Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Годениците на Леърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 447 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Джули Гарууд. Венчило с дявола

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Теди Николова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)
  3. — Корекция от hrUssI

Шестнадесета глава

Когато Алек си легна, Джейми вече спеше дълбоко. Изглеждаше толкова красива и спокойна. Алек отметна одеялото и я взе в прегръдките си.

Тя промърмори нещо в съня си и сложи стройния си крак върху бедрото му. Тази жена му въздействаше дори когато спеше. Плъзна пръсти по гърба й. Джейми измърка нещо, което той не разбра, бутна ръката му и отново се претърколи по гръб.

Това не го обезкуражи. Нощницата й се бе насъбрала около бедрата и на меката светлина на свещите кожата й блестеше като злато. Дългите й крака бяха усукали завивките и Алек ги изрита на пода. Ловко свали нощницата й и се усмихна на сънните й протести.

Разроши косите й и зарови глава в уханната коприна. Устните му леко се плъзнаха по шията й.

Тя въздъхна от удоволствие. Алек вдигна глава, за да я погледне. Усмихна се, когато видя, че вече не изглежда ядосана. Целуна нежно полуразтворените й устни, сетне брадичката, а след това езикът му се плъзна по изкусителната вдлъбнатина между гърдите.

Тръпките я събудиха. Ала те не бяха от студ. С всеки изминал миг й ставаше все по-топло и по-топло… Алек галеше гърдите й с ръце, с устни, с език.

Никога не е бил толкова нежен любовник, удивено си помисли младата жена. Ръката му се спусна надолу към плоския корем, обиколи пъпа й, след това продължи, докато стигна до топлото място между бедрата.

Беше гореща и влажна и тихите й стенания издаваха страстното й желание. Алек плъзна език в пъпа й, а Джейми се вкопчи в него. Дръпна силно косата му, когато повече не можеше да издържа сладкото мъчение.

— Толкова те желая, че чак ме боли, Джейми.

— Сега, Алек! Не ме карай да чакам повече! Искам… — Изви се и простена от удоволствие, когато пръстите му влязоха в най-съкровеното й място.

— Спри това мъчение, съпруже мой. Ела! Сега!

Ръцете й се спуснаха надолу, за да обхванат набъбналата му мъжественост.

— Тази игра се играе от двама — дрезгаво изрече тя.

Алек изпъшка силно и бутна ръката й.

— Не тази вечер, Джейми. Няма да мога да издържа още дълго.

Настани се между бедрата й и с един силен тласък проникна дълбоко в нея.

Тя извика в екстаз.

Алек мигновено застина.

— Нараних ли те, любов моя?

— Не — изохка младата жена. — Не си ме наранил.

— Бях толкова груб. — Все още бе убеден, че й бе причинил болка. Опита се да се отдръпне и да излезе от нея, но бедрата й здраво го стиснаха.

— Да не си посмял! Ще умра, ако го направиш!

— Аз също, Джейми! Аз също! — Опита се да се усмихне, но не бе сигурен, че е успял. Тялото му жадуваше за освобождение, ала искаше първо да задоволи нея.

Впи устни в нейните и тласна още по-надълбоко. Тялото й откликваше в пълен синхрон с неговото. Искаше нейният огън да го погълне изцяло, изпитваше жажда за още и още.

Джейми се чувстваше така, сякаш я бе отвел до звездите. Отдаде се изцяло на прекрасната магия, вкопчена в мъжа, когото обичаше, за да сподели с него великолепното усещане, с което само той можеше да я дари.

Когато усети първите тръпки на освобождението й, Алек тласна още веднъж и топлото му семе се изля в нея.

Не знаеше колко дълго останаха слети в едно. Помисли си, че не иска никога да излиза от нея. Сърцата им биеха в един ритъм и дишането им постепенно се успокои. Алек си припомни намерението си да й каже, че я обича.

— С всеки път ставаш все по-добра, съпруго моя!

Джейми се претърколи заедно с него, сгуши се и нежно му се усмихна.

— Ти ми каза, че практиката ще ме направи по-добра. Но нямах представа, че ще практикуваме толкова често.

Алек виждаше, че е много доволна от себе си. Усмихна се, помилва я по главата и изрече на келтски:

— Знам, че не разбираш това, което ти говоря, Джейми, но изпитвам нужда да го кажа на моя роден език. Аз те обичам, скъпа моя! С цялото си същество!

Усети как тя се напрегна, но когато се опита да се отдръпне, я притисна още по-силно към гърдите си.

— Обичам те, защото си толкова нежна и любяща. И толкова състрадателна и добра. Сърцето ти е злато, момичето ми. Но най-много от всичко, Джейми, аз обичам твоята искреност. Никога не бих могъл да обичам жена, която се опитва да ме мами, но имам пълна вяра в теб.

Алек си помисли, че малката му съпруга сигурно се е превърнала в камък. Беше му потребна цялата воля, за да не се разсмее на глас.

— Лека нощ, Джейми — прошепна той на английски.

— Какво ми каза преди малко?

Опита се гласът й да прозвучи незаинтересовано.

— Казах ти лека нощ — лениво изрече Алек.

— Преди това — с треперещ глас попита младата жена.

— Нищо важно — нехайно измърмори той.

Тя се отдръпна от него и той видя раздразнението, изписано на лицето й.

— Истина ли бе всичко, което каза?

Алек сви рамене. Джейми едва не избухна, ала вече бе решила, че утре ще поднесе голямата си изненада на Алек — ще коленичи пред крал Едгар и ще му се врече във вярност на келтски.

Нямаше да позволи на Алек да провали изненадата й. Това бе решено и точка по въпроса! Ала само преди броени минути той й бе казал, че я обича, защото е искрена и никога не лъже!

Оказа се уловена в собствения си капан. И защо внезапно й се стори, че Алек знаеше? Вероятно заради дяволитите искри в очите му.

— Изглеждаш така, сякаш се каниш да решиш всички проблеми на английското кралство — вметна Алек.

— Мислех си за един малък проблем.

— За какво се отнася?

Тя поклати глава.

— Утре ще го реша, Алек. Това е мой проблем. Довери ми се.

— Аз напълно ти се доверявам, съпруго моя.

— Наистина ли? — зарадвано попита Джейми.

— Разбира се. Честността и доверието са като лявата и дясната ръка. И двете са важни… Какво има сега? Отново се мръщиш.

После реши, че достатъчно я е дразнил за една вечер.

— Става късно, Джейми — рече той и я притегли в прегръдките си. — Сигурно си много изморена след този дълъг ден. Сега не бива да се опитваш да решаваш проблемите си. Сега би трябвало…

— Да спя — довърши с въздишка тя.

— Не — възрази той, — сега би трябвало да доставиш удоволствие на своя съпруг.

— Но аз преди малко ти доставих удоволствие!

— Не напълно, скъпа. — Той я претърколи по гръб. — Ти си много щастлива жена, тъй като имаш изключително търпелив съпруг.

— Аз имам ненаситен съпруг, Кинкейд. Знаеш ли колко пъти ние…

— Нима трябва да броя и колко пъти сме се любили?

Джейми едва успя да обвие ръце около врата му, когато устните му заглушиха смеха й с дълга целувка.

Любиха се бавно и нежно. И през цялото време Алек й шептеше любовни слова. Утре, обеща си тя, утре аз ще му се врека на келтски.

Джейми заспа, преди той да се с претърколил от нея. Алек я зави с одеялото и двамата скоро потънаха в дълбок сън.

Той се събуди само веднъж през кратката нощ, защото вратата се отвори. Тъкмо се протегна за меча си, когато Мери Катлийн се спусна към леглото. Изтича първо до страната на Джейми.

— Не безпокой майка си — прошепна Алек. — Какво има, Мери?

Той повтори със строг глас и най-после Мери се подчини. Кинкейд видя страх в очите й.

— Какво има?

Мери му подаде края на нощницата си.

— Мокра съм — прошепна тя и сълзите се затъркаляха по бузките й.

Алек съблече нощницата й и я хвърли на пода.

— Сега вече не си мокра — успокои я той.

Гласът на Мери събуди Джейми, обаче тя продължи да се преструва на заспала, тъй като знаеше колко много мрази съпругът й жени, които плачат. Не искаше да види сълзите й. Нямаше да разбере безкрайната любов, която изпита към него, когато той взе дъщеря си и нежно я залюля.

Алек стана от леглото, отнесе спящото дете до вратата и го подаде на един от войниците.

Джейми замалко да извика, че бащата е този, който трябва да отнесе дъщеря си в леглото, а не някой от войниците му. За щастие навреме си спомни, че Алек е напълно гол и Едит навярно щеше да умре от смущение, ако се събуди и го види в стаята.

Сцената бе толкова смешна, че Джейми се захлупи по корем, за да потисне кискането си.

Алек се върна в леглото, придърпа я към себе си и веднага захърка.

Джейми дълбоко въздъхна от задоволство. Едва щеше да дочака сутринта. Утрешният ден щеше да бъде най-великолепният в живота й.

 

 

Оказа се най-нещастният.

Всъщност започна съвсем добре. Двете с Едит почистиха и подредиха голямата зала за по-малко от два часа. Масите бяха украсени със свежи цветя, на пода бе застлана нова тръстика, а високият стол с дървени инкрустации, където щеше да седне крал Едгар, бе излъскан до блясък.

Обаче Гейвин и Маркъс подложиха на истинско изпитание търпението й. Накъдето и да се обърнеше, те все бяха пред нея.

— Нямате ли си работа? — попита най-сетне тя.

— Днес имаме свободен ден — заяви Гейвин.

— Но защо ме следвате навсякъде? — настоя Джейми.

Мери Катлийн притича, хвана се за полите й и така спаси двамата воини от неловката ситуация да мрънкат неубедителни обяснения. Малкото момиченце бе облечено с рокля в цветовете на клана Кинкейд. Жената на ковача й я бе подарила. Джейми взе дъщеря си на ръце, целуна я по бузката и й прошепна няколко похвални думи на келтски.

— Мога ли да заведа Мери в къщата на Франсис? — извика Едит.

— Коя е Франсис?

— Съпругата на ковача. Каза, че имала няколко чифта обувки и иска Мери да ги пробва.

— Предай й моите благодарности — каза Джейми.

Едит поклати глава.

— Това ще я обиди. Нейно задължение е да помага.

Джейми не знаеше как да реагира на тези думи, но кимна. Едит търпеливо заобяснява на Мери, че отиват за малко на гости и момиченцето най-накрая неохотно пусна туниката на майка си.

Когато Джейми се обърна, се блъсна в Маркъс.

— Чудя се защо постоянно се мотаеш наоколо — раздразнено рече тя. — И защо онези войници се разтакават край стълбите?

Маркъс поклати глава.

— Днес имат свободен ден.

В този миг Алек влезе в залата, чу сърдитото обяснение на Маркъс и видя смаяната физиономия на Джейми.

— Джейми? Хората от нашия клан вече са прехвърлили последния хълм. След няколко минути ще бъдат тук. Някои от клана на Харолд са с тях. Искам ти…

— Ще посрещаме гости? — извика Джейми.

— Да — кимна съпругът й.

Той не подозираше, че жена му може да се движи толкова бързо. Сграбчи я тъкмо когато се канеше да профучи покрай него. Прегърна я и повдигна брадичката й.

Джейми изглеждаше ужасно разтревожена и той не можа да устои. Наведе се и целуна смръщените й вежди. Този спонтанен изблик на чувства бе нов за него, ала много му харесваше. Не се сдържа и я целуна още веднъж.

— Не ми харесва да си намръщена. Пак ли се тревожиш за нещо?

Тя поклати глава.

— Трябва да се преоблека.

— Защо? Каквато и английска дреха да облечеш, няма да се понрави на никого от гостите ни.

Джейми не каза нищо, но Алек усети, че думите му по-скоро я развеселиха. Това го озадачи и той отново се наведе и я целуна — дълга и влажна целувка. Тя обви ръце около кръста му, докато езикът му се стрелваше в устата й и жадно вкусваше от сладкия й нектар.

Когато най-сетне Алек се отдръпна, Джейми бе напълно объркана. Той й прошепна на келтски, че я обича, нежно отстрани ръцете й и с лека стъпка се отдалечи. Джейми остана да гледа с широко отворени очи след него.

— Нали искаше да си смениш роклята? — подвикна Алек.

Тя се стресна, изправи рамене и се запъти към стълбите. Кинкейд я чу как си мърмори, докато прекосява залата, и се усмихна.

Този мъж беше способен да я накара да забрави за всичките си задължения! Когато я целуваше, можеше единствено да се наслаждава на приятното усещане и не беше в състояние да мисли за нищо друго. Беше му подготвила голяма изненада и нямаше да му позволи да я провали, като я отвлича с разни целувки.

Оправи покривката на леглото и си облече кремава риза, която стигаше до глезените й. Това й отне само няколко минути, ала увиването на карирания плат около тялото й се стори съвсем трудна работа.

Парчето плат бе дълго приблизително четири метра. Уж беше тясно, за да й е по-лесно да нагласи плисета, ала колкото й да се опитваше, нищо не се получаваше.

В отчаянието си тя отвори вратата и нареди на един от войниците да повика отец Мърдок.

Свещеникът не се забави много. Джейми отвори при първото му плахо почукване, дръпна го в спалнята и затръшна вратата.

Алек видя, че отец Мърдок се качи по стълбите. Повдигна учудено вежди, питайки се какво, за бога, ще търси той в спалнята на жена му. Сетне поклати глава и забрави за случката.

Обаче от време на време хвърляше по един поглед към вратата. Когато тя най-сетне се отвори и отец Мърдок излезе, Алек видя, че на лицето му е цъфнала широка усмивка.

— Отец Мърдок? Какво правиш в моята спалня? — извика Кинкейд.

Свещеникът не отговори, докато не приближи до господаря си.

— Помагах на съпругата ти.

— За какво?

— Не мога да ти кажа. Тя иска да бъде изненада, Алек. Не й пречи. Не искам да нараня чувствата й, като ти кажа предварително.

— А, значи се тревожиш за нейните чувства? — сухо отбеляза Алек. — Май всички сте се заразили от тази болест.

В този миг вратата на спалнята се отвори.

Алек застина на мястото си. Не можеше да откъсне поглед от прекрасното видение, което с усмивка минаваше покрай войниците му. Изпита такава невероятна гордост, че дъхът му секна.

Тя бе облечена в шотландска носия! Най-сетне носеше неговите цветове! Младият мъж бе толкова трогнат, че думите заседнаха на гърлото му.

— Не можеше да се справи с плисетата. Милото дете дори легнало на пода и се опитало да нагъне плата върху себе си, докато накрая не решила да ме повика.

— И ти си й помогнал — обади се Гейвин и кимна.

— Тя беше много благодарна за сръчните ми ръце — прошепна свещеникът, без да откъсва поглед от младата си господарка. — Мили боже, наистина е много хубава!

Джейми знаеше, че е приковала вниманието на мъжете. Вървеше с изправени рамене, а ръцете й бяха отпуснати покрай тялото. Внимаваше някое от плисетата да не се изплъзне изпод колана. Когато достигна до стълбата, водеща към залата, спря и церемониално се поклони на съпруга си.

Алек изпита желание отново да я целуне. Дори да й каже колко горд се чувства с нея. Когато й даде знак, Джейми повдигна края на роклята си и бавно тръгна към него. Той протегна ръце, ала тя бързо отстъпи назад.

— Не ме докосвай, Алек.

— Какво?

— И не ми повишавай тон — намръщено го сряза тя. — Можеш да ми кажеш колко си доволен и от мястото си. Няма да позволя да ми развалиш плисетата, преди да е пристигнал кралят.

Усмивката му помръкна.

— Доволен ли си от мен, съпруже мой?

— Много.

— И? — рече тя, очаквайки по-многословна похвала.

— И какво?

Джейми избухна в смях. Алек със сигурност не беше от мъжете, които сипят комплименти. Дори не знаеше, че това се очаква от него.

— Няма значение — отвърна Джейми и сви рамене, забравяйки за плисетата. Хвърли уплашен поглед към тях, ала се убеди, че всичко е наред. — Никога няма да се науча да сгъвам тези плисета — оплака се тя.

— Ще се упражняваш по-често и в това — напомни й Алек.

Отец Мърдок се поинтересува в какво още се упражняват и Джейми се изчерви.

— Може би ще ви помогна и в него — въодушевено предложи отецът.

— Не, то е лично — смънка Джейми. — Няма да можем да използваме помощта ви, отче, но сме благодарни за предложението.

Алек дяволито се подсмихна.

— Ела с мен, Джейми. Нашите гости с нетърпение очакват да се запознаят с теб.

— Някои от тях вече са тук — извика някой.

Джейми понечи да се запъти към госта, но след това реши, че е по-добре да стои до съпруга си, когато й представят новодошлите. Застана до Алек и той одобрително й кимна.

Прегърна я през раменете. Този собственически жест я изненада.

— Внимавай за плисетата ми — прошепна тя.

Обаче Алек не й обърна внимание. Погледът му бе насочен към мъжа, който приближаваше към тях. Намръщеното изражение на лицето му показваше, че не държи много на госта, който щеше да й представя.

— Бях толкова нетърпелив да се запозная със съпругата ти, Алек, че не можах да се сдържа и влязох.

Ръката на Алек се стегна около раменете й.

— Това е синът на Харолд — Джъстин.

— Радвам се да се запозная с вас — усмихна му се Джейми, така че той да си помисли, че казва истината.

Всъщност никак не се радваше. Русокосият мъж я зяпаше цинично и най-нахално я измерваше с поглед от глава до пети.

Ако беше възрастен мъж, тя щеше да му даде да разбере, ала гладкото му лице издаваше, че не е видял много битки през живота си. А и маниерите му се нуждаеха от значително усъвършенстване.

— Едва ли колкото аз се радвам да се запозная с вас, милейди — отвърна Джъстин.

Джейми рязко кимна и с твърд глас му предложи да се върне при останалите.

— Двамата с Алек скоро ще се присъединим към вас — обеща царствено тя.

Обаче русокосият не обърна внимание на предложението й, а продължи да стои и да се блещи срещу нея.

— Искате ли да ми кажете още нещо? — студено попита Джейми.

Джъстин се смути.

— Не, милейди. Аз само… се наслаждавах на необичайния ви акцент — заекна гостът.

— Английски акцент, Джъстин — напомни му младата жена. — И е толкова приятен за повечето шотландци, колкото стърженето на гвоздей по метал.

Маркъс шумно се закашля, за да прикрие смеха си, а Гейвин се обърна с гръб.

Обаче Джъстин не се предаваше толкова лесно.

— Разбрах, че се казвате Джейми.

— Вярно е.

— Прекрасно име.

— Това е мъжко име и точка по въпроса — сопна се Джейми. Едва се сдържаше да не избухне. Джъстин се бе втренчил в гърдите й. Искаше й се да го ритне. Нямаше търпение да се махне по-далеч от това нагло същество. Зачуди се защо Алек не забелязва непочтителното му държание и се обърна към съпруга си.

Той се усмихваше. Джейми не знаеше как да разбира странното му поведение. В този миг Гейвин обяви, че масите са подредени в двора и всички ги очакват.

Кинкейд кимна.

— Кажи на слугите да започнат с поднасянето на храната. Двамата с Джейми идваме след малко. Маркъс, отведи Джъстин със себе си. Струва ми се, че му е трудно да се раздвижи.

Последната заповед бе произнесена почти грубо. Джейми си каза, че явно съпругът й най-после е забелязал непочтителността на госта им.

След като Алек я пусна, тя се запъти към преградата. Предишния ден бе оставила кинжала си върху скрина сега искаше да го сложи в ножницата, закачена на колана й.

Джъстин се опита да я последва. Джейми му хвърли унищожителен поглед, обаче това не го смути. Положението бе много конфузно, тъй като останалите мъже наблюдаваха, но Джейми го плесна по ръката.

— Да не би да си роднина на леърд Макферсън, Джъстин? — попита тя.

— Не, лейди Кинкейд — озадачено отвърна младежът. — Не сме роднини. Защо ми задавате този въпрос?

— Защото твоите маниери ми напомнят за тези на въпросния леърд — тросна се тя.

Джъстин не можа да разбере смисъла на забележката й, ала Алек отлично го разбра и смехът му я последва зад преградата.

Кинжалът не бе там, където си спомняше, че го остави. Търси навсякъде, но не го намери и се отказа.

Едва не изпищя от страх, когато се обърна и видя Алек, който я наблюдаваше.

— Стресна ме!

Алек я грабна в обятията си, без да обръща внимание на молбите й да пази плисетата. Вдигна я нагоре и устните му приближиха към нейните.

— Аз ще наглася плисетата ти — с дрезгав глас обеща той.

Джейми прокара пръсти през косата му и се наведе напред.

Устните му жадно се впиха в нейните. Езикът му проникна вътре. Искаше да я завладее насила, преодолявайки съпротивата й, ала когато езикът й се отърка в неговия, Алек разбра, че нямаше нужда да я убеждава. Тя искаше да бъде завладяна и покорена.

Тялото му потръпна и Джейми изохка. Поиска да види страстта в очите й.

— Готова си за мен, нали, любима?

Тя придърпа главата му и отново потърси устните му. От гърлото й си надигнаха тихи стенания. Алек я накара да замълчи с още една дълга целувка. Сетне устните му се спуснаха надолу по шията й.

Той започна да мълви какво му се иска да направи с нея, с нейните меки и влажни устни, как иска тя да го поеме дълбоко в себе си, как иска отново да почувства бедрата й около кръста си. Разбира се, говореше на келтски.

Обаче попадна в капана на собствената си игра, тъй като я желаеше твърде много, за да се спре. Занесе я до леглото. Устните му не се отделяха от нейните и не й позволяваха да протестира. С едно силно движение разтвори краката й и се настани между бедрата й. Обхвана лицето й с длани и проникна в нея.

Вече не можеше да се владее. Ноктите на Джейми се впиха в гърба му. Тя повдигна колене, за да може да го почувства дълбоко в себе си. Алек плъзна език надолу по шията й и започна да сваля дрехите й.

Джейми внезапно се напрегна под него. Започна да се съпротивлява, заудря с юмруци, раменете му и отскубна устните си от неговите.

До слуха му достигна шум, ала му трябваха още няколко мига, за да си припомни кое време на деня е, задълженията и гостите. Гневно изруга и вдигна глава. Подпря се на лакти и погледна надолу към съблазнителната жена, простряна под него.

Изглеждаше напълно покорена. Устните й бяха подути от целувките му и прекалено съблазнителни, за да им устои. Целуна я грубо и жадно.

— Знаеш ли защо те целунах току-що, Джейми?

Тя поклати глава.

— За да ти напомня на кого принадлежиш.

Очите й се разшириха от изненада. Алек я дръпна и я изправи на крака. Сетне с удивителна бързина оправи плисетата й.

Вече излизаше, когато тя извика след него:

— А знаеш ли защо аз отвърнах на целувката ти, съпруже мой?

Канеше се да му напомни, че той също й принадлежи, но този нахален мъж дръзко заяви:

— Защото ти хареса.

Невъзможен! Но едно не можеше да отрече — плисетата й бяха изрядни. Тя подреди косата си, изправи рамене и с гордо вирната брадичка се запъти към залата.

— Джейми?

— Да, съпруже мой?

— Отец Мърдок ще те съпроводи. Идвам след малко.

Алек изчака съпругата му да излезе от залата и даде знак на двамата войници, застанали на стража в подножието на стълбите.

— Не я изпускайте от поглед! Стойте постоянно на десет крачки от господарката си!

Двамата побързаха да изпълнят заповедта му.

— Изпратете ми Колин — извика Алек след тях.

— И заместникът на Харолд ли е тук? — попита Гейвин.

Алек кимна.

— Има някои новини, които иска да сподели с нас — обясни той.

— Твоята съпруга не беше особено впечатлена от красотата на Джъстин, нали? — усмихна се Гейвин.

— Не съм и помислял, че ще бъде — излъга Алек.

Реши, че Колин е чакал отвън пред вратата, защото се появи почти веднага и се спусна надолу по стълбите. Сивокосият мъж изглежда нямаше търпение да съобщи новините на Кинкейд.

Изведнъж времето сякаш спря и Алек се оказа въвлечен в омразен за него дебат относно евентуалното обединение на клановете в Шотландия. Той настояваше, че това е невъзможно. Колин обаче бе точно на противоположното мнение.

Алек си каза, че няма да го остави да излезе от залата, преди да го убеди в правотата си. Обаче стиснатите челюсти на Колин бяха красноречив знак, че не възнамерява да се предаде толкова лесно.

В този миг Джейми се втурна в залата. Алек й хвърли бегъл поглед и отново се обърна към госта си.

Когато тя застана до него, той нетърпеливо я изгледа. Помисли си, че съпругата му изглежда толкова ядосана, че всеки миг от устата й ще забълва огън. Алек се намръщи, за да й покаже, че не желае да го прекъсва, и се извърна към Колин.

Но тя нямате намерение да го остави на мира и го потупа по ръката. После промълви:

— Моля да ме извините, че прекъсвам спора ви.

Алек смяташе, че гневът й скоро ще се уталожи, затова изръмжа:

— Ще трябва да почакаш, съпруго моя.

— Алек, това не може да чака.

— Нима не си в състояние сама да разрешиш този проблем?

— Не съм казала такова нещо — възпротиви се тя.

— Тогава разреши го.

Тонът му я вбеси. Отгоре на това най-безцеремонно й обърна гръб и помоли госта да продължи. Гейвин и Маркъс й хвърлиха по един състрадателен поглед. Тя им кимна сковано и се запъти към изхода.

Алек я види, че спира близо до извития свод. Взираше се в редицата оръжия, окачени на стената. Алек се опита да посвети цялото си внимание на разговора с Колин, ала не успя, тъй като съпругата му протегна ръка, за да свали една дълга тояга. Изглежда оръжието бе прекалено тежко за нея, тъй като се изплъзна от ръцете й и се стовари с трясък на пода.

Джейми обаче не се отказа. Вниманието на всички присъстващи бе приковано към нея. Тя пое дълбоко въздух, сграбчи тоягата и я затътри към стълбите.

Алек я чу как тихо мърмори. Питаше се за какво, за бога, й бе притрябвала тази тояга.

Изведнъж отговорът изплува в главата му. Джъстин!

Скочи от стола си и нададе гневен вик. Но той почти се удави в крясъците, които се разнасяха от двора.

Алек хукна навън, последван от тримата воини. Разкрилата се пред очите му сцена бе толкова смайваща, че той се спря като закован.

Свещеникът бе застанал до Джейми. Изглеждаше напълно потресен. Но Джейми не гледаше към него. Взираше се в земята, смръщила застрашително вежди срещу сина на Харолд. Бъдещият леърд се бе проснал по корем, опитвайки се без особен успех да се изправи.

— Ако още веднъж ме докоснеш, ще те ударя два пъти по-силно — извика Джейми. — Искам да чуя извинението ти, Джъстин, иначе няма да ти позволя да станеш!

— Милейди — заеквайки се намеси отец Мърдок, — той не разбира…

Джейми не му позволи да довърши. Предположи, че свещеникът иска да й каже, че Джъстин не разбира езика й.

— О, той много добре знае защо го ударих — заяви на келтски.

— Но, Джейми, момичето ми — избъбри отец Мърдок, опитвайки се да й обясни.

— Как се осмеляваш да ме докосваш? Аз съм съпругата на Алек Кинкейд, глупако! И освен това обичам този мъж със страст, каквато ти едва ли някога ще познаеш!

— Милейди? — обади се Гейвин.

— Не се бъркай в тази работа, Гейвин — сряза го Джейми. Не смееше да изпусне от поглед воина, проснат на земята, нито тоягата си. — Алек ми каза сама да се справя с този проблем и не искам да се намесваш. Казах на Джъстин, че ще се върна с нещо, което ще накара коленете му да омекнат, и не го излъгах.

— Той не е Джъстин.

Гласът, изрекъл тези думи, принадлежеше на Алек. Той бе застанал толкова близо до гърба й, че Джейми усещаше топлината му.

— Не е време за шеги, Алек! Това безсрамно и невъзпитано момче има нахалството да ме сграбчи и да ме целуне. Само погледни какво направи с плисетата ми!

— Ти си ударила Филип, а не Джъстин!

— Не съм. Той е…

— Братът на Джъстин.

— Филип ли каза?

Алек бавно кимва. Изражението на лицето му бе сериозно и той явно не се шегуваше.

— Не разбирам, Алек… Той изглежда точно като…

— Те са близнаци.

— О, господи, само това не!

— Еднояйчни — кимна отново съпругът й.

Ужас! Наоколо се бе събрала доста голяма тълпа, правейки унижението й още по-болезнено.

— По дяволите — промърмори тихо тя, така че само Алек я чу. — Защо не ми каза? Аз съм наранила не този, когото трябва.

Джейми незабавно хвърли оръжието си и се опита да помогне на невинната жертва да се изправи на крака. Не искаше повече да гледа мрачното лице на своя съпруг. Но Филип отказа помощта й.

— Съжалявам, че те ударих, Филип. Разбираш ли, никой не ми каза, че имаш брат-близнак.

— Значи не си искала да ме удариш, така ли? — попита Филип, като продължи да отстъпва назад.

— Ако спреш и застанеш достатъчно дълго на едно място, ще се опитам да ти обясня какво се случи — обеща Джейми.

Филип продължи да я гледа подозрително, но накрая спря.

— Със сигурност нямах никакво намерение да ви удрям и повалям на земята. Аз дори не ви познавам, сър. Защо ще искам да ви причиня болка?

До тук речта й спечели благоразположението на Филип, но следващите й думи го вбесиха:

— Аз исках да ударя вашия брат, разбира се — нехайно заяви Джейми.

— Разбира се? Значи си искала да удариш Джъстин?

Филип отново крещеше.

В интерес на истината имаше намерение добре да наложи нахалния Джъстин. Обаче реши, че няма да облекчи положението си, ако каже истината на брат му. Филип не изглеждаше като човек, който ще приеме с радост подобно откровение. Очевидно бе свикнал да защитава брат си, а Джейми се възхищаваше на това качество, макар в случая да й се струваше не на място.

Реши да прояви тактичност.

— Да, имах намерение да ударя твоя брат. Филип, сигурно си забелязал, че Джъстин се държи като свиня.

— Доведете Джъстин при мен.

Гръмогласният вик на Алек привлече вниманието на всички.

— Ти ми каза сама да разреша този проблем, Алек, и аз бих искала…

— Аз ще се погрижа — отсече той.

— Как? — попита Джейми, разтревожена от гневните искри в очите му. — Няма да нараниш момчето, нали, Алек?

— Докосна ли те, Джейми?

— Да — изтърва се тя и чак тогава видя, че съпругът й едва сдържа гнева си. — Но това бе съвсем леко докосване, Алек. Съвсем бързо докосване и една малка целувка…

— Ще го убия!

Джейми започна да мачка плисетата си.

След няколко минути се оказа в най-смешното положение, което човек може да си представи — тя стоеше пред Джъстин и защитаваше живота му.

— Но, Алек, та той е само едно момче. Хората от клана Кинкейд не убиват деца. Млъкни, Джъстин! Ти наистина си едно момче, защото в противен случай никога не би се осмелил да предизвикаш Алек. Моля те, Алек! Остави го да живее, за да се научи как трябва да се държи.

Имаше вид на малко момиченце, което всеки миг ще избухне в сълзи. Това накара Алек да промени намерението си и той рязко кимна.

Джейми едва не се свлече на земята от облекчение. Ала радостта й не трая дълго. В мига, в който тя се отдръпна от Джъстин, Алек пристъпи напред. Сграбчи младежа и го захвърли високо във въздуха. Джъстин се приземи по задник сред облаци прах.

— Алек, ти ми обеща…

— Не го убих, любима. Просто започвам да го уча на по-добри маниери и смятам да продължа, докато не постигна видим успех.

Чуха се възгласи на одобрение. Джейми видя, че Колин също кимна.

— Ако смяташ да продължиш, ще трябва да прекарам остатъка от деня в шиене и привързване на рани, Алек. Нима искаш напълно да ми съсипеш празника, като ме принудиш да стоя при Джъстин?

Алек бе сграбчил младежа за тила и го държеше високо над земята. Обърна се към жена си и я попита:

— Наистина ли го мислиш, Джейми?

— Да мисля какво? — недоумяващо повтори тя, питайки се защо, за бога, сега съпругът й се усмихва.

— Че ме обичаш.

Джейми внезапно осъзна, че и двамата говорят на келтски.

— Ти провали моята изненада — раздразнено се обърна тя към Джъстин, без да обръща внимание на факта, че нещастникът едва смогваше да си поеме дъх.

— Ти заяви любовта си пред всички, съпруго моя. Не се отмятай!

— Първо пусни момчето на земята!

— Първо ми отговори!

— Да, обичам те. Щастлив ли си?

Алек захвърли Джъстин.

— Много съм щастлив.

— Аз пък казвам, че Джъстин не я е докосвал! — извика внезапно Филип.

Джейми ахна и посегна за тоягата.

Алек я дръпна към себе си, разваляйки и последните й плисета. Карираният плат щеше да се свлече на земята, ако тя не го прихвана с ръце.

— Някой друг беше ли свидетел на това нападение? — извика Алек към тълпата.

Двамата войника, на които бе наредил да следват постоянно Джейми, пристъпиха напред.

— И двамата бяхме свидетели.

— И нито един от двама ви не се намеси? — застрашително свъси вежди Алек.

— Смятахме да се намесим — отвърна по-младият войник. — Обаче нали ти ни каза да стоим на десет крачки от съпругата ти, за да не разбере, че я следваме. Втурнахме се напред, но вече бе станало твърде късно.

— Алек, защо твоите мъже трябва да ме следват…

Джейми не довърши въпроса си, тъй като Алек стисна раменете й.

— Видях как Джъстин я сграбчи, когато тя се появи иззад онзи ъгъл — продължи първият войник.

— И?

Алек стисна челюсти, една сдържайки гнева си.

— Джъстин заяви, че обожава съпругата ти — продължи да обяснява войникът. — Чух го да казва на лейди Кинкейд, че нейните виолетови очи карали коленете му да омекват. След като Харолд е наш съюзник, аз си помислих, че един от двама ни трябва да те извика, но…

— Беше ваш съюзник! — изкрещя Филип.

— Филип, не се разстройвай толкова — намеси се Джейми. — Аз смятах да повикам Алек, за да си поговори по-строго с твоя брат. — Погледна към съпруга си и продължи: — Но ти бе твърде зает.

— И тогава реши да използваш тоягата.

Стори й се, че в очите му проблеснаха весели пламъчета, но не бе сигурна.

— Алек, единственият начин, по който можех да накарам Джъстин да ме пусне, бе да му обещая, че ще му дам нещо, което ще накара коленете му да омекнат още повече. Това беше просто хитрост. Глупакът реши, че сигурно смятам да отвърна на ухажването му, но аз наистина имах предвид да те накарам да му се разкрещиш. Истината е, че твоят глас може да накара коленете на всеки да омекнат.

— Ти ме опозори и унижи брат ми — заяви Филип и отново прикова всички погледи.

— Не — възрази Джейми. — Сами сте си виновни за всичко.

Лицето на Филип потъмня от ярост. Младата жена си помисли, че всеки миг ще забълва огън и жупел.

— Моят баща ще бъде уведомен за всички тези обиди, Кинкейд. Обещавам ти.

Близнаците се обърнаха и закрачиха към конюшните. Тълпата се раздели на две, за да им направи път.

Колин, довереният воин на Харолд, не ги последва. Той спря до Алек.

— Твоите условия, Кинкейд?

— Една седмица.

Колин кимна.

Джейми изчака воинът да се отдалечи.

— И какво се очаква през тази седмица? — недоумяващо попита тя.

— Да смекчи гнева ми.

— Ако не успее?

— Война.

Знаеше, че ще каже тази омразна дума, но все пак остана изненадана. Тя беше виновна! Отец Мърдок й бе казал, че Шотландия е много спокойна и мирна страна. Сега кланът Кинкейд ще трябва да се бие с хората на Макферсън, заради историята с болното бебе. Освен това бяха само на крачка от войната с клана Фъргюсън — откакто бе дала убежище на Мери, Даниел се държеше много студено към тях. Към всичко това можеха да се прибавят и роднините на Мери Катлийн. Сигурно вече бяха потеглили в боен ред към земите на Кинкейд.

А сега и бащата на Джъстин. Ако нещата продължаваха да се развиват по същия начин, след седмица вероятно нямаше да остане жив воин от клана Кинкейд.

Всичко й дойде прекалено много. За пръв път в живота си Джейми изпита желание да си поплаче.

— Ще отида да намеря Мери Катлийн — прошепна тя.

— Тя е с Елизабет. Тази нощ ще остане с Ангъс и Елизабет, Джейми.

— Защо?

— Не ме питай.

— Не е необходимо да ми отговаряш толкова рязко, Алек. Защо да не мога да взема нашата дъщеря? Искам да я подържа.

— Ще провалиш изненадата ми — меко рече той.

Помисли си, че думите му ще я успокоят и се оказа напълно неподготвен за реакцията й. Очите й се напълниха със сълзи.

— Аз имах толкова прекрасна изненада за теб — проплака Джейми. — Всичко се провали.

Отец Мърдок се втурна към тях и несръчно я потупа по рамото.

— Стига, стига, момичето ми. Денят все още не е свършил. Кралят все още не е…

— Може би в крайна сметка няма да дойде — обади се Гейвин, Той си помисли, че думите му ще зарадват господарката му, тъй като бе видял уплахата и притеснението й, когато разбра, че ще идва кралят на Шотландия.

— О, по дяволите! — извика Джейми. — Това ще съсипе всичко!

Алек тъкмо се канеше да й каже, че греши относно краля, когато тя отново се извърна към него:

— Къде е Едит? Искам да я помоля…

— Двете с Ани си опаковат багажа. Маркъс? По-добре върви и приготви и твоите вещи.

— Защо всички си опаковат вещите?

— Заминават.

— Къде отиват?

— Маркъс ще заведе Едит и Ани в имението на Брак. Те са далечни братовчеди — обясни Гейвин.

— На гости ли отиват? — отново попита Джейми и избърса очите си с края на съсипаната си дреха.

— Не — отвърна Алек. — Ще живеят със семейството на Брак.

— Защо? Не разбирам, Алек. Двете с Едит станахме добри приятелки. А пък Ани е сестра на Хелън. Не можеш да й обърнеш гръб и да я изоставиш. Няма ли да обмислиш още веднъж решението си?

— Не. — Лицето му придоби каменно изражение.

— Но ти ще се върнеш, нали? — обърна се Джейми към Маркъс.

Воинът бързо кимна.

— Сега смятам да вляза вътре. Алек, ако наредиш на някого да ме последва, ще го цапардосам с друга тояга. Искам няколко минути да остана сама.

Алек знаеше, че е безопасно. Кимна й в знак на съгласие. Ала нямаше защо да си прави този труд, тъй като Джейми вече му бе обърнала гръб и се носеше към замъка.

— Има гости, които чакат в залата — извика той.

Вратата се затръшна и заглуши думите му. Алек въздъхна дълбоко. Обърна се към войниците и припряно започна да им дава нови нареждания. Бързаше, тъй като искаше да отиде при Джейми. Тя изглеждаше толкова мрачна и потисната. Сълзите в очите й му причиниха болка. Може би ако й нагласи отново плисетата на полата… А след това може би ще да склони отново да му каже, че го обича.

Когато затвори вратата зад гърба си, Джейми забеляза четирима огромни войника, които се мотаеха край входа на замъка. Цветовете на наметалата и карираните им поли показваха, че принадлежат на друг клан. Забеляза, че край камината стоеше пети войник. Видя го, когато той извика на останалите да се отдръпнат, за да мине тя. Джейми направи бърз поклон. Войникът й махна властно с ръка да приближи.

Сега не й се искаше да разговаря с когото и да било. Но все пак доброто възпитание изискваше поне да отиде да се представи.

Забърза надолу по стълбите, притискайки карирания плат към талията си. Смяташе да каже няколко любезни думи, сетне да се извини и да се оттегли колкото се може по-скоро. Тогава ще отиде в спалнята си и ще си поплаче на воля.

По-възрастният сивокос войник вече се бе настанил като у дома си. В едната си ръка държеше чаша вино, а в другата — голямо парче сирене.

Когато тя спря на около метър от него, войникът, който се бе облегнал на полицата на камината, се изправи. Джейми успя да изобрази някакво подобие на усмивка. При втория поклон обаче парчето кариран план се свлече на пода. Това вече преля чашата. По лицето й се застичаха сълзи и тя бързо грабна дрехата. Сигурно щеше да успее да се овладее, ако войникът не я гледаше с такова искрено съчувствие. На възраст беше колкото баща й, което още повече влошаваше нещата. Сега вече бе не само нещастна — сега я обзе и тъга по родния дом.

— Сигурно не може да е толкова ужасно, колкото изглежда — рече войникът.

— Ако знаехте какъв срам причиних на клана Кинкейд, и вие щяхте да се разплачете — избъбри Джейми. — Виновна съм за толкова много войни, че вече им изгубих броя.

Очите на мъжа се разшириха от учудване.

— Истина е — кимна Джейми. — Май е по-добре да си призная всичко, тъй като сигурно скоро и сам ще го узнаете. Ако бях страхливка, щях да легна и да не стана до края на дните си.

— Може би аз мога да помогна.

— Никой не може да ми помогне, с изключение на краля, разбира се, а когато той научи, сигурно ще заповяда да ме набият с камшик. — Думите й валяха една след друга, тъй като тя искаше да обясни всичко. — Разбирате ли, толкова се стараех да направя правилното нещо. Само че всичко, което е правилно в Англия, тук е грешно. Не можеш да кажеш „благодаря“, защото тук го приемат като обида. Не можеш да спасиш живота на едно бебе, защото те си мислят, че си го отвлякъл. Не можеш…

— По-бавно, скъпа лейди — прекъсна я войникът. — Започнете отначало. Ще се почувствате по-добре, ако споделите тревогите си, а аз наистина искам да ви помогна. Имам значително влияние тук.

Думите му прозвучаха съвсем искрено.

— Не знам откъде да започна — призна си Джейми.

— Започнете с първата война.

Тя кимна.

— Виновна съм за войната с клана Макферсън, тъй като се погрижих за умиращия син на техния леърд. Когато бебето вече бе по-добре, леърдът дойде, за да го вземе, и ме обвини, че съм отвлякла детето.

Войникът й се усмихна съчувствено.

— Аз не съм го отвличала, разбира се, а го спасих от сигурна смърт. Човек би си помислил, че баща му ще ми бъде благодарен.

— И аз мисля така — увери я непознатият.

— Да, но той не мисли и аз го нарекох свиня.

— Леърда?

— Не, май че го нарекох козел — сви рамене младата жена. — Вече няма значение. Той си тръгна сърдит и сега хората на Кинкейд не могат да се приближат до земите му. Не можем да приближим и владенията на клана Фъргюсън, защото дадох убежище на съпругата на Даниел.

— Разбирам.

— Даниел беше бесен.

— Разбира се — съгласи се войникът. — И Даниел ли ви заплаши с война?

— Не, но имаше намерение. Смятам да кажа на краля какъв избухлив характер има Даниел, ако продължава да не се отнася добре към сестра ми.

— Какво мислите, че ще направи кралят?

— Предполагам, че ще си поговори сериозно с него и ще му нареди да изпълнява задълженията към съпругата си.

— Значи имате пълно доверие в крал Едгар?

— О, да — припряно рече Джейми. — Аз не съм се срещала още с него, разбира се, но съм сигурна, че Алек може да бъде лоялен само към един добър крал.

Войникът се усмихна.

— Сигурно сте чували прекрасни истории за крал Едгар?

— О, не — завъртя отрицателно глава Джейми и отново изтри сълзите си с края на плата. — Чух, че бил истинско чудовище.

Думите й никак не се харесаха на непознатия.

— Когато бях в Англия, разбира се — добави младата жена. — Сега знам, че тези истории не са верни. Алек никога не би се врекъл на едно чудовище.

— Значи вие сте лоялна към Кинкейд, така ли?

— И към Алек, и към Едгар — увери го Джейми, чудейки се защо този войник настоява разговорът да продължава в тази посока. — Мога да го разбере напълно, ако крал Едгар заповяда да ме обесят, когато научи за всички неприятности, които съм причинила.

— Сигурен съм, че той ще прояви разбиране.

— Сър, никой не би проявил толкова голямо разбиране. Освен това сигурно съм предизвикала война и със семейството на Мери Катлийн. Споменах ли ви за това? Те ще кажат, че съм отвлякла детето.

— Но вие не сте.

— О, да, отвлякох го. Освен това хвърлих дрехата, с която бе облечена Мери Катлийн, на земята. Но Маркъс също беше вбесен, защото те бяха били детето. Сега то принадлежи на мен и на Алек. Моят съпруг е сигурен, че Едгар ще ни позволи да остане с нас.

— Коя е тази Мери Катлийн?

— Дъщерята на Хелън.

— Към нея са се отнасяли зле?

— Да, а тя е само едно малко момиченце. Не може да се защити. Гейвин каза, че Кевин, родният й баща, сигурно ще се обърне в гроба.

— Кралят ще застане на ваша страна — заяви непознатият. — А сега ми разкажете каква бе тази бъркотия навън, когато аз пристигнах.

— Джъстин ме сграбчи и ме целуна. Трябваше да реагирам, разбира се, така че го ударих с една тояга отзад и той се строполи на земята.

При това признание очите на войника се разшириха.

— Сигурна съм, че вашата съпруга би направила същото — продължи Джейми. — Нито една дама няма да позволи да я пипа друг, освен съпруга й.

— Аз не съм женен — заяви мъжът.

— Но ако бяхте?

— Сигурен съм, че ако бях, моята съпруга би направила същото.

— Много любезно от ваша страна, сър, че сте съгласен с мен.

— Алек знае ли, че сте ударили Джъстин?

— Да… искам да кажа не. Разбирате ли, всъщност не ударих Джъстин. Беше Филип. Сбърках ги, сър, защото не знаех, че Харолд има двама сина, които са еднояйчни близнаци, докато Алек не ми каза.

— След като ударихте Филип?

— Сър, струва ми се, че никак не е смешно. Напротив — нещата са много сериозни.

— Извинявам се, милейди — поклони се войникът. — И какво стана тогава?

— Алек сграбчи сина на леърда и го хвърли във въздуха, сякаш мята боров кол.

— Хвърли Филип?

— Не, не. Внимавайте! — смъмри го тя. — Алек хвърли Джъстин. Не биваше да го прави, но като че ли не мога да му се сърдя.

— На Джъстин ли?

— На Алек — повиши глас Джейми и недоволно го изгледа. Явно не следеше обясненията й. — Алек не биваше да хвърля Джъстин и да разваля изненадата ми.

Внезапно избухна в сълзи.

— Как така Алек развали вашата…

— Алек не е развалил нищо — изхълца младата жена. — Ако желаете да чуете тази история, ще ви помоля да се съсредоточите върху това, което ви говоря. Знаете ли кое е най-лошото! Аз исках да коленича пред крал Едгар и да произнеса моята клетва за вярност на келтски. Алек не знае, че мога да говоря неговия език, разбирате ли? Да, но той ме чу да крещя на Джъстин на келтски и сега естествено вече знае. Аз се облякох в шотландска носия с неговите цветове, но не мога да подредя отново тези плисета дори ако по този начин ще спася душата си. Исках всичко да бъде съвършено, когато коленича пред моя крал. Смятах да му кажа, че го обичам.

— Вашия крал?

— Не, моя Алек — отвърна тя. — Аз уважавам моя крал, сър, но обичам само съпруга си. Сигурно ще се съгласите с мен?

— Алек ще се погрижи за всичко — успокои я войникът. — А сега ще ми покажете ли как сте смятали да произнесете клетвата пред вашия крал?

Джейми си каза, че това е доста странно предложение, но не искаше да обижда този внимателен и мил човек. Толкова търпеливо бе изслушал всичките й неволи.

— Предполагам, че не е зле да се упражня — заяви тя. — Може би все пак кралят ще поиска да чуе клетвата ми за вярност, преди да заповяда да ме набият с камшик.

Тя коленичи и сведе глава.

— Не съм сигурна дали да сложа ръка на сърцето си — призна си младата жена.

— Едва ли има значение — увери я войникът.

Джейми затвори очи и тържествено произнесе думите за вярност. След това войникът й помогна да стане. Изглеждаше много доволен.

— Ще ви помогна да нагласите плисетата си — неочаквано заяви непознатият.

Джейми му се усмихна признателно и се обърна, за да може той да се заеме с тази отговорна задача.

Алек се бе облегнал на сводестата врата. На устните му играеше мека усмивка, докато наблюдаваше как кралят на Шотландия наглася плисетата на съпругата му.