архива, там няма акт за раждане на Рейнард Уейтс нито на тази дата, нито на някаква друга. В същото време там има пълен набор документи за Робърт Саксън, който е роден в Лос Анджелис, но не на трети ноември и не в годините, отбелязани в досието.

— Което доказва, че не знаем с кого ни предстои да разговаряме — добави Райдър.

О’Шеа бутна стола си, изскочи иззад бюрото и закрачи напред-назад.

— Искате да кажете, че в общинските архиви са вкарани грешни отпечатъци или нещо друго се е объркало, така ли?

Бош се извъртя така, че да го вижда.

— Искам да кажа, че преди тринадесет, четиринадесет или петнадесет години този човек, независимо кой всъщност е той, би могъл да се обърне към общинските служби с искане да му бъде издаден документ за самоличност на базата на фалшиви данни. Какво е било необходимо за шофьорска книжка по онова време? Акт за раждане, установяващ възрастта. А такива актове, плюс фалшиви лични карти, са се продавали направо на улицата. Разбира се, той би могъл да направи и много други неща, например да подкупи съответния общински служител. Проблемът е, че нямаме доказателства, че е роден тук, в Лос Анджелис, а това поставя под съмнение и всичко останало.

— Може би това е лъжата — подхвърли Оливас. — Може би той наистина е Уейтс, но е излъгал за месторождението си. Много хора, които са родени оттатък, в Ривърсайд, твърдят, че са от Ел Ей.

Бош отхвърли това предположение с леко поклаща-не на глава.

— Името е фалшиво. Рейнард е името на герой от средновековния фолклор, известен като Лисицата. А какво се получава, когато прибавим към него и фамилното име? „Лисицата чака“. Или дебне — почти същото. Не ми казвайте, че някой ще кръсти детето си точно по този начин!

В кабинета се възцари тежко мълчание.

— Ох, не знам — въздъхна най-после О’Шеа и пак закрачи. — Тази отправка към средновековния фолклор ми се струва малко пресилена.

— Такава е само до момента, в който я установим — отвърна Бош. — А не е ли по-пресилено да приемем, че това е истинското му име?

— Какво искаш да кажеш? — възкликна Оливас. — Че е променил името си, но продължава да го използва и след като е арестуван? Това е абсурдно!

— Според мен също — съгласи се Бош. — Но още не знаем какво се крие зад цялата работа.

— Окей. — О’Шеа спря. — Какво предлагате?

— Нищо особено. Просто обръщам внимание върху един неизяснен факт. Мисля, че трябва да го засегнем по време на разпита, като прибегнем до рутинните въпроси: име, дата и място на раждане. В случай, че отново ни се предложи вариантът Уейтс, на по-късен етап ще имаме възможност да го уличим в лъжа и да му отправим обвинения по всички престъпления. Нали казахте, че това са условията на сделката? Излъже ли — гори. Само така можем да обърнем обстоятелствата срещу него.

О’Шеа стоеше на крачка от масичката. Бош отново се обърна, за да вижда лицето му — намръщено в дълбок размисъл.

— Не виждам с какво може да ни навреди това — промърмори най-сетне прокурорът. — Отбелязваме го в протокола, но му позволяваме да продължи. Както и да го разглеждаме, това си е рутинна практика. Можем да го притиснем с неверните данни, когато пожелаем… или когато научим повече…

Бош се обърна към Райдър.

— Ти ще започнеш, като се ограничиш с първото следствие. Въпросите за снемане на самоличността ще прозвучат напълно естествено.

— Добре.

— Добре. Готови ли сме? — попита О’Шеа. — Време е Да почваме. Аз ще остана толкова дълго, колкото позволява програмата ми. Не се обиждайте, ако от време на време се намесвам с някой въпрос.

Бош мълчаливо се изправи, последван от Райдър и Оливас.

— О, щях да забравя — каза детективът. — Вчера научихме и нещо за Мори Суон. Вероятно ще ви се стори интересно…

Един през друг двамата с Райдър им разказаха това, което бяха чули от Ейбъл Прат. Оливас избухна в смях, а от изражението на О’Шеа ясно личеше, че се опитва да изчисли колко пъти е стискал ръката на Суон в съдебната зала.

Бош се обърна и тръгна към вратата. Изпитваше възбуда, примесена с ужас. Възбудата се дължеше на факта, че най-после щеше да научи съдбата на Мари Жесто, а ужасът беше свързан с подробностите около нея. Подробности, които със сигурност щяха да се превърнат в тежко бреме — особено в мига, в който трябваше да се изправи пред родителите на момичето в Бейкърсфийлд.