Джули Гарууд
Венчило с дявола (16)

Петнадесета глава

Търпението на Алек бе на изчерпване. Бойните тренировки този следобед не вървяха никак добре и той едва успяваше да сдържи раздразнението си. Скръцна със зъби и отново се зае с обучението на един от най-младите си воини.

Младият Дейвид, вторият син на лорд Тимъти, подложи на истинско изпитание Кинкейд. Колкото и дълго да тренираше, изглежда не можеше да постигне никакъв успех. За трети път Алек го поваляше на земята и избиваше меча му, и то само с ръка. Оръжието отхвърча и едва не се заби в рамото на друг воин. За щастие опитният боец навреме отскочи встрани.

— Май трябва да те убия още сега и да приключим с всичко! — изрева Алек на момчето. — Дейвид, няма да оцелееш и три минути на бойното поле, ако не се научиш да внимаваш. И, за бога, дръж здраво оръжието си!

Преди русокосият младеж да успее да отговори, Алек го дръпна, за да го изправи на крака. Сграбчи го за гърлото и го стисна, надявайки се да го стресне. Чак когато обсипаното с лунички лице на младежа изгуби цвета си, го пусна.

— Алек? — извика един от войниците.

Преди да се обърне, Алек метна Дейвид на земята. В този момент забеляза настъпилата тишина. Войниците му бяха зарязали заниманията си без разрешение. Тази мисъл проблесна за миг в съзнанието му, преди да разбере, че всички се взират в билото на хълма.

Вече знаеше, че по някакъв начин Джейми е виновна за това прекъсване. Тя единствена би могла да предизвика такова смайване. Само тя и никой друг можеше да породи подобен хаос.

Каза си, че трябва да запази самообладание, тъй като смяташе, че вече е подготвен за всичко. Обаче гледката на съпругата му, препускаща върху Уайлдфайър надолу по хълма, го остави без дъх. Тя яздеше без седло, а косата й се развяваше. Алек я гледаше като омагьосан, страхувайки се да помръдне, за да не би да я стресне. Току-виж се строполила на земята и прекършила упорития си врат.

Джейми яздеше като кралица. Дори и от разстояние Алек виждаше меката й омайваща усмивка. Уайлдфайър продължи в тръс надолу по склона. Гейвин и Маркъс яздеха зад нея.

Алек й даде знак да приближи, като сърдито махна с ръка. Бе решил да прояви твърдост, но осъзна, че му е доста трудно да бъде строг към малката си съпруга. В очите му се четеше гордост от изкусната й езда.

Гневът му се стопи окончателно, когато видя лъка и колчана със стрели, метнат през рамото й. Опита се да не се разсмее.

Джейми се подчини на заповедта на съпруга си. Спря Уайлдфайър, без да използва юзди, само леко притиска колене до хълбоците й.

Алек внезапно изпита желание да е на мястото на кобилата и да почувства как стройните бедра на Джейми се обвиват и притискат около кръста му.

— Къде отиваш?

— На езда.

— С лък и стрела?

— Да — отвърна Джейми, удивена от раздразнението в гласа му. — Човек винаги трябва да е подготвен за всичко. Може да попадна на дивеч.

— Разбирам.

Настроението му е променливо като вятър, каза си Джейми, защото сега Алек изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се разсмее. В очите му проблясваха дяволити пламъчета и устните му леко се извиваха. В този миг се чуха сподавени хихикания от редицата зад него. Джейми хвърли сърдит поглед на войниците, за да покаже неудоволствието си от грубостта им, и отново се обърна към Алек.

— Говориш сериозно, нали, съпруго моя?

— Напълно.

— Ти не можеш да уцелиш стената на конюшнята, та какво остава за движеща се мишена!

— Смяташ, че не мога ли?

— Сигурен съм, че не можеш.

— Би трябвало да имаш повече вяра в собствената си съпруга — промърмори Джейми, бавно плъзна извития лък от рамото си и посегна към стрелите.

Крайно време беше да му покаже какво може. Бе забелязала кафявото парче кожа, опънато върху голяма бала сено в далечния край на склона. Имаше около петдесетина стрели, забити в центъра му. Посочи към мишената и рече:

— Ще ми позволиш ли да отида на лов, ако докажа уменията си?

Маркъс се закашля, очевидно опитвайки се да потисне смеха си. Джейми го стрелна сърдито с поглед и отново се обърна към съпруга си.

— Няма да позволя да се излагаш пред хората ми — заяви Алек. С обидната си забележка искаше да я предизвика и разбра, че е успял. Очите й замятаха гневни мълнии.

— Няма да се изложа. Отдръпни се от пътя ми, съпруже мой. Най-добре се смее този, който се смее последен.

Алек кимна и отстъпи няколко крачки встрани.

Когато Джейми опъна стрелата, всички воини се разбягаха. Явно нямаха никакво доверие в уменията й.

Тя въздъхна, свали обувките си, изправи се върху гърба на кобилата и грациозно като танцьорка запази равновесие. Изстреля стрелата си. Отпусна се обратно върху гърба на Уайлдфайър, потупа я в знак на благодарност, че е стояла толкова мирна, и се усмихна на Алек.

— Сега пък защо си ядосан? — попита тя.

— Никога повече няма да рискуваш така, жено!

Едва не отскубна гривата на кобилата. Животното се опита да се отдръпне, но Алек сграбчи юздите и Уайлдфайър бързо се укроти.

Той забеляза обаче, че нито за миг тя не бе трепнала, пито пък бе показала някакъв страх.

— Защо викаш? Какво съм рискувала?

От изражението на лицето й бе ясно, че наистина не разбира. Той пое дълбоко дъх, опитвайки да запази самообладание. Когато се бе изправила върху гърба на коня, сърцето му сякаш спря да бие.

— Можеше да се убиеш — промърмори през зъби младият мъж. — Ако някой ще те убива, това ще бъда аз. Никога повече не се изправяй така върху гърба на коня! Никога!

— Но аз съм свикнала да яздя така, Алек. Когато Уайлдфайър препуска из полята, понякога се изправям.

— О, боже!

— Наистина. Искаш ли да ти покажа…

— Не!

— Не ми викай, Алек. Плашиш Уайлдфайър.

— Теб искам да изплаша, жено — скастри я той. — Обещай ми!

— Добре — примирено вдигна рамене Джейми. — Обещавам. Сега щастлив ли си?

— Да.

— Тогава, моля те, махни си ръката от крака ми. Стискаш ме много силно.

— Жено, нима не разбираш на каква опасност се подложи?

Тя не обърна внимание на думите му.

— Алек?

— Какво?

— Откога ти трептят така мускулите на лицето?

Той не каза нищо.

— Нейната стрела я няма сред останалите — извика Дейвид.

Младежът взе обувките на Джейми и й ги подаде. Тя му благодари и ги обу.

— Разбира се, че моята стрела не е сред останалите!

— Значи сте знаели, че сте пропуснали целта?

— Не съм я пропуснала. Ще намериш стрелата ми точно в центъра. Върви и ми я донеси, моля те.

Дейвид изтича обратно към мишената.

— Вярно! — възторжено извика младежът. — Стрелата е в самия център!

Джейми наблюдаваше Алек и не обърна никакво внимание на поздравленията на останалите. Реакцията на съпруга й я разочарова. Той едва забележимо повдигна вежди.

— Гейвин! Искам още десет от хората ми да са с теб — извика той.

Воинът незабавно обърна коня си и препусна към конюшнята.

— Джейми, струва ми се, че забрави нещо — каза Алек, когато тя се опита да вземе поводите.

— О… — Изчерви се, даде му знак да приближи, наведе се и го целуна леко по веждите.

— Имах предвид, че си забравила седлото — сърдито изръмжа Кинкейд.

— Не го харесвам — запротестира Джейми. — Ново е и е много твърдо, Алек.

— Маркъс, донеси на жена ми едно от моите стари седла. Защо не си ми казала, че можеш да яздиш без седло? Аз си мислех, че просто не умееш да яздиш. Днес дори си паднала от коня си.

— Не ти казах, защото щеше да си помислиш, че не съм истинска дама.

Той не можа да сдържи усмивката си.

— Никога не бих си помислил, че не си истинска дама, ти непрекъснато ми го напомняш. Трябваше отдавна да се досетя, че умееш да яздиш. Бийк ми каза, че ти си единствената, която може да язди тази кобила. И все пак добави, че не яздиш много често.

— Само се е опитвал да ме защити — обясни Джейми. — Той смята, че ще бъдеш много по-внимателен към мен, ако съм по-неопитна.

Алек се засмя.

— Джейми? Никога повече не ме целувай както преди малко.

Тя си помисли, че той не желае да го прави пред хората му, но Алек я притегли към себе си и прошепна:

— Целувай ме ето така.

Преди да се усети, устните му се впиха в нейните, жадно и настойчиво. В първия миг тя не реагира, но Алек изръмжа и Джейми покорно разтвори устни. Езикът му бързо проникна в устата й и се преплете с неговия.

Джейми не чу одобрителните викове на мъжете, станали свидетели на такава страстна целувка. Обаче Алек ги чу и неохотно се отдръпна от жена си.

Малката му скъпа съпруга изглеждате напълно смутена. Той бе доволен, че толкова лесно може да я накара да забрави за всичко друго, после осъзна, че я държи в прегръдките си. Не си спомняше кога я бе свалил от гърба на Уайлдфайър. И двамата се усмихнаха.

— Отне голяма част от моето ценно време — отбеляза Алек.

Младата жена се засмя. Тропотът на конете, препускащи към тях, привлече вниманието й.

— Защо трябва да ме придружават толкова много войници?

— Те също обичат да ходят на лов — отвърна Алек и я пусна на земята.

Един от войниците му подхвърли седло. Джейми взе поводите, докато Алек привързваше седлото към гърба на Уайлдфайър.

— Приятна езда. Джейми!

— Няма да се върна с празни ръце.

— Сигурен съм.

Никак не й се искаше да го заблуждава, ала нямаше друг изход. Нека Алек вярва, че е тръгнала на лов. А и бе сигурна, че той ще одобри постъпката й — от него щеше да излезе отличен баща.

Когато стигнаха до подвижния мост, Джейми се обърна към Маркъс:

— Накъде?

— На запад, милейди.

Уайлдфайър препускаше в галоп, когато Маркъс я настигна. Даде й знак да го следва и направи полукръг, за да поемат в правилната посока.

Маркъс бе твърде тактичен, за да спомене пред господарката си за грешката й, ала Гейвин не пропусна да го стори.

Джейми обаче, бе много доволна от двамата воини и не му се разсърди. Тя им бе благодарна, че не издадоха пред Алек накъде са се запътили.

Алек непрекъснато си повтаряше, че няма защо да се тревожи. Обаче вечерята приключи, а от съпругата му все още нямаше и следа. Той нетърпеливо закрачи напред-назад покрай камината. Всичко ще бъде наред. Маркъс и Гейвин ще се погрижат за Джейми. Сигурно всеки момент ще се върне. За десети път си повтори, че ще започне истински да се притеснява чак когато слънцето залезе.

Докато Джейми отсъстваше, Алек бе оседлал коня си и бе посетил земите на клана на Хелън. Там разговаря с нейни близки. Научи доста интересни неща за жената, за която бракът с него бе толкова непоносим, че сама бе сложила край на живота си.

Когато се върна, повика отец Мърдок. Свещеникът бе изненадан, че неговият леърд говори за мъртвата си съпруга. От погребението на Хелън той не бе споменавал дори името й. Въпросите на господаря му го озадачиха, ала той реши да не проявява излишно любопитство. Не бе негова работа да се опитва да разбере какво точно иска да открие Алек.

Сега Кинкейд крачеше неспокойно из голямата зала. Джейми се върна и се спря на горното стъпало, изчаквайки съпругът й да я забележи. Тъкмо реши да го извика, когато той внезапно се обърна. Изпита огромно облекчение, като я видя, но въпреки това я изгледа строго.

Джейми му отвърна с ослепителна усмивка. Младият мъж забеляза, че туниката й се люлее напред-назад, а едно малко мръсно личице се взира в него. Гейвин и Маркъс стояха от двете й страни. И двамата гледаха към детето.

Джейми пое дълбоко дъх и хвана ръката на Мери Катлийн.

— Ела да се запознаеш с баща си — прошепна тя на малкото момиченце.

Мери Катлийн не помръдна. Очевидно огромният ръст на Алек я бе изплашил. Златистокафявите й очи приличаха на огромни кръгли паници.

— Той ще те обича с цялото си сърце — обеща й Джейми, стисна малката ръчичка и двете заслизаха по стълбите.

Алек нямаше ни най-малка представа какво става. Дрехите на детето бяха в неговите цветове, което означаваше, че принадлежи към клана Кинкейд. Лошо скроеният кариран плат обвиваше малкото телце и бе завързан на възел около вратлето. Алек не си спомняше някога да я е виждал.

Тя бе красиво малко момиченце с гъста медноруса коса, чиито къдрици обрамчваха в безпорядък малкото й личице.

— Кое е това дете? — попита Алек.

— Твоята дъщеря.

— Моята какво?

Джейми не обърна внимание на смаяната му физиономия.

— Всъщност сега тя е нашата дъщеря. Кажи „здравей“ на татко, Мери Катлийн.

Малкото момиченце очевидно бе силно изплашено. То продължаваше да се взира в Алек, а едната му ръчичка въртеше кичур коса.

Джейми се наведе и зашепна нещо в ухото й. Опитваше се да я успокои и да даде време на Алек да се окопити. Когато се изправи, видя, че съпругът й още не е готов.

— Това е дъщерята на Хелън — обади се Гейвин.

— Сега е моята дъщеря — възрази Джейми. Детето отново се скри зад полата й. — Много е просто, Алек. Когато си се оженил за Хелън, ти си станал баща на Мери Катлийн. Вие сте смятали да я доведете тук, за да живее с вас, нали? А след като сега аз съм омъжена за теб, значи аз съм новата майка на Мери. Струва ми се, че до този момент не сме изпълнили задълженията си към нашата дъщеря, съпруже мой.

— Кланът на Кинкейд винаги се е грижил за детето на Хелън — намеси се Маркъс.

— Баба й е умряла преди три месеца. Знаеш ли, че са дали Мери на някаква далечна роднина, която се е интересувала само да е нахранена? Никак не ми е приятно да го кажа, но жената е англичанка. Мери имаше сини петна по гърба и по краката. Ако не се бях погрижила за нея, сигурно до месец щеше да умре.

В този миг всички заговориха в един глас. Алек стоеше изправен със скръстени ръце и се взираше в мръсното личице, което се подаваше иззад полите на Джейми.

— Ела тук, Мери — заповяда той на детето.

То поклати глава и пъхна единия край от туниката на Джейми в устата си.

Алек избухна в смях.

— Бог да ми е на помощ! Само от един ден е с теб и вече е прихванала от твоето твърдоглавие! — обърна се той към Джейми и вдигна детето на ръце.

— По-внимателно, Алек. Гърбът й е разранен.

Алек прошепна нещо на детето и се усмихна, когато то кимна.

— Можеш ли да я накараш да говори? Досега не ми е продумала нито дума — тихо рече Джейми. — Нали не мислиш, че нещо не е наред с гласа й?

— Престани да се безпокоиш — сопна й се Алек. — Тя ще проговори, когато реши. Нали, Мери?

Малкото момиченце отново кимна.

— Тя беше облечена в цветовете на Кевин — обади се Гейвин. — Баща й щеше да се обърне в гроба, ако беше видял колко мръсни и опърпани са дрехите й.

— Кой я е преоблякъл? — попита Алек.

— Аз — отвърна Джейми. — Така видях белезите и синините по телцето й и реших, че трябва да я доведа тук.

— Не, жено, ти вече си го била решила, след като си я облякла с дрехи в моите цветове.

Този мъж е прекалено досетлив, каза си Джейми.

— Да, Алек.

— Знаела си, че ще я доведеш тук още когато замина следобед. Точно това имаше предвид, казвайки, че няма да се върнеш с празни ръце, нали?

Не звучеше ядосан, ала Джейми не бе сигурна какви мисли се въртят в главата му.

— Да — промълви тя. — Вече бях решила.

Алек нежно мушна детето под мишница, сякаш бе торба с храна.

— Това не е най-подходящият начин да се държи едно дете — обади се Джейми. — Тя е само на три годинки, Алек.

Ала изглежда Мери Катлийн нямаше нищо против, тъй като тихичко се изкиска.

— Какво се случи, след като видя белезите по тялото й? — поинтересува се Кинкейд.

— Ами аз… Разгневих се.

— Колко се разгневи?

— Хвърлих дрехите й на земята — избъбри Джейми. — Направих го нарочно. Въпреки това не избухнах съвсем. Искаше ми се да оставя на онази жена няколко хубави белега, че да ме помни до края на дните си.

— Аз добре я подредих — заяви Маркъс. — И то пред свидетели, Алек.

— Добре.

Лицето на Маркъс се отпусна.

— Да, но това означава война — напомни той.

— Две войни — подхвърли Гейвин. — Забравяш семейството на Хелън. Те също са замесени.

— Не — възрази Алек, — тях не ги е грижа. Защо мислите, че Ани дойде да живее тук с Хелън, когато тя се омъжи за мен? Семейството се е отнасяло много лошо към двете сестри. Разбира се, кралят знаеше за това.

— Значи затова си се оженил за нея толкова скоро след смъртта на съпруга й? За да я защитиш от семейството й? — попита Джейми.

Алек кимна. Когато най-сетне погледна съпругата си и на устните му трептеше широка усмивка.

— Благодаря ти.

— За какво ми благодариш, Алек?

— За това, че доведе дъщеря ми у дома.

Джейми остана поразена. Очите й плувнаха в сълзи и тя сигурно щеше да се разплаче с глас, ако тъкмо в този миг Алек не се престори, че изпуска Мери. Джейми извика ужасено.

Баща и дъщеря се разсмяха. Алек вдигна високо детето и се вгледа в личицето му.

— Джейми? Това дете мирише също като отец Мърдок. Изкъпи я! Маркъс, кажи на някого да доведе Едит и Ани. Сигурно ще искат да видят племенницата си.

— Значи признаваш Мери Катлийн за своя дъщеря? — плахо попита Джейми.

Алек дълго се взира в нея.

— Как бих могъл да не го направя?

Джейми бе толкова завладяна от чувства, че не можа да му отговори. Алек й подаде детето и тя го прегърна. Ангъс и Елизабет влязоха в залата тъкмо когато Джейми се запъти зад преградата, за да изкъпе Мери Катлийн. Тя набързо им разправи всичко за новата си дъщеря. Мери Катлийн се засрами отново и зарови главичка във врата й. Елизабет предложи да помогне да изкъпят детето и Джейми се съгласи. Тъкмо в този момент Ангъс започна да обяснява какви приготовления са направени за посрещането на краля.

— Твоят крал ще дойде да те посети? — ужасено се обърна Джейми към Алек.

Алек повдигна вежди, учуден от реакцията й.

— Да.

— Едгар?

— Той е единственият крал на Шотландия.

— Кога пристига?

— Утре. Защо тази новина те притеснява, Джейми? Изглеждаш ми доста разстроена.

— Той е известен с жестокостта си — смънка тя.

Всички присъстващи я изгледаха изумено.

— Едгар ли? — учуди се Алек. — Не, Джейми, той е известен със своята доброта.

Разнесоха се потвърждаващи възгласи. Джейми се усмихна на Мери Катлийн и кимна.

— Не би трябвало да вярвам на всички истории, които се разправят за него. Той сигурно не би могъл да направи това, което чух. След като казвате, че е добър крал.

— Какви истории? — попита Маркъс.

— Разкажи ни най-лошата — предложи Гейвин, — а ние ще ти кажем дали е вярна.

— Разправят, че когато Едгар седнал на трона, свалил предишния владетел и… ами, заповядал да го ослепят, за да не бъде заплаха занапред.

Никой не каза нищо, но всички се спогледаха.

— Знам — побърза да добави Джейми, — че всички сте възмутени, задето съм повярвала на този отвратителен слух.

— Е, милейди, трябва да ви кажа, че историята е вярна — най-сетне рече Гейвин, след като разбра, че никой друг няма желание да обяснява. — Но той не е убил предшественика си. Само го е ослепил.

— Да, мъжът е още жив — потвърди Маркъс.

Алек наблюдаваше как хората му се опитват да успокоят страховете на Джейми. Осъзна, че също иска да пощади чувствата й, доколкото бе възможно.

— Как можеш да се усмихваш, Алек, след като твоят крал е извършил такъв грях?

— Английският крал е много по-жесток — заяви Алек.

— Не бива да говориш лошо за Хенри — скара му се тя.

— Джейми, та аз го похвалих.

Изглеждаше напълно искрен. Тя го изгледа намръщено.

— Какво те тревожи, Джейми?

— Дали кралят ще разреши Мери да остане при нас?!

— Ще разреши.

— Сигурен ли си, Алек?

Младият мъж кимна.

— Как смяташ, ще трябва ли да коленича пред него?

— Ако желаеш.

— А това ще ме направи ли нелоялна към Хенри?

Алек нежно й се усмихна. Тази жена май не бе запозната с историята на собствената си страна.

— Съмнявам се, че това ще бъде нелоялна постъпка, Джейми. Едгар и Хенри са роднини — Хенри е женен за сестрата на Едгар.

Тя изпита такова облекчение, че чак раменете й се отпуснаха.

— Защо не си ми казал по-рано? Аз се изтормозих да мисля за всичко това, а нямало защо. Трябваше да ми споменеш, че Хенри и Едгар са добри приятели, съпруже мой.

Джейми отнесе Мери зад преградата, преди Алек да й заяви, че никога не е чувал по-голяма глупост.

— Защо я остави да си мисли, че Едгар и Хенри са добри приятели? — попита Гейвин.

— Поради същата причина, заради която ти смекчи отговорите си за Едгар — сухо отвърна Алек. — Никой от нас не желае да я тревожи. Всички искаме тя да е щастлива.

Двамата мъже се засмяха, ала смехът им бе удавен в глъчката, която вдигаха жените зад преградата. Джейми, Елизабет, Едит и Ани заедно къпеха Мери Катлийн.

— Красива е — обади се Елизабет.

— Трябва да й го казваме по-често — каза Джейми. — Никога не бива да се чувства чужда в този дом.

Най-сетне я изкъпаха. Джейми я сложи върху една ракла и внимателно разчеса косите й.

Малкото момиченце се бе отпуснало и вече не бе толкова срамежливо, но очевидно предпочиташе компанията на Джейми. След като я облякоха в чиста бяла нощничка, която Едит донесе, Мери Катлийн протегна ръчички пак към Джейми.

Докато Мери вечеряше, Едит и Ани се качиха на втория етаж, за да приготвят спалнята й. Решиха, че тя ще спи в стаята до тази на Джейми и Алек. Джейми искаше да бъде сигурна, че ако детето се разплаче през нощта, ще може да го чуе.

— Всички майки спят много леко — заяви тя. — Инстинктивно усещаме кога децата ни се нуждаят от нас. Ще ме разбереш, Елизабет, когато се роди детето ти.

Джейми говореше толкова убедено, че Елизабет нямаше сърце да й напомни, че е майка само от половин ден.

— Ангъс няма търпение да се свалят конците от раната на гърдите му — напомни тя на Джейми. — Чака те отвън.

— Ти седни до него. Няма да вика толкова много, ако си наблизо.

— Боли ли?

— Не се безпокой. Не боли, но той сигурно ще крещи по навик.

Елизабет побърза да отиде и да седне до съпруга си. Алек тъкмо бе запалил огъня в камината и щом се обърна, Джейми тръсна новопридобитата им дъщеря в ръцете му.

Алек нямаше никаква представа какво се очаква от него, но му се искаше да зарадва съпругата си. Погледна надолу към Мери и непохватно я прегърна.

— Не те е страх от мен, нали, Мери? — попита на келтски той. — Сега аз съм твоят баща.

Детето поклати глава и му се усмихни. Алек също й се усмихна. Вече смяташе да я пусне на пода, ала Мери обви с ръчички врата му и се сгуши в него. Алек я повдигна и я качи на раменете си. Детето изпадна във възторг и радостно замаха с крачета.

Джейми едва не изтърва нещата, които носеше, когато се появи иззад преградата и видя какво бе направил Алек.

— Не дръж детето така, за бога! Алек, не мърдай! Ще я изтървеш!

— Нямам много опит в тези неща. Тя е първото дете, което държа.

— Ще свикнеш — заяви Джейми.

Алек хвърли свиреп поглед към Гейвин и Маркъс, които непочтително се засмяха. После отиде и седна в люлеещия се стол, сложи Мери в скута си и й нареди да заспива. Вместо това Мери се опита да се покатери на гърдите му. Тя проявяваше към стола не по-малко любопитство от него и Алек трябваше насила да я смъкне отново в скута си.

Джейми им бе обърнала гръб и се бе заела с ваденето, на конците от раната на Ангъс. Алек потропваше с пръсти по облегалката на стола, питайки се какво, за бога, трябва да направи сега. Реши, че няма да е зле да се опита да разкаже някоя приказка на детето, за да го приспи. Избра любимата си история и не след дълго вече разказваше за първата си битка.

Мери Катлийн явно бе очарована. Очите й отново се разшириха като панички и тя го слушаше със затаен дъх, попивайки всяка дума.

Гейвин и Маркъс също се заинтересуваха от кървавата история. Те приближиха столовете си край камината и наостриха уши. От време на време ръмжаха одобрително.

Джейми чуваше гласа на Алек, но не обръщаше внимание на приказките му. Ангъс заяви, че е много нещастен, тъй като тя не му разреши да свали превръзката от ръката си и да махне дървените летви.

— Вече можеш свободно да мърдаш пръстите си, Ангъс, но това не означава, че раната е напълно зараснала. Ще се наложи да потърпиш още месец, а може и повече, и точка по въпроса. Елизабет, раната на гърдите е напълно излекувана, нали?

— Да — кимна Елизабет. — И двамата сме ти много благодарни, Джейми. Нали, Ангъс?

— Да — съгласи се воинът.

Изглеждаше така, сякаш насила го бяха накарали да направи това признание. Джейми едва се сдържа да не се разсмее. Вече знаеше, че под грубата и сурова външност на Ангъс се крие меко и добро сърце.

Усмихна се на Елизабет и прибра приспособленията за сваляне на конци. Време беше да занесе Мери на горния етаж. Сигурно малкото момиченце бе много изморено от дългия ден.

Ала когато се обърна и видя сгушената в скута на Алек Мери Катлийн, сърце не й даде да ги прекъсне и сълзи запариха в очите й.

Обичаше Алек с цялото си сърце. Той бе толкова нежен и състрадателен. Напуши я смях. Съпругът й сигурно щеше да подскочи до небето, ако чуе да го наричат мил и състрадателен. Запита се как ли ще реагира, когато най-сетне му признае, че го обича.

Няма значение дали ще приеме любовта й. Може би след време и той ще я обикне.

Запъти се към мъжете, за да чуе и тя историята, която толкова ги бе завладяла. Ала изглежда не всички бях завладени. Джейми видя ужасеното лице на Елизабет.

В същия миг чу думите на Алек:

— Страхотният удар откъсна ръката му…

— Какво разказваш на детето? — възмутено извика тя.

— Една история. Защо?

— И каква история по-точно? — Джейми се спусна, за да грабне Мери от скута му.

— За битката с Нортъмбъри.

— С най-големи подробности — намеси се Елизабет.

Гневът на Джейми се стопи, когато видя смутеното лице на съпруга си.

— Алек, с тези истории детето ще сънува кошмари.

— Историята й хареса — възрази съпругът й — Дай ми я, Джейми. Още не съм й разказал края.

— Да, не е свършил историята — потвърди и Гейвин.

— Тя отива право в леглото — засмя се Джейми въпреки яда си. — Не мога да повярвам, че разказваш бойните си истории на това сладко дете.

Скоро й стана ясно, че Алек и войниците му не разбираха защо тя толкова се противопостави на тази история.

— Целуни Мери за лека нощ — каза тя и подаде детето на баща му. Сърцето й се изпълни с щастие, когато видя как Алек нежно целуна момиченцето по челото.

— Върви в леглото, Мери — прошепна й Алек. — Утре ще ти разкажа края на историята.

Пусна детето на земята. Мери Катлийн отиде до тръстиката постлана край огнището и легна върху нея.

— Да не би да мисли, че ще спи там? — попита Алек.

Джейми се спусна към Мери и я грабна в прегръдките си.

— Предполагам, че да. Сигурна съм, че баба й е била добра. Мери е толкова сладко и добро дете. Това доказва, че не са се отнасяли дълго време зле с нея.

— Защо да го доказва? — попита Алек.

— Когато към едно дете се отнасят жестоко, умът му се изкривява, Алек. Защо ме гледаш така? — загрижено добави тя. — Изглеждаш… смаян. Не бива да се тревожиш за Мери, Алек.

Той насила се усмихна.

— Аз никога не се тревожа. Ти го правиш и за двама ни.

Джейми реши да пренебрегне това нелепо заявление.

— Разрешаваш ли тази вечер да спим в спалнята на горния етаж, Алек? Искам да съм близо до Мери. Може през нощта да има нужда от мен.

Той бе този, който се нуждаеше от нея през нощта. Мисълта го накара да се намръщи. По дяволите, тя също трябваше да се нуждае от него!

Погледна към малката Мери. Детето бе отпуснало глава върху рамото на Джейми. Очите й бяха затворени и на устните й трептеше усмивка. Очевидно обичаше да бъде държана от Джейми.

Белезите по гръбчето и краката й скоро щяха да изчезнат. Алек бе убеден, че с грижите си Джейми ще излекува всички рани в душата на детето. Да, неговата съпруга ще направи Мери Катлийн щастлива, толкова щастлива, колкото нейната вълшебна любов бе направила и него.

Тя го обичаше. Разбираше го от начина, по който го гледаше. Може би още не бе осъзнала тази истина, но Алек бе сигурен, че след време жена му ще се примири със съдбата си. Той вече бе приел своята. Навярно сам Господ му я бе изпратил. Ако преди година някой му бе казал, че ще обикне една упорита, своеволна, избухлива англичанка, която винаги му възразява, първо щеше да се изсмее, а сетне щеше да го просне с един удар на земята.

Може би трябва да й каже, че я обича. Тази нощ. На келтски.

— Алек? Искаш ли пак да разговаряш с мен тази вечер? — попита Ангъс и прекъсна мислите му.

— Не, Ангъс. Заведи Елизабет у дома. Утре ще обсъдим нашите планове.

Гейвин изчака, докато Ангъс и Елизабет излязоха, и тогава заразпитва Алек. Беше сигурен, че Елизабет няма да разкаже на никого, ала не искаше да я разстройва.

— За какви планове говориш, Алек? Знаеш ли кой се е опитал да убие Джейми?

— Значи нас не си включил? — обади се Маркъс.

— Престани да се мръщиш, Маркъс — заповяда Алек. — Още не съм имал време да ви включа. Провери ли спалнята на горния етаж, Гейвин?

Воинът кимна.

— Постоянно е под наблюдение. Едит чака в стаята на Мери. Иска да помоли Джейми за разрешение да спи там, в случай че детето се събуди.

— А и двама войници пазят долу под прозореца, милорд — добави Маркъс.

— Сложи още двама при стълбите, Маркъс. Никой не бива да се качва горе.

— Знаеш ли кой е? — настоя Гейвин.

— Почти съм сигурен — отвърна Алек и лицето му придоби строг вид. — Утре ще заложа капан. През цялото време съм търсил в грешна посока. И ако се окажа прав, след като всичко това свърши, отец Мърдок ще трябва да благослови гроба на Хелън.

— Не разбирам — прошепна Маркъс.

— Ако съм прав, Хелън не се е самоубила. Била е убита.

* * *

Той я пази, сякаш е безценно съкровище. Какъв глупак! Нима наистина си мисли, че може да ме спре?

Кинкейд, Кинкейд. Дойде време да те предизвикам отново. Утре ще убия кучката.

Детето ще трябва да почака… Удоволствията не бива да свършват наведнъж.

Господ ще ми даде сили, за да скрия радостта си.